Лидерското качество на Гейтс, Джобс, Бъфет и Зукърбърг

Наскоро разговарях с приятел, който управлява голяма компания. Имаше проблеми с комуникациите, типични за групи от по над 200 души. Мъчеше се да намери начин да накара хората си да вземат решения по един и същ начин и да изпращат едни и същи послания за компанията – както вътре в нея, така и навън.

Знаейки, че харесва как пиша, му съставих комюнике по въпроса и му предложих да го разпрати до служителите. Той изтри мястото, където бях споменал цитат от последната си книга, и изпрати съобщението. Попитах го защо е постъпил така, а той ми каза, че някои ме смятат за твърде догматичен писател. Невероятно! Разсмях се. Аз съм консултант, лектор и автор на пет книги, който списва три бизнес колонки седмично. Не съм романист, нито репортер, а специалист с определена гледна точка. Надявам се наистина да съм догматичен. Ако не бях, какво бих имал да кажа? Защо биха ме чели хората?

По-интересен обаче беше страхът на този директор от догматизма. От една страна иска – нуждае се – от това да ръководи стотици хора в компанията си и да ги накара да действат и говорят по определен начин. А от друга гледа негативно на смелото и последователно проповядване на една философия.

Той не е единствен. В последно време ударението върху индивидуализма и либерализма е толкова силно, че идеята за силна воля и визия в лидерството стана едва ли не срамна. И все пак, когато се обърнем към най-успешните лидери – като онези от заглавието на тази статия – всички те са поддържали и подкрепяли една стриктна, известна на всички догма в компаниите и общностите си. Именно затова и толкова хора са ги последвали.

Речниковата дефиниция на догмата е проста и неутрална – „Принцип или набор от принципи, определени от даден авторитет като неотменно верни.”

Всяка компания, която иска да се разрасне, трябва да се придържа към някаква догма. Лидерите трябва да определят за организацията си принципи, които се комуникират с авторитет и са неотменно верни. Гуруто на успеха Върн Харниш казва така: „Нуждаете се от някоко прости правила, които да повтаряте отново и отново и да действате колкото се може по-последователно в съгласие с тях”.

Би било чудесно, ако хората можеха просто да приемат този факт и да бъдат последователни, но не е така. Служителите и клиентите се нуждаят от постоянно напомняне, когато се налага да променят поведението си. Колкото по-догматичен е лидерът, толкова по-бързо организацията ще се развие – или като се нагажда към него, или като постепенно приеме гледната му точка.

Днешните лидери се опитват да избягват прекалената авторитарност. Иска им се да изглеждат свободомислещи и достъпни. Това обаче не пречи на догматичността. Проповядването на основни принципи не означава да бъдеш със заключен ум, а напротив – предлага контекст и филтри за оценяване на възможностите и за създаване на политики, които подобряват работата.

Лидерите трябва да притежават стабилни принципи, които да ръководят тях и компаниите им. Иначе хората просто ще поемат по най-лесния път. А ако лидерите не проповядват догмите си, то как новите служители или клиенти ще разберат, възприемат и предадат нататък онова, в което компанията вярва?

Догматичните лидери опростяват света си и го правят ясен и последователен. Това им е работата. Така ръководят. Този подход позволява по-лесен контрол и по-сигурни печалби. Ако направите компромис с това, резултатът ще бъде хаос и неефективност.

Затова простете ми, че съм догматичен, но, точно както и при други успешни лидери, това ми е работата. В този дух, искам да предложа няколко съвета, които ще ви помогнат да бъдете успешно догматични с екипа си.

1. Кажете го просто

Няма нужда да създавате манифест. Пет-шест ръководни принципа и основни ценности са достатъчни. Отделете по едно кратко изречение на всяка и изразете ясно смисъла. Грабващите фрази помагат, но не прекалявайте с поетичността – по-важно е хората да разберат какво искате да кажете.

2. Проверете истинността

Ако ръководите религия, истината е много важна, защото се отнася за целия свят. В компанията ви тя трябва да се отнася само за света, който вие създавате. Обичам да подлагам тези истини на следния тест – просто добавям към фразата следните думи: „Без значение какво ще се случи!” Ако резултатът звучи достоверно, значи вашата истина реално е истинска. Ако може да бъде интерпретирана различно или зависи от външни фактори, значи е по-скоро предположение, отколкото истина, и не бива да става част от вашата догма.

3. Потвърждавайте чрез последователност

Истинският тест за вашата догма е как я поддържате през дълъг период от време. Много лидери споделят някаква философия, в която твърдо вярват, но когато се стигне до това да ръководят компания съобразно тази догма, те се провалят. Не наричаме тези хора лидери. Наричаме ги лицемери. Ако не можете да го направите – не го казвайте!

4. Промотирайте позитивно

Фокусирайте комуникацията си върху позитивните ползи от своята догма. Споделяйте истории за това как членове на екипа ви са я следвали и са постигнали добри резултати. Трябва да бъдете строги и последователни с „еретиците”, но не ги унижавайте или очерняйте. Мотивирайте хората да ви следват, не да се боят от вас. Събудете у тях желание и стремеж, не боязън!

Кевин Даум, предприемач от престижната класация за най-успешни американски фирми Inc. 500, за Inc.com