Вялата икономика поставя Европейската централна банка на изчакване

Вялата икономика поставя Европейската централна банка на изчакване

Изправена пред политически рискове, които застрашават и без това вялата конюнктура, Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще изрази готовност в сряда да вземе нови мерки в подкрепа на икономиката, без обаче да ги уточнява още сега.

На заседанието си през март, което бе по-богато на новини, отколкото се очакваше, ЕЦБ понижи прогнозите си за растежа и инфлацията към 2021 година и отдалечи вдигането на лихвите си към хоризонта на 2020 година вместо през "лятото на 2019 година", както бе обявила по-рано.

Освен това тя посочи, че през септември ще започне да отпуска гигантски евтини заеми за банките, известни със съкращението на английски TLTRO III (Targeted longer-term refinancing operations или целеви операции по дългосрочно рефинансиране III), за да гарантира запазването на благоприятни условия в еврозоната.

Само че след тези "малки стъпки в тъмното", по думите на президента на ЕЦБ Марио Драги, нищо не бе направено за проясняването на икономическия хоризонт.

Гъста мъгла продължава да обгръща датата и условията на Брекзита, а търговските преговори между Китай и САЩ се бавят и все още няма споразумение. В същото време европейската промишленост продължава да е застрашена от опустошителни мита.

Така че Драги би трябвало да се придържа към предпазливи формулировки на тазседмичното заседание, което е изнесено с един ден напред заради срещата на Международния валутен фонд. Най-вероятно той ще заяви за пореден път, че рисковете, надвиснали над конюнктурата, се увеличават.

Контрастна картина

Освен това италианският банкер вероятно ще заяви категорично, че в значителна степен "паричните стимули" продължават да бъдат от "съществено значение", за да бъде спечелен залогът за инфлация, близка до 2%, който ЕЦБ преследва вече над пет години.

Задачата на големите финансисти от Франкфурт се усложнява, като се имат предвид "разнопосочните данни" на икономическия фронт, които вероятно ще бъдат спирачка пред всякаква новина за паричната политика, според Саймън Уелс, икономист от HSBC.

Още повече, че картината не е еднаква: Италия, изпадна в рецесия през втората половина на 2018 година и има опасност да остане в нея и тази година. Тя представлява контрастна картина на все по-окуражителните очаквания за Испания и Франция.

А в Германия, която досега бе двигателят на еврозоната, стабилното вътрешно търсене и добре представящият се сектор на услугите прикриват спада на промишлеността, която страда от забавянето на световния икономически растеж.

Следователно ЕЦБ вероятно ще припомни, че разполага с "кутия с инструменти", в случай че ситуация би се влошила и че ще продължи да реинвестира натрупания си запас от облигации за 2,6 трилиона евро, придобити от март 2015 година.

Според мнозинството наблюдатели франкфуртската институция вероятно ще изчака преди да обяви подробности по гигантските заеми за банките към средата на годината.

Помощ за банките?

Също като през 2016-а и 2017 година най-слабите банки, и сред тях италианските, вероятно ще бъдат основните облагодетелствани от новата планирана програма.

Още повече че, ако "икономиката продължава да поражда разочарования, стимулите биха могли да придобият по-масов мащаб", прогнозира Марко Бранколини, главен икономист на Nomura.

ЕЦБ освен това ще продължи дебата, започнат през март, за въздействието върху рентабилността на банките на лихвите, които остават непроменени на минималните си равнище от дълго време.

Отрицателната лихва от - 0,40 на сто за парите, които се предоставят за съхранение на ЕЦБ, а не се завъртат в икономиката, изсмуква от финансовите институции 7,5 милиарда евро годишно, а те усещат това като бреме.

На пазара още отсега се правят предположения, че ще бъде изграден разпределителен механизъм за прилагането на отрицателната лихва, както е в Швейцария.

Освен това трябва да се прецени дали има "оправдание на такава мярка от гледна точка на паричната политика", посочи пред АФП Сабине Лаутеншлегер, член на управителния съвет на ЕЦБ.

Подобен механизъм би могъл да се възприеме като сигнал, че лихвите ще останат на минималното си равнище по-дълго време от прогнозираното, а междувременно ЕЦБ ще полага усилия да сведе до минимум неудобствата, които произтичат от това.

Жан-Филип Лакур, Франс прес

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ