Бизнесът иска преразглеждане на новите рестриктивни прагове за емисиите от индустрията

Представители на бизнеса, браншови организации и министерства се обединиха около тезата, че готвените по-строги като регламент промени в Референтния документ на ЕК за най-добри налични техники за големи горивни инсталации са непосилни за изпълнение.

Въпросните промени предвиждат завишаване на изискванията за лимити на емитираните от ТЕЦ парникови газове.

Предложенията ще имат негативни социално-икономически последствия за страната, посочиха участници в кръгла маса на тема "Бъдещето на българския въгледобив" и отчетоха необходимостта от държавна позиция по темата и съвместни действия в европреговорите с Полша, Германия, Румъния, Гърция, Чехия, Унгария, за да няма такава промяна. Те призоваха и за преразглеждане на предвидените пределни норми.

Заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков заяви, че заложените референтни стойности е трудно да бъдат постигнати с наличния ресурс в България и използваната технология и подчерта, че национално-отговорната позиция изисква баланс между желаната от всички грижа за околна среда и конкурентното развитие на енергетиката и в частност на добива на въглища и производство на ток от въглищни централи. От готвените промени се очаква да бъде засегнато най-голямото въгледобивно предприятие "Мини Марица-изток" ЕАД , като въглищата са основно за централите в басейна "Марица-изток".

Промените в референтния документ биха затруднили централите да постигнат изходните стойности нива, заложени в документа, при наличния ресурс, посочи заместник-министърът. По отношение на евентуален внос на въглища с по-високи качества като алтернатива на ситуацията заместник-министърът изтъкна, че към момента горивните ни инсталации трудно биха могли да се адаптират към вносните и в краткосрочен план това би поставило в риск енергийната система на страната. Той увери бизнеса, че има съвместни действия, всички стъпки са били предприети, за да бъде защитен националният интерес.

Заместник-министърът отбеляза, че МЕ подкрепя позицията на Българската минно-геоложка камара по темата, изложена пред МОСВ, като уточни, че министерството на околната среда е водещо в дебата в Брюксел по темата. Пред журналисти заместник-министърът на енергетиката уточни, че в началото на този месец е била заявена позицията на ведомството в подкрепа на големите горивни инсталации в България. Очакваме да имаме положителна развръзка по дебата, допълни той и заяви, че националният ни интерес трябва да бъде отчетен в дискусията в Брюксел. Той добави, че преди окончателното въвеждане на промените на емисиите, има преходен период от четири години за напасване към новите условия. Заместник-министърът информира още, че е възложено на БЕХ да направи оценка на евентуалното въвеждане на предложените промени в регламента, която в кратък срок ще бъде предоставена на МОСВ.

Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов напомни, че в комплекса "Мини Марица-изток" пряко са заети 7000 души, а други 20 000 косвено са свързани с работата му. Новите лимитиращи нива на емисии застрашават непрекъснатата експлоатацията на голям брой електроцентрали и сигурността на енергийните доставки, базирани на местно гориво, изтъкна заместник-министърът на икономиката и допълни, че това ще доведе и до отражение и върху други сектори на икономиката. Той също посочи необходимостта от защита на българския интерес.

Председателят на УС в Националния комитет на България в Световния енергиен съвет Валентин Николов изтъкна, че предложенията ще изправят България пред голяма криза с "невероятен социален удар", при който над 10 000 души ще останат без работа и затова трябва да се търсят съмишленици в Европа, които ще се натъкнат на същия проблем. Освен това той препоръча да се мисли и за "План "Б", ако все пак бъдат приети промените - да се искат дерогации и да търсят възможности за отговор на това предизвикателство, като даде пример с Полша, където над 1,7 млрд. евро е одобрената от ЕК държавна помощ в минната индустрия.