Промени в закон на път да дестабилизират цяла индустрия

Снимка: Guliver/ Getty Images

Вместо да разреши дългогодишни проблеми в сектор води, новият Закон за храните, който се разглежда в момента в Народното събрание, е на път да създаде непреодолими препятствия пред бизнеса, алармират от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ). Внесените нови текстове за бутилираните води ще попречат и на бъдещите инвестиции във водния сектор, допълват от организацията. Освен това, приемането на закона в предложения му вид ще навреди на устойчивото развитие в редица общини, ще наруши инвестиционния климат в страната и ще разруши граденото с години доверие на потребителите, дестабилизирайки цялата индустрия, предупреждават от АПБНБ, която представлява над 70% от пазара безалкохолни напитки и води у нас. За последните пет години компаниите – членове на Асоциацията са инвестирали над 130 млн. лв. в икономиката на България, а само за изминалата година - над 1,2 млн. лв. в развитието на своите служители.

От Асоциацията алармират още, че разглежданият в момента проект на Закон за храните в частта си за бутилираните води се различава принципно от представения за оценка и мнение на Европейската комисия и останалите държави-членки през 2016 г. вариант, приет без забележки. Тогава този текст бе подкрепен и от индустрията.

Новите разпоредби за водите не просто нямат одобрението на Брюксел и на българския бизнес, но и са внесени без оценка на въздействието. Това е в нарушение на разпоредбите на Закона за нормативните актове, посочват още от асоциацията. Тези текстове не са били предложени за обществено обсъждане, нито е взето становище от засегнатите страни – нещо, което е утвърдена практика в законодателната дейност на всяка правова държава.

Според официалното становище на АПБНБ, ако този законопроект бъде приет в предложения вид, той ще създаде административен хаос и правна несигурност за целия сектор. Причините за това са законодателни противоречия с българското и европейското право, неизпълними изисквания, липса на ред какво ще стане с бизнесите и продуктите - обект на дългогодишен системен контрол и потвърдено спазване на всички приложими изисквания.

В новия вариант например е премахната подкрепяната от бизнеса процедура по признаване на изворните води. Тази промяна е обоснована с аргумента „намаляване на административната тежест за бизнеса“. Всъщност с премахването на процедурата дейността на бизнеса по никакъв начин не се облекчава, но пък се елиминира възможността администрацията да носи отговорност за решенията си. Така голяма част от водите на пазара няма да бъдат ефективно контролирани за законност, за качество и безопасност, предупреждават от асоциацията.

„Процедурата по признаване за двете категории натурални води (минерални и изворни) и предоставянето на информация на потребителите за законно предлаганите на пазара продукти е от полза за обществото. Тя гарантира безопасността и здравето на потребителите и не е в ущърб на бизнеса нито от финансова, нито от административна гледна точка. Тя би могла да е „тежест“ само за онези представители на бизнеса, които не могат да докажат, че дейността им и продуктите, които произвеждат, съответстват на законовите изисквания“, се казва в изявление на АПБНБ, разпространено до медиите.

От бранша посочват също така, че с промените се подменят съществуващи до момента понятия, които са в съответствие с европейските изисквания. Налице са противоречия с други закони и нормативни актове, регулиращи водния сектор. Това ще доведе до неясно тълкуване на закона. Най-опасната последица е, че потребителят ще бъде лишен от правото си на информиран избор за водата, която купува за себе си и за семейството си, пише в становището на АПБНБ.

Спорните промени

Въвеждането на понятията „извор“ вместо „находище“ за минералните води и „подземно водно тяло“ за изворните, създава възможности за несъответстващи практики. „Използването на „извор“ не може да осигури коректно транспониране на европейската директива и е в ущърб на интереса на отговорната индустрия и обществото като цяло“, твърдят от Асоциацията.

Експерти в областта на регулацията на водния сектор смятат, че изискването за предоставяне на информация за „името на извор“ е неизпълнимо и в противоречие с уредбата за проучване, предоставяне и ползване на водния ресурс. Уникални обозначителни наименования носят находищата на минерални води, подземните водни тела с изворни води, изградените водовземни съоръжения. Тези аргументи са посочени не само от индустрията, но и от експерти на МОСВ – компетентният в областта на управлението на водите орган.

Според АПБНБ с тази промяна се цели заличаването на доказани търговски марки на водещи бутилиращи компании у нас, завоювали пазарен дял и доверието на потребителите с дългогодишни инвестиции. Проведено наскоро социологическо проучване на агенция BluePoint показа, че за над 70% от потребителите именно марката е гарант за качество. Над 80% от анкетираните смятат, че наложените марки поддържат високи производствени стандарти и контрол в процеса на бутилиране. А за почти всички потребители (97%) е изключително важно продукцията да се контролира стриктно от съответния производител*.

В остро противоречие с тези потребителски нагласи е и въвеждането на понятието „търговско описание“ в новите текстове на Закона за храните. То подменя използвания до момента термин „търговско наименование“ (марка) – името, под което се предлагат на пазара натуралните минерални и изворни води. Тази промяна се прави, въпреки потвърждението на ЕК, че смисловото разбиране на понятието „търговско наименование“ като търговска марка или бранд, е напълно коректно.

С въвеждането на понятието „място на експлоатация на извора“ за двете категории натурални води (минерални и изворни) се подменя без каквато и да било причина използваният до момента термин „място на бутилиране“. Смисловото несъответствие с европейското право се подсилва и от изискването за използване на некоректно транспонираното „наименование на извора“ и „място на експлоатация на извора“ като част от „търговското описание“ – името под което се продава продукта. Това на практика означава, че води от един и същ „извор“, ще могат да се бутилират от различни фирми и ще се наричат еднакво, което поражда редица въпроси като например: кой ще дефинира какво е „извор“? С еднаква стриктност и грижа ли ще работят отделните фирми? Как потребителят ще прави разликата и как ще бъде сигурен в това какво пие? Кой ще носи отговорността за опазване на ресурса?, посочват още от асоциацията.

Според организацията този модел "не просто обрича на заличаване добре познати и утвърдени на пазара марки, които са инвестирали милиони в идентичността си на качествен бранд и работодател, отговаряйки на всички изисквания на законите и контролните институции, но и трайно ще отблъсне интереса към разработване на нови находища, към нови води с разнообразни качества, на които е богата страната, но само на хартия, не и на трапезата на българина."

Обсъждането на законопроекта протича без яснота как ще бъдат уредени заварените случаи. Създават се възможности за решения в услуга на частни интереси като се очаква чрез подзаконов нормативен акт да бъде въведен моделът за множествена експлоатация на едно и също находище. А това със сигурност ще доведе до неблагоприятна подмяна на модела за развитие на сектора, коментират от асоциацията

АПБНБ категорично се противопоставя на подобни експерименти, без аналог не само в Европа, но и по света. Те ще разрушат имиджа на категориите, които отговорните бутилировачи развиват, ще отблъснат потребителя от продукти с доказана значимост за неговото здраве и ще обезсмислят дългогодишна и отговорна работа.

*Онлайн проучване на маркетингова агенция BluePoint сред потребителите в София и големите градове в страната, проведено през ноември 2016 г.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ