Сара, думите и емоциите
С изкачването си в йерархията и с новите постове, които заемах, разбирах колко важни са думите и какво силно влияние имат те.
В това се убедих още като станах мениджър за първи път, управлявах организация, която се занимаваше с планиране.
Един ден при мен в офиса дойде млада жена, която впоследствие разбрах, че се казва Сара.
Спомням си първите й думи: „Вижте, нямам никакъв опит в планирането. В момента съм в ИТ сектора. Но много искам да започна работа във вашата компания. Ще се трудя усърдно и ще се постарая да науча всичко, което ще ми трябва. Само ми дайте шанс”.
Отговорих: „Това ми звучи добре. Защо пък не. Давам ви време до края на година. След това или ще сте станала добра в планирането или ще се върнете към ИТ сектора. Ще видим дали ще се получи.”
И така назначих я. А тя се стремеше да покаже всичко, на което бе способна. Сара бе най-добрият нов служител, който някога сме имали. Изключително бързо се учеше, постепенно се превърна в един от най-важните хора – всеки ходеше при нея за съвет.
Тя бе звезда, без съмнение. Справяше се страхотно.
Казвах си: „Това е един от най-мъдрите ходове, който съм предприемал”. И се чувствах доволен от развитието на нещата.
Но в края на годината, тя влезе в офиса ми разплакана. Попитах я: „Сара, какво има?”.
А тя ми отговори: „Не разбирам защо да не се справям с работата. Обещахте ми, че в края на годината ще ми кажете, ако нещата са наред. Досега не сте го направили, което означава, че ще трябва да се върна към ИТ”.
Бях стъписан и разбира се, отговорих: „Грешиш, справяш се страхотно!”
Но си дадох сметка, че бях казал нещо, което впоследствие бях забравил ”...давам ти време до края на годината.” А тя през всичките тези месеци си бе спомняла тази моя реплика и бе правила всичко възможно в края на годината да е станала наистина добра.
За нея думите ми имаха огромно значение, а за мен не чак такова.
Това ме накара да си дам сметка, че всичко което казвам като мениджър има сериозно влияние върху хората и че трябва да внимавам какво говоря.
Издигайки се в йерархията думите ми ставаха все по-важни. С тях управлявах хората, в тях те търсеха скрито значение. Обръщаха внимание на случайни коментари.
Когато станах изпълнителен директор, вече знаех, че няма такова нещо, като „изказване извън протокола”.
Всичко, което кажете, се запечатва в съзнанието на вашите служители и те му обръщат сериозно внимание.
Често вестниците цитираха мои думи. Добре знаех, че непремислените коментари могат да повлияят отрицателно върху цената на акциите или да разстроят служителите ми.
Когато работех в „Би Ейч Пи Билитън” разбрах, че моите изказвания могат да повлияят директно на пазара на метали в Лондон.
Така се научих да мисля върху думите си. Колкото по-нагоре човек отива, толкова те придобиват по-голяма сила.
Другото, което научих, е, че всеки мениджър трябва много да внимава с хумора и хиперболите. Това, което според вас е безобидна шега може да се приеме от служителите по съвсем друг начин.
Трябва да избягвате думи от сорта „Ще ги размажем”, защото някой може да ги приеме буквално.
Запомнете: колкото по-висок пост заемате, толкова хората ви обръщат по-голямо внимание.
И често се питайте: „Ако аз бях чул тези думи и приема всичко казано буквално, какво бих разбрал?”
Трябва да се научите да говорите без емоции. Ако не го направите думите ви започват да имат скрито значение.
Пол Андерсън, председател на борда на директорите на „Спектра енерджи”
Из книгата „14 урока за кариерата” на „Мениджър” и Harvard.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.