Щастието е сериозна работа

Повечето мениджъри с лекота говорят за идеи като доверието, работата в екип и иновациите.

Мнозина обаче така и не могат да разберат какъв тип работна среда произвежда тези толкова важни за бизнеса практики.

„Отношенията между хората са мостът, който помага за извършването на най-добрата работа”, смята Джон Гаспари, медик от Лос Анджелис, който работи като консултант на големи компании по въпросите за екипния дух и проблемите на работното място. Той е категоричен, че добрите взаимоотношения са основата, върху която се гради способността на хората да дават най-доброто от себе си.

Гаспари цитира трудовете на пионери в неврологията като Даниел Сигел, който е разбрал, че мозъкът е „социален орган”, за който щастливите взаимоотношения са не просто лукс, а „основна хранителна съставка за оцеляването ни”.

Е, вие може би сте реалисти или циници, които обичат да свалят на земята хората, проповядващи такива емоционални максими за намирането на смисъл в работата. Проблемът с „реалистичния” мениджмънт обаче е, че той не признава до каква степен работата се отразява на живота на обикновения човек и колко непростимо широка е пропастта между доброто и лошото работно място.

„Работата е основен организиращ елемент в живота на хората”, смята Гаспари. „Тя ни дава не само ползи като заплатата или осигуровките, но и вътрешна стойност като чувството за идентичност и смисъл в живота.”

Така че ако амбициозните мениджъри не направят усилие да изпълнят работната си среда с позитивното усещане за идентичност и смисленост, те трудно ще постигнат собствените си високи цели.

Оцеляването не ражда креативност

Понякога „войските” просто трябва да се трудят така, сякаш Земята ще бъде ударена от астероид, ако проектът не се завърши до петък. Това се нарича режим на оцеляване. Той обаче е много различен от работните режими, които пораждат творческите импулси, иновациите и качествената работа. Нещо повече – режимът „оцеляване” не може да бъде ежедневие в дългосрочен план.

Когато сме в него, се задействат най-базовите ни животински инстинкти – бори се или бягай. По-примитивните, динозавърски зони на мозъка излизат на преден план. Висшите му функции намаляват или просто замръзват. И ако някой прекарва в това състояние твърде дълго време, последствията за физическото и умственото му здраве няма да бъдат добри.

Когато сме стресирани, много от най-сложните ни мозъчни функции спадат – емоционалният баланс, умението да общуваме, емпатията, способността да анализираме, морала и интуицията. Изчезва и способността да градим и да свързваме идеи.

Позитивността се отплаща

Всички тези висши човешки умения обаче се връщат и развиват в една позитивна работна среда.

„Положителните емоции са по-нетрайни от отрицателните”, казва Гаспари. „Те не са толкова силни и не им обръщаме толкова внимание. Те обаче се отплащат невероятно много – като ни помагат да градим приятелства и здрави партньорства, като вдигат приходите и като подобряват душевното и физическото ни здраве. Те не просто отразяват успеха – те го причиняват.”

Хората и организациите, които имат богати запаси от позитивни емоции, имат по-голям шанс да посрещнат ефективно предизвикателствата на живота и да се възползват от възможностите, които той предлага.

„Позитивните емоции веднага разширяват кръгозора на мислите и вниманието и ни позволяват да правим по-сложни връзки между идеите и да имаме достъп до по-широка палитра представи и идеи, - казва психологът Барбара Фредриксън. – На свой ред този по-широк кръгозор често ни помага да откриваме и изграждаме вътрешни ресурси, които дават богати плодове... Позитивните емоции разширяват гледната ни точка по начини, които, стъпка по стъпка, променят личността ни към по-добро.”

RealBusiness