Черно и бяло
Преди няколко седмици имах конфликт с един от колегите си. Почувствах, че той нарушава споразумение, за което се бяхме договорили. Първата ми реакция беше проява на възмущение. Това беше познато чувство.
Бях възпитан от властна майка, която виждаше света в тъмно и светло, черно и бяло, добро и зло, правилно и грешно. Тя беше посветила живота си на социалната справедливост и аз се гордеех с нейната безкомпромисна честност. Нейният мироглед дълбоко повлия на моя. В този случай вярвах, че колегата ми беше постъпил лошо. И наистина беше така. Целта ми беше да го накарам да го види по моя начин. Няколко дни по-късно имахме възможност да поговорим.
Не е изненадващо, че разговорът беше неудобен в началото. След това, за моя изненада, започнах да разбирам защо той е постъпил така. Разбрах, че не съм чак толкова прав, че има смисъл да продължим заедно напред, макар и при тези обстоятелства. В момента на разговора се чувствах добре, но в следващите дни настроението ми се срина.
Имах усещането, че губя сигурност и яснота. Едновременно виждах и доброто и лошото в постъпката му. Ясните граници между понятията ми се размиваха. Тези разграничения ни носят сигурност, но сигурността има и своите ограничения. Проблемът е, че сигурността често опростява нещата и ги прави тривиални, особено в свят, който става все по-сложен.
Това, от което се нуждаят лидерите е да видят картината по-цялостно, да прегърнат нюанса, детайлите и да не бързат да заемат страна. Само един пример: извадете лист хартия и направете списък с най-добрите качества, които смятате, че притежавате. След това направете списък с най-лошите си качества. А сега, кой от тези списъци ви описва най-добре?
Правилният отговор е "И двата". Някои качества са определено по-добродетелни от други. Но прекалената им употреба става разрушителна. Доверието и смирението се превръщат в арогантност. Куражът без предпазливост става непредпазливост. Сигурността и строгите разграничения убива любопитството и разнообразието на живота.
Сега има хиляди въпроси, които си задавам, когато съм в конфликт и съм убеден, че съм прав. Какво мисли човекът срещу мен и каква според него е истината, са само част от тях.
Тони Шварц за Harvard Business Review
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.