Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Катастрофичният сценарий с храните може да бъде избегнат
Украйна и Русия са ключови играчи на световните пазари за основни култури. Смущенията в цените и доставките на храни, произтичащи от конфликта, се усещат на хиляди мили и не само в страните нетни вносителки на храни. Правителствата задълбочават кризата, като едностранно забраняват износа на пшеница и така отговорни за повишаването на цените със 7 пр. п. и рискуват да предизвикат мултиплициращ ефект, твърдят Алваро Еспития, Надя Роча и Микеле Рута от Световната банка, Саймън Ивенет - професор по международна търговия в Университета на Сейнт Гален, за VoxEU - политическият портал на CEPR
Украйна е първият, четвъртият и петият по големина в света износител съответно на слънчогледово семе, царевица и пшеница. Заедно с Русия те държат приблизително една четвърт от световния износ. Войната наруши доставките на световните пазари, което се отрази на цените на хранителните продукти. В този контекст всяка правителствена намеса само може да влоши ситуацията.
Тази статия е базирана на мониторинг на Световната банка и Global Trade Alert върху търговската политика. Тя представлява оценка за това как тези мерки влияят върху цените на храните, като се фокусира върху случая с пшеницата. Продоволствената несигурност в световен мащаб може да бъде изложена на риск, ако правителствата увеличат протекционизма и да попречат на успокояването на пазарите и избягването на екстремни резултати.
Нарастващи интервенции на търговската политика
Повишаващите се глобални цени на храните обикновено предизвикват диференцирани политически инвервенции, тъй като правителствата се опитват да предпазят вътрешните пазари от скок на цените. Някои страни намаляват ограниченията за внос или субсидират потреблението, а други ограничават износа.
В ранните етапи на пандемията COVID-19 много страни активно използваха търговската политика, за да отговорят на вътрешните нужди, заради потенциалния недостиг на храни. Въпреки бързото нарастване на мерките за износ и внос в началото на 2020 г., водено най-вече от опасения за дефицит, а не от реалното състояние, ситуацията се стабилизира.
Войната в Украйна коренно промени ситуацията (Фигура 1). Общо 67 нови търговски политики (в т.ч. 87 субсидии) бяха наложени или обявени между началото на конфликта на 23 февруари и 7 април 2022 г. (общо 129 от началото на годината). Този скок беше доминиран от нови забрани за износ и изисквания за лицензиране на износ (38 мерки), последвани от забрани за внос и вносни квоти (13 на брой) и либерализиращи реформи на вноса, като например намаляване на тарифите (13 мерки).
Фигура 1 Брой активни търговски политики за храни и торове, в сила между 1 януари и 7 април 2022 г.
[[{"fid":"393314","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":1216,"width":2004,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]
Източник : Автори, използващи мониторинг на търговската политика на Световната банка и Global Trade Alert за стоки от първа необходимост.
Двадесет държави са отговорни за увеличаването на експортния контрол от началото на войната, особено в Европа и Централна Азия (Фигура 2). Мерките, приложени през този период, включват забрани за износ на пшеница, царевица и други зърнени култури, наложени от Русия в страни извън Евразийския икономически съюз, забрани на растителни масла, царевица и пшеница, наложени от Сърбия, и изисквания за лицензиране на износ на зърнени култури, наложени от Унгария. Контрол на износа беше наложен и от вносителки на храни като Алжир, който въведе забрана за потребителски продукти - захар, тестени изделия, олио и грис, и Египет, който наложи забрана за износ на олио, царевица и пшеница.
Фигура 2 Регионална разбивка на новите търговски политики за храни и торове, наложени между 23 февруари и 7 април 2022
[[{"fid":"393315","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":1168,"width":2072,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]
Източник : Световната банка и Global Trade Alert Мониторинг на търговската политика на стоки от първа необходимост.
Политиците предприеха мерки за облекчаване на натиска на националните пазари на храни. От началото на войната 38 правителства от всеки континент, с изключение на Северна Америка, са въвели мерки за подкрепа в полза на селскостопанския сектор, като субсидии за фермери за торове, и са субсидирали покупките на храни от потребителите. Азербайджан например обяви отпускането до 44,1 млн. долара субсидии за покриване на разликата във вътрешните и международните цени на пшеницата и брашното.
Намаляването на съществуващите ограничения върху вноса на храни също е насочено към намаляване на натиска върху вътрешните цени. От началото на войната са предприети тринадесет мерки за намаляване или премахване на бариерите за внос на храни и торове. Например на 3 март Колумбия въведе нулеви вносни мита за царевица, семена и резиноидни масла, наред с други хранителни продукти. На 25 март правителството на Филипините намали митата върху вноса на царевица в рамките на квота от 35% на 5%.
Мерките повишиха цените на храните
Увеличаващите се ограничения за износ на основни продукти, като пшеница и царевица, и на торове увеличават скока на цените на храните, причинен от войната в Украйна (Фигура 3). Причината е, че тези политически интервенции създават мултиплициращ ефект. Ограниченията за износ смекчават натиска върху вътрешните пазари на храни, като отклоняват доставките от световния пазар. Скокът на световните цени, който е резултат от тези мерки, кара други правителства да реагират чрез налагане на нови ограничения за износ, което води до по-нататъшен скок на цените. Изследванията показват, търговските интервенции допринесоха за увеличение на световните цени на храните с 13% по време на глобалната продоволствена криза през 2008-2011 г. и с 30% за пшеницата.
Фигура 3 Международни цени на пшеницата и мерки на търговската политика
[[{"fid":"393316","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":1080,"width":1678,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]
Източник : Статистика за цените на суровините Capital IQ и наблюдение на търговската политика на Световната банка и Global Trade Alert за стоки от първа необходимост.
Вече сме свидетели на мултиплициращ ефект в последователността от политически отговори в Европа и Централна Азия. Търговските мерки допринасят за повишаване на световните цени на храните. Забраните за износ на пшеница, наложени от Русия и от по-малки износители като Сърбия, Северна Македония и други, наложени между началото на войната и 7 април, покриват 16% от световната търговия и са отговорни за увеличението на световните цени на пшеницата със 7 пр. п. (т.е. приблизително една шеста от наблюдавания скок на цените). Налагането на квота върху износа на пшеница, обявено от голям производител като Казахстан, ще намали износа му с 80% спрямо 2019 г. Въздействието ще бъде повишаването на световната цена на пшеницата допълнително с близо 1 пр.п.
Този ценови ефект е икономически значителен сам по себе си и може да предизвика допълнителен политически отговор и смущения в бъдеще. Ако някой от петте най-големи износители на пшеница забрани експорта, кумулативният ефект от тези мерки ще бъде повишаване на световната цена с поне 13% и много повече, ако други реагират. Изолиращите цени търговски политики от страна на вноса и субсидиите за потребление ще увеличат допълнително ефектите върху световните цени. Освен това ефектите от ограниченията за износ на един пазар се пренасят върху други пазари, разпространявайки скокове на цените. Неотдавнашната забрана за износ на палмово масло от Индонезия, най-големият търговец на този продукт в света, следва ограниченията за износ на слънчогледово масло – заместител на палмово масло, използван за готвене, наложени от Русия, вторият по големина износител на слънчогледово масло след Украйна.
Продоволствена несигурност не е неизбежна
Последствията от войната върху хранителните пазари ще бъдат трудни за управление, но катастрофалният сценарий може да бъде избегнат. Големи износители на хранителни продукти, като САЩ, Канада, ЕС, Австралия, Аржентина, Бразилия – които заедно представляват повече от 50% от световния износ на основни продукти, като пшеница, ечемик и царевица, биха могли да направят ясно съвместно изявление, че няма да ограничат търговията. Осигуряването на тези потоци би позволило на пазарите за тези критични стоки да продължат да работят, помагайки за запазването на стабилността на световните пазари на храни – и далеч отвъд тези пазари.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.