Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Световната банка: Икономическата криза в България се оказа по-лека от очакваното, но разкри нуждата от реформи
Прогнозата за растеж на България за 2020 г. е ревизирана нагоре на фона на по-добрите от очакваното резултати на водещи показатели и възходящата ревизия на прогнозите за Еврозоната. Това става ясно от есенния доклад на Световната банка за ефекта на COVID-19 върху човешкия капитал.
В новия си доклад организацията прогнозира спад с 5,1% на брутният вътрешен продукт на България през 2020 г., като по-рано очакванията бяха за свиване на икономиката с 6,2%. Прогнозираното възстановяване за 2021 г. е 3,9%, след като преди прогнозата бе за ръст на БВП от 4,3%.
Според доклада обаче корона-кризата е разкрила нуждата от реформи и инвестиции в редица публични сфери, но такива вероятно няма да има преди средата на 2021 г. заради предстоящите през есента парламентарни избори. Очаква се и нарастване на бедността в страната заради свиване на БВП и загубата на работни места.
Последни развития
От Световната банка отчитат, че до момента негативният ефект от кризата с COVID-19 върху българската икономика се оказва по-малък от очакваното. Предварителните данни сочат свиване на БВП с 4,2% през първото полугодие – шестото най-малко понижение ЕС. Макар че индустриалното производство и строителството демонстрираха признаци за възстановяване през юни в сравнение с периода април-май, на годишна база отново бяха регистрирани понижения. В резултат от шока от COVID-19 вноса и износа се свиха значително през април-май, но през юни бе отчетен двуцифрен ръст.
Влиянието на пандемията върху пазара на труда е сравнително ограничено. През второто тримесечие нивото на безработицата нарасна умерено до 5,9%, което е повишение от 1,7 процентни пункта на годишна база. Това се дължи най-вече на по-малкото от очакваното свиване на икономиката и на програмата 60/40.
Според доклада на организацията страната е навлязла в кризата с добри фискални позиции – държавен дълг от 20% от БВП, бюджетен излишък и фискален резерв в размер на 9% от БВП. Фискалният излишък бе запазен и в периода януари-август 2020 г., достигайки 1,3% от прогнозирания БВП. В средата на септември България емитира еврооблигации в два транша от по 1.25 млрд евро и срокове до падежа съответно от 10 и 30 години при първата си външна емисия от 2016 г. Средствата, набрани по този начин, ще бъдат използвани за финансиране на прогнозирания дефицит.
В началото на юли страната се присъедини и към валутно-курсовия механизъм ERM II, известен още като „чакалнята на Еврозоната“, както и към Европейския банков съюз.
Броят на хората в България, които живеят с по-малко от 5,5 долара на ден –прагът на бедност според Световната банка, се очаква да нарасне, обръщайки тенденцията за спад от 2016 г. насам.
Перспектива
Според Световната банка икономическите индикатори предполагат, че макар свиването на българската икономика през второто тримесечие да е било по-леко от очакваното, възстановяването през третото Q3 е започнало по-бавно. От банката прогнозират спад на БВП на България с 5,1% през 2020 г., но рисковете за по-голямо понижение остават.
Очаква се публичните и частните инвестиции да се понижат значително през 2020 г., тъй като инвеститорите остават предпазливи на фона на перспективите за възстановяване. Същевременно с това средствата по европейския механизъм за възстановяване и устойчивост ще станът достъпни не по-рано от 2021 г.
Финансовата институция отбелязва, че благодарение на добрата си стартова позиция, България ще успее да задържи фискалния си дефицит до 4,1% от БВП през 2020 г., което ще доведе до ръст на държавния дълг до 27,7% от БВП. Въпреки това кризата с COVID-19 е разкрила нуждата от реформи и инвестиции в редица публични сфери, включително здравеопазването и образованието.
Според организацията ако усилията за реформи не бъдат насочени спешно към тези и други публични сектори, за тях ще става все по-трудно да предоставя услуги в съответствие с очакваните стандарти.
Бедността се очаква отново да намалее през 2021 г. на фона на възстановяването на българската икономика и на основните търговски партньори на страната. Възстановяването на пазара на труда ще бъде неравномерно, като то ще отнеме по-дълго време при несигурните работни места.
Рискове и предизвикателства
Според Световната банка рисковете пред перспективите на България продължават да произтичат предимно от пандемията от COVID-19 и нейното развитие както в страната, така и по света. От институцията посочват, че макар правителството да заяви, че ще положи всички усилия, за да избегне повторно въвеждане на строги ограничителни мерки заради негативния им ефект върху бизнес активността, някои сектори, като например спорта, културата, хотелиерството и ресторантьорството както и търговията на дребно, може да регистрират по-остър спад през есенно-зимния период, ако броят на регистрираните случаи на COVID-19 продължи да нарастват. В този случай могат да бъдат предприети мерки като временно затваряне на определени обекти, но също толкова вероятно е хората просто да ги избгяват от страх от заразяване.
Продължаващото недоволство от управлението на страната също увеличава несигурността, отчитат експертите на Световнаа банка. Ежедневните протести в големите градове с искания за оставката на правителството и на главния прокурор продължават вече повече от три месеца. Правителството отговори на недоволството с оставките на няколко министри и предложение за свикване на Велико събрание и промени в Конституцията, които обаче не доведоха до край на протестите. Финансовата институция прогнозира ескалиране на напрежението с наближаването на парламентарните избори през пролетта на 2021 г.
Редактор: Георги Георгиев
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.