Несигурността около митата е напът да прекъсне 10-седмичната печеливша серия на STOXX 600*

Европейските борсови индекси регистрираха резки понижения в петък, тъй като честите промени в търговската политика на САЩ през седмицата доведоха до избягване на рисковите активи, пише Ройтерс.

Общоевропейският индекс STOXX 600 отчете спад от 3,7 пункта, или 0,67%, до 555,2 пункта. Бенчмаркът е напът да прекъсне серията си от 10 поредни седмични повишения.

Немският показател DAX се понижи с 369,47 пункта, или 1,58%, до 23 050,01 пункта.  Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 отчете спад от 42,19 пункта, или 0,49%, до 8 640,65 пункта. Френският измерител CAC 40 записа спад от 80,78 пункта, или 0,99%, до 8 116,89 пункта.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп в четвъртък отложи за началото на април митата от 25%, които наложи тази седмица върху повечето стоки от Канада и Мексико – последният обрат в променливата търговска политика, която разтърси пазарите.

Тръмп наложи търговските мита на двете страни във вторник и скоро ги последва с изключение за производителите на автомобили, които спазват съществуващите споразумения за свободна търговия между страните.

„Трябва да имате предвид не само факта, че не знаете какво ще ви донесе бъдещето, но и това, че очевидно не знаете какво ще се случи след 24 часа“, каза Крис Бошам, главен пазарен анализатор в IG Group, коментирайки американските мита.

„Преминахме от търговска война във вторник към липса на търговска война, а след това към търговска война и отново към липса на търговска война. И това е изтощително“, добави той.

Акциите на компаниите за луксозни стоки натежаха силно върху основния индекс, като тези на Richemont, Burberry и Kering поевтиняха съответно с 5,35%, 6,07% и 3,99%.

Европейският автомобилен индекс SXAP, който е уязвим на натиск от търговски конфликт, се понижи с 1,46%.

Индексът STOXX 600 завърши без промяна в четвъртък, тъй като тласъкът от намаляването на лихвения процент на Европейската централна банка противодейства на натиска от нарастващата доходност по дългосрочните облигации.

Разпродажбите на държавни облигации в еврозоната намаляха в петък, следвайки най-големия двудневен спад от 1970 г. насам на фона на пренаписването на фискалните правила в Германия.

По-рано тази седмица германските лидери се съгласиха да създадат инфраструктурен фонд от 500 милиарда евро и да преразгледат правилата за вземането заеми, за да увеличат разходите за отбрана и да съживят растежа.

Подкрепата от перспективите за мега разходи от най-голямата икономика в Европа обаче беше краткотрайна, тъй като несигурността около търговския конфликт подкопа настроенията на инвеститорите в световен мащаб.

Всички погледи сега са насочени към доклада за работните места извън селскостопанския сектор в САЩ, последван от реч на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, която може да даде указания за перспективите на паричната политика за най-голямата икономика в света.

Междувременно акциите на мрежовият оператор Elia Group скочиха с 14,87%, и са напът да запишат най-добрия си ден в историята, след като финансовия отчет на компанията надмина пазарните очаквания за резултатите за цялата година.

Рязък спад на Уолстрийт

Индексите на фондовите борси в Ню Йорк регистрираха понижения в четвъртък, след като последните отстъпки от Белия дом относно противоречивите тарифни политики на президента Доналд Тръмп не успяха да успокоят раздразнените инвеститори, пише Си Ен Би Си.

Промишленият индекс Dow Jones отчете спад от 427,51 пункта, или 0,99%, до 42 579,08 пункта, след като по-рано бе на червено с повече от 600 пункта. Широкообхватният показател Standard & Poor’s 500 се понижи със 104,11 пункта, или 1,78%, до 5 738,52 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq изтри 483,48 пункта от стойността си, или 2,61%, достигайки до ниво от 18 069,26 пункта. Така индексът вече е на територия на корекция, което означава спад от 10% спрямо последния връх.

Спадовете дойдоха, след като по-рано през седмицата митата на САЩ върху вноса от Канада, Мексико и Китай влязоха в сила.

Канада и Китай отговориха със собствени ответни налози, докато Мексико заяви, че ще разкрие мерки през уикенда. Nasdaq се е понижил с повече от 4% за седмицата, докато Dow и S&P 500 са на червено съответно с около 2,9% и 3,6%. И трите индекса са се насочили към най-лошата си седмица от септември 2024 г.

Четвъртък донесе връщане на разпродажбите, след като съобщението на Белия дом за едномесечно отлагане на митата върху производителите на автомобили, които отговарят на Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада. Самият Тръмп обяви в четвъртък, че повече канадски и мексикански стоки, произведени в съответствие със споразумението USMCA, ще получат едномесечно отлагане на митата. Но тази новина не даде същата възходяща инерция на пазара, наблюдавана в предходната сесия, тъй като несигурността около политиката се завихри.

Притесненията нараснаха в четвъртък следобед, след като министърът на финансите Скот Бесент се аргументира в полза на митата, оставяйки инвеститорите да се съмняват колко далеч би бил готов да стигне Белият дом в правенето на компромиси с политиката за мита в дългосрочен план. Инвеститорите изглеждаха уморени от порой от изявления на членове на администрацията и промени в тарифната политика през последните дни.

„Просто имате объркване“, каза Кийт Лърнър, главен пазарен стратег в Truist. „Това объркване прониква в ежедневните колебания на пазара“, добави той.

Продължаващото забавяне на популярната търговия с изкуствен интелект, което даде тласък на пазара за повече от година, също навреди на акциите в четвъртък.

По-специално, цената на книжата на производителят на чипове Marvell Technology се срина с 19,81%, след като компанията издаде смесени насоки за първото тримесечие. Акциите на ON Semiconductor и Nvidia поевтиняха с 5,61% и 5,74%.

Загуби в Азия

Водещите фондови борси в Азиатско-тихоокеанския регион регистрираха понижения в сряда, след като доходността по дългосрочните японски държавни облигации достигна нива, невиждани от финансовата криза през 2008 г., предаде Си Ен Би Си.

Доходността по 20-годишните японски държавни ценни книжа се покачи до връх от 2,25% в петък, увеличение от малко над 5 базисни пункта, докато доходността по 30-годишните облигации достигна връх от 2,556%.

Доходността на референтните 10-годишен облигации също се покачи до 1,538% – най-високото ниво от 2009 г.

На този фон водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 отчете спад от 817,76 пункта, или 2,17%, до 36 887,17 пункта.

Азиатските пазари последваха загубите на Уолстрийт, след като отлагането на американските мита за Канада и Мексико не успя да успокои инвеститорите.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite се понижи с 8,55 пункта, или 0,25%, до 3 372,55 пункта, докато индексът Shenzhen Composite изтри 10,99 пункта от стойността си, или 0,53%, достигайки ниво от 2 080,27 пункта. Хонконгският показател Hang Seng записа спад от 138,41 пункта, или 0,57%, до 24 231,3 пункта.

Данните показаха, че износът на Китай е нараснал с 2,3% на годишна база в доларово изражение през периода януари-февруари. Този резултат е значително под прогнозата на икономистите, анкетирани от Ройтерс, които залагаха на ръст от 5%. Това също така е най-бавното понижение от април мината година, когато бе отчетен ръст от едва 1,5%, според данни на LSEG.

Южнокорейският показател Kospi се понижи с 12,68 пункта, или 0,49%, до 2 563,48 пункта.

Австралийският бенчмарк ASX 200 регистрира спад от 146,5 пункта, или 1,81%, до 7 948,2 пункта.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха предимно понижения в ранната търговия. Основният индекс SOFIX отчете спад от 3,83 пункта, или 0,42%, до 903,58 пункта. BGBX40 се понижи с 0,57 пункта, или 0,33%, до 172,42 пункта. BGTR30 изтри 1,20 пункта от стойността си, или 0,14%, достигайки ниво от 870,66 пункта. BGREIT напредна с 1,32 пункта, или 0,61%, до 217,44 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа