Отвъд рамките и ограниченията: Спасителната формула за бизнес със събития на IEC

Още при първия локдаун секторът с организирането и провеждането на събития пострада сериозно. Днес той бавно се възстановява, но все още актуални остават проявите от хибриден характер. Как бизнесът приема предизвикателствата, коментират Ивайло Иванов, управител на Интер Експо Център (IEC), и Йоан Младенов, зам.-управител събития & MICE, IEC

- Събитийният бизнес претърпя промени през последните 18 месеца. Вследствие на тях какви нови възможности открихте за развитие и реализация на капацитета, който Интер Експо център (IEC) има?

Й. М.: Времето от март 2020 г. насам за нас, а и за целия бранш е истинско изпитание за оцеляване. Благодарение на опита и добрата ни адаптивност успяхме да излезем от ситуацията по-добри от вчера. Вследствие на резкия спад в събитийния живот започнахме да мислим извън рамките на досегашната си практика. Така открихме ново поле за изява за комплекса ни – изложбените халета се превърнаха в снимачни площадки за рекламни видеа на световноизвестни брандове от различни сектори, превърнахме конферентните си зали в студия за провеждане на онлайн и хибридни събития. Надградихме портфолиото си от услуги, като предложихме така необходимите в днешните обстоятелства стрийминг и организация на специален пропускателен режим, изградихме и мобилна лаборатория в комплекса. Успяхме да разработим и няколко предложения за провеждане на събития на живо, така че хем стриктно да спазим всички изисквания, свързани с епидемиологичната обстановка и здравната безопасност, хем да посрещнем големи аудитории до 1000 участници в конференции и други формати.

- Каква е трансформацията, която претърпя браншът и изискваше ли тя нови инвестиции?

И. И.: Свидетели сме на безпрецедентна ситуация, в която провеждането на събития беше под тотална забрана. Ситуация, в която планирането на събитие след 2–3 месеца дори е крайно трудно и несигурно. Такава, в която до последно не е ясно каква част от аудиторията ще присъства и дали някой от главните лица в програмата няма да е под карантина. Всичко това доведе до пренасяне на дейността на бранша в дигитална среда. Статистиката спрямо нашата заетост за периода от март 2020 г. до днес показва, че близо половината от планираните мероприятия преминаха в онлайн или хибридна форма. В резултат за организаторите се появи необходимост от допълнителни инвестиции в персонал и техника, за да се случи включването на живо или пък наемането на доставчик за услугата. Разбира се, разходите по обезпечаването на сигурността на посетителите от здравна гледна точка също са факт – подсигуряване на лични предпазни средства, дезинфектанти, подготвяне на мобилна лаборатория за тестване, повече ангажирани хора, които да съдействат за спазване на мерките.

При нас, за щастие, по-голямата част от инвестициите в по-добра инфраструктура изпревариха събитията и бяха още през лятото на 2019 г. Направихме мащабен ремонт на повечето от конгресните зали и подсигурихме отлична вентилация със свеж въздух и различни входно-изходни потоци. Допълнително тази година инсталирахме в част от помещенията специализирани устройства за дезинфекция на въздух и повърхности. Вложихме не само средства, но и много време и усилия качеството на услугите ни да бъде на ниво, както и да извлечем максимума от ситуацията, привличайки нови клиенти. Най-големите ни разходи обаче се изразяват в това да оцелеем като компания и да мениджираме инфраструктурата си, както и да задържим висококвалифицирания си персонал въпреки значително по-малките финансови постъпления вследствие на драстично намалелите обеми предвид рестрикциите във връзка с епидемиологичната обстановка. Промяна се наблюдава и в традиционно силните периоди за провеждане на събития – ако досега основно бяха март-май и септември-ноември, то сега масово организаторите планират за май-септември, най-късно до средата на октомври.

[[{"fid":"388242","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":800,"width":1200,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

- Успя ли пандемията да обедини сектора и за какво?

Й. М.: Вече повече от 5 години секторът полага необходимите усилия за консолидация и към настоящия момент е обединен благодарение на Българското конгресно бюро (БКБ), но с настъпването на пандемията станахме още по-единни. Съюзихме се и се борихме за възможността да работим, като бюрото се превърна в медиатор между бизнеса и министерства и здравни служби за преразглеждане на забрани и рестрикции към бранша, тъй като провеждането на бизнес събития е една от най-ниско рисковите дейности. В диалога с управляващите загърбихме усещането за конкуренция и излязохме с общи предложения за по-добра уредба на дейността си в пандемична обстановка. Работихме и за осигуряване на възможността повече компании в сектора да имат достъп до подпомагане по програмата „60:40“. През ноември 2020 г. Българското конгресно бюро (БКБ) заедно с други партньорски организации учредиха Конфедерация на българския туристически бизнес (КБТБ), чиято цел е намаляване на негативния ефект върху туристическия бранш от пандемията, както и цялостно обединение в сектора за по-доброто маркетиране на България като устойчива дестинация. И все пак въпреки всички изброени трудности и злободневни въпроси заедно с колегите и като част от УС на БКБ продължаваме да работим за привличането на международни конгреси и събития за следващите 5 години като част от стратегическата рамка за позиционирането на дестинацията в сегмента „конгресен туризъм“ чрез осигуряване на фондове за тази дейност, както и да бъдат извършени промени в законодателството там, където се налага и по отношение на публично-частните партньорства. Стъпка в тази посока беше участието на БКБ във водещото специализирано изложение за събитийната индустрия IBTM в Барселона в началото на месеца.

- Каква е вашата прогноза за развитието на събитийния бизнес през 2022 г.?

Й. М.: За съжаление, все още не e достатъчно ясна. Нестабилната политическа обстановка, както и непостоянството и честите промени в плана и рестрикциите за овладяване на ковидкризата не вдъхват нужната сигурност. Вярваме, че ако установим градивен диалог с управляващите и се анализират данните, които сочат, че именно бизнес събитията са едни от най-безопасните, ще има раздвижване напред. Вакуумът, който се създаде през последните месеци, е много голям. Считаме, че ще успеем да реализираме ръст от 50% спрямо 2021 г., стига да имаме тази възможност.

- Какъв е планът за действие на IEC в следващите месеци?

И. И.: Полагаме максимални усилия да поддържаме вече зададеното високо ниво на работа в отпор на всички трудности с постоянно растящи разходи и повишаващи се цени, действащи ограничения и големия отлив в събитийния календар през последните 18 месеца. Ще продължим да се адаптираме по най-добрия начин и да откриваме нови ниши, в които да реализираме потенциала си, като изграждане на щандове на изложения извън България на фирми участници, както и за проекти, които се провеждат на други локации.

Маргарита Симеонова. Текстът е публикуван в бр. 12/2022 на сп. "Мениджър"