Взаимното срамуване на бизнеса в Северна Македония и България
Въпреки че пътищата между София и Скопие са от времето на Желязната завеса, бизнес връзките между българските и македонските компании изпреварват нивото на външнополитическите отношения между двете държави
От влизането ни в ЕС най-значимият външнотърговски партньор на България е Германия и това без съмнение е пазарът, който служи за основен барометър за икономическите прогнози на експортно ориентираните български компании. Рядко обаче си даваме сметка коя е държавата, в която българският бизнес има най-голямо проникване – къде има най-голям български внос на глава от населението. Защото дори и да изнасяме стоки и услуги за над 700 млн. лв. месечно за Германия, българският износ представлява по-малко от 0,5% от целия германски внос и е на стойност само 4 евро месечно на глава от населението там.
В същото време страната, в която българският износ е най-голям на глава от населението, дори все още не е в рамките на Европейския съюз и търговските ни отношения дори не се ползват от безмитнически привилегии. С повече от 18 евро месечно на глава от населението Северна Македония е най-големият вносител на български стоки по този показател. Данните сочат, че през 2020 г. сме изнесли стоки и услуги за над 430 млн. евро за Северна Македония, което е 6% от целия внос на страната за периода.
Най-голямо проникване на българския износ (2020 г.) | ||||
Общ износ (млн. евро) | Население (млн. души) | Износ на глава от населението (евро на месец) | ||
1 | Република Северна Македония | 434.7 | 2.1 | 17.3 |
2 | Гърция | 1,859.9 | 10.7 | 14.5 |
3 | Румъния | 2,538.3 | 19.4 | 10.9 |
4 | Кипър | 116.2 | 1.2 | 8.1 |
5 | Словения | 182.9 | 2.1 | 7.3 |
Източник: НСИ |
Общата сума на стокообмена между двете държави за 2020 г. се равнява на730 млн. евро, като по този показател българският бизнес изпреварва през последните години Италия и Турция и е шестият най-значим външнотърговски партньор на Северна Македония след Германия, Великобритания, Сърбия, Китай и Гърция.
„Може би е трудно да си представим, но данните ясно сочат, че през последните години Северна Македония е по-значим търговски партньор на България дори и от Руската федерация, която има 50 пъти по-голямо население“, коментира Владимир Владимиров от Българо-македонския бизнес клуб. Българският бизнес в Северна Македония е изненадващо разнообразен – от нефтопродукти през автомобили, стомана, растителни масла, дървени и пластмасови материали и изделия (виж таблицата).
Сектори на български износ в Македония | ||
(януари-ноември 2020 г.) | ||
млн. лв. | дял от общия внос | |
Нефт и нефтопродукти | 61.54 | 7.86% |
Автомобили, мотоциклeти, велосипеди, ремаркета | 50.93 | 6.51% |
Чугун и стомана | 33.13 | 4.23% |
Благородни и цветни метали | 31.07 | 3.97% |
Метални руди и метални отпадъци | 30.84 | 3.94% |
Масла от растителен произход | 27.94 | 3.57% |
Електрическа енергия | 25.74 | 3.29% |
Текстил и артикули от текстил (изкл. облекло) | 25.03 | 3.20% |
Други артикули от метал | 24.58 | 3.14% |
Артикули от корк и дървен материал (изкл. мебели) | 17.72 | 2.26% |
Електрически машини, апарати и устройства | 17.35 | 2.22% |
Газ, природен и промишлен | 15.48 | 1.98% |
Листа, плочи, тръби и профили от пластмаса | 14.32 | 1.83% |
Машини и оборудване с общо предназначение | 13.64 | 1.74% |
Етерични масла, почистващи и полиращи препарати | 12.26 | 1.57% |
Хартия, картон и артикули от хартия и картон | 11.57 | 1.48% |
Тютюн и тютюневи изделия | 11.25 | 1.44% |
Лекарства | 11.12 | 1.42% |
Зърнени растения и мелничарски продукти | 10.53 | 1.35% |
Минерални или химични торове | 10.22 | 1.31% |
Други (под 10 млн. лв.) | 326.55 | 41.72% |
Общо | 782.80 | 100.00% |
Източник: НСИ, изчисления на Мениджър Нюз |
Стабилно присъствие нашите дружества имат не само в реалната икономика
В страната от повече от 10 години работят български финансови институции. Такива са Капитал банка – Скопие, с активи от 2,5 млрд. динара (около 80 млн. лв.), която е собственост на „Алфа Финанс холдинг“, Централна кооперативна банка – Скопие, с активи от 10,5 млрд. динара (333 млн. лв.), в която от 2008 г. мажоритарен собственик е ЦКБ, и УНИБанка с активи от 23,6 млрд. динара (749 млн. лв.), която през 2003 г. бе придобита от Първа инвестиционна банка. Един от основните застрахователи в Северна Македония е собственост на „Евроинс Иншурънс Груп“ с годишни приходи от 800 млн. динара (25 млн. лв.) и печалба след данъци от 46,7 млн. динара (1,5 млн. лв.).
„След почти 10 години, прекарани в компанията, смея да твърдя, че правенето на бизнес в Северна Македония е специфично, с множество предизвикателства и известна несигурност. Честите парламентарни избори са в състояние да блокират ежедневни бизнес процеси, а какво остава и за по-комплицирани и стратегически въпроси. Въпреки че в Северна Македония се наблюдават доста запазени традиции в икономическите отношения между бившите югославски републики, съществуват и добри примери, какъвто е и този на „Евроинс“, както и на други български и чуждестранни групи, че е възможно да се развият и стабилни дългосрочни бизнес проекти. Необходими са постоянство, ясно послание към клиентите и добре дефинирани цели“, коментира Ралица Губерова, изпълнителен директор на „Евроинс Осигуряване“ в Северна Македония.
Най-бързо развиващият се сектор на технологиите обаче гледа доста по-оптимистично
„Получих предупреждения, че ще имаме проблеми от политическо естество, но нищо такова не се реализира. Първоначално местното правителство обещаваше, че ще ни помага – това не се случи, но не са ни и пречили“, казва Елена Маринова, президент на компанията за IT решения „Мусала Софт". Компанията от 2015 г. има офис в Северна Македония. В него вече работят 150 специалисти, въпреки че разходите за труд може да са сериозни – максималният месечен осигурителен праг там е в пъти по-голям, отколкото е в България. „Хората се вълнуват от това работата да им е интересна, доходите добри и да има възможности за развитие. Нямам наблюдения за стереотипи срещу българските работодатели. По-скоро взаимно се срамуваме, когато на политическата сцена се правят крайни изказвания“, добавя тя. Около 90% от проектите им са за компании от мащаба на VMware, IBM и SAP и първоначално е имало известно недоверие спрямо офиса в Скопие, тъй като е извън ЕС. „Постепенно доказахме на клиентите, че съмненията са неоправдани. Сега традиционно работим в смесени екипи, членове сме на местната IТ асоциация, разработваме стажантски програми с местни университети и се борим заедно за по-добро позициониране на световната IT карта“, добавя Маринова. Тя гледа на целия регион като един HR пазар, което е и основната мотивация за присъствието им в Северна Македония, който е първият чуждестранен офис за компанията.
Една от най-големите административни реформи в страната в момента се извършва също от българска компания
Дружеството за електронна идентификация „Евротръст“ бе одобрено като контрактор на Mastercard, за да изпълни проекта за въвеждане на единна схема за електронна самоличност в страната. „Подписахме меморандум по този проект през февруари миналата година по време на предишното правителство на Зоран Заев. Веднага след това „Евротръст“ регистрира местна компания и получи достъп до регистъра на гражданите в страната, за да работи по проекта“, казва Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, Северна Македония и Албания. „В един момент, когато политическата ситуация се усложни, получихме съобщение, че достъпът до регистъра е преустановен, което дойде като голям шок за нас. Имаше няколко седмици на несигурност, но впоследствие достъпът до регистрите беше възстановен, а в началото на 2021 г. подписахме договор за официалното регистриране на схемата“, добавя тя. Процесът по дигитализация е ключов за новото правителство на Заев и въпреки дипломатическото охлаждане между двете страни волята на управляващите за въвеждането на тези услуги не се понижава.
„Би било чудесно, ако на политическо ниво има същия конструктивизъм, който виждам на бизнес ниво. Например дори и за нас като IT компания ще е полезно, ако пътят до Скопие позволява да се пътува по-бързо и по-безопасно. Или ако преминаването на границата става на едно гише“, казва Елена Маринова. Елементарни неща, които над 30 години след голямото отваряне и прехода към нормалност все още са обект на политически пазарлъци, а не на всекидневие.
автор:
Николай Нейчев
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.