Благотворителността също е бизнес
В отворено писмо във Forbes до завърщващите колеж, Карл Шрам, ръководител на фондация „Кауфман” и един мъж, на който се възхищавам, насърчава младите хора да следват пътя на предприемачеството, с аргумента, че "Въпреки, че са необходими части от нашето общество, правителствата и организациите с идеална цел се нуждаят и от външна подкрепа. За да си вършат добрите дела, те трябва да разчитат на основните блага, създадени от бизнеса."
Много малко бизнеси могат да разчитат само на себе си. Музикалната индустрия, например, не се нуждае от външна подкрепа, защото тя разчита на богатството на потребителите. Хуманитарните организации предоставят услуги - те изцеляват болните, грижит се за бедните.
Донорите плащат на организациите за извършване на тези услуги. Колко по-различно е от това от СПА център, който предлага ваучер за подарък, купен от някой друг. Благотворителността се самоиздържа толкова, колкото и музикалната индустрия – финансирайки се от доходите на другите. Работим в погрешна теория на филантропията. Фалшивата представа, че благотворителността не съществува сама по себе си, не е самоподдържащ се бизнес модел, има огромни странични ефекти. Повечето хора искат да помагат на другите. Те мислят, че животът им ще е непълен без тази връзка с човечността. Можем да се включим в това човешко желание, продавайки състрадание със същата взискателност, както продаваме луксозни автомобили.
По този начин можем да насърчим хората да помагат дори повече. Само трябва да ги попитате дали искат да помогнат. Това е маркетинг! Джон Кенет Гълбрайт написа: "Най-важният и най-явен вътрешен източник на потребителско търсене е рекламата и търговският похват на тези, които предоставят продукта. Първо направи добро, след това направи пазар."
През 2009 г. "Спасете децата", една от най-големите световни благотворителни организации за развитие, изразходва 3,31 милиона щатски долара за реклама. Благотворителната организация на "Уолт Дисни" е похарчила 2 милиарда щатски долара - 600 пъти повече. Можем да спасим повече деца, ако изградим сериозен пазар за това. При липсата на сериозност единственото, което правим е да губим деца и поставяме хуманитарните организации в сферата на „добрите намерения”, оставяме ги в ръцете на правителствени програми, които не са съгласувани с техните мисии и ги принуждаваме да продават душите си.Финалът оставям на един велик мъж, от когото още повече се възхищавам.
„Ако започвах живота си отначало, щях да отида в рекламния бизнес. Той подхранва консуматорската енергия в хората. Кара ги да си поставят цели за по-хубав дом, по-хубаво облекло, по-добра храна за тях и семействата им” - Франклин Рузвелт.
Дан Палота за Harvard Business Review
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.