Без повече допълнителна работа

Майка ми винаги казваше: „Ако искаш нещо да бъде направено, дай го на зает човек.“ Тя беше много зает човек, който изглежда имаше безкрайна енергия и умението да се справя по-добре от другите в своята фирма за недвижими имоти.
Въпреки че произходът на цитата не е ясен, идеята е, че някой, който ефективно жонглира с няколко проекта, вероятно разполага със системи за приоритизиране и ефективност. В това със сигурност има логика. Но има момент, когато споменатият „зает човек“ става претоварен. Ако му хвърлите още една топка, той може да изпусне всичките.
Около две трети от работниците се чувстват комфортно с идеята да откажат допълнителна работа, според скорошен доклад на Resume Now. Въпреки това 59% често страдат прегаряне. Представителите на поколението Z са най-тежко засегнати, отчитайки най-високи нива на стрес, както и трудности при управлението на работните си натоварвания. Скорошно проучване на услугата за съставяне на автобиографии LiveCareer установи, че 77% от служителите биват молени да поемат допълнителна работа всяка седмица, 56% неохотно се съгласяват поради натиск от мениджъри или ръководство, а 8% признават, че дори не знаят как да откажат.
Защо е трудно да се откаже допълнителна работа?
Допълнителната работа може да бъде трудна за дефиниране, поради което е предизвикателство да се каже „не“, според Кийт Спенсър, кариерен експерт на Resume Now. „По същество това е работа, която е извън нормалния обхват на вашата роля“, казва той. „Някои хора са напълно ОК с поемането на допълнителна работа, защото това може да им позволи да опитат нови неща, да придобият нови умения и да работят с различни хора. Придобиването на този нов опит може да бъде полезно“, добавя Спенсър.
Хората често казват „да“, защото са развили модел на желание да помагат на другите, казва Джен Гунсаулус, социолог и експерт по връзките. „Много хора са израснали, вярвайки, че основната им ценност е да дават и дават“, казва тя. „Има много положителни неща в това, но други могат да се възползват от тази тенденция работното място“, добавя Гунсаулус.
Шира Гил, автор на „LifeStyled: Your Guide to a More Organized & Intentional Lif“, е съгласна. „Повечето от нас са настроени да угаждат на другите. Не искаме да разочароваме“, казва тя. „ Хората понякога бъркат изричането на думата „не“ с провал и разочарование. Обикновено е точно обратното“, добавя тя.
Стигнете до корена на вашия рефлекс да казвате „да“
За да започнете да казвате „не“ на допълнителната работа, трябва да изясните защо казвате „да“. Гунсаулус предлага да си зададете поредица от въпроси, като например какви истории си разказвате за това защо трябва да казвате „да“?
„Има основен наратив, който е бил натъртван през целия ви живот, но не е непременно факт. Трябва да спрем и да помислим върху историята и откъде идва, за да можем след това да заобиколим тези модели.“ обяснява Гунсаулус
По думите ѝ е важно да си изясните емоциите, които сте прикрепили към този разказ. Запитайте се: „Какви емоции изпитвам? Разтревожен ли съм? Срамувам ли се? Страхувам ли се да не разочаровам другите?“
След това Гунсаулус предлага да се опитате да анализирате физическата си реакция. „Можете ли да дишате дълбоко? Можете ли да се потупате по рамото, че размишлявате върху това? Това е начин да разчупите модела в момента, като се ориентирате към усещанията, които изпитвате вътре в себе си“, казва Гунсаулус.
И накрая, тя подчертава, че можете да започнете да възвръщате личната си сила, като определите как искате да реагирате по различен начин в бъдеще. „Как можете да отговорите по начин, който да ви накара да се чувствате горди от себе си? Как можете да действате стратегически в полза на голямата картина и за напредък си на работното място?“
Как да кажеш „Не“
Докладът на Resume Now установи, че 42% от служителите се чувстват облекчени след отказ от допълнителна работа, което означава, че останалите 58% не изпитват същия комфорт. „Изричането на думата „не“ може да накара хората да се чувстват виновни“, казва Спенсър. „Може би наистина уважавате вашия мениджър и сега той трябва да поемете тази задача. Или искате да сте отборен играч и сте загрижени за начина, по който другите ще възприемат вашия отказ. Всичко се свежда до намирането на баланс, поставянето на някакви граници и застъпничеството за самите вас, за да защитите психическото си благополучие“, обяснява той.
Ако забелязвате ранните предупредителни признаци на прегаряне, като хронична умора или чувство на раздразнителност, разговаряйте с мениджъра си възможно най-скоро. „Не искате да жертвате или застрашите качеството на работата си само за да можете да доставите по-голямо количество работа“, казва Спенсър.
Определянето на ясни граници започва с дефинирането на най-важните резултати и количеството време и енергия, от които се нуждаете, за да ги постигнете, казва Гил.
„Погледнете критично, за да прецените дали има време и енергия, останали за други по-малки или по-малко значими задачи. Всички имаме малко по-различен капацитет“, добавя той.
Гил също така предлага да помолите шефа си за помощ за пренареждане на приоритетите на работното ви място. Може да кажете нещо от рода на: „Разбрах, че това е приоритет №1. Страхувам се, че ако поема тази нова задача или отговорност, това ще ми попречи да постигна желания резултат“.
„Дайте на шефа отговорността да вземе решение, като очертаете много конкретно какво ще се случи, ако поемете тази нова задача“, съветва Гил.
Рискът да не кажеш „Не“
Ако изглежда, че сте човека, който обикновено получава допълнителна работа, особено задачи, които няма да бъдат от полза за кариерата ви, от ключово значение е да започнете да казвате „не“.
„Хората, които постоянно казват „да“, са едни от най-любящите, раздаващи се хора, но другите могат да се възползват от тях на работното място и съответно да станат по-негативни. Другите хора изглежда не ги уважават толкова много, защото те винаги казват „да“. Те имат репутацията, че винаги угаждат на другите“, казва Гунсаулус.
Да кажеш „не“ е като да изградиш мускул, обяснява Гунсаулус, като добавя: „Това означава намиране на комфорт в дискомфорта в емоционален, психически, социален контекст. Колкото повече тренираме мозъците и невронните си мрежи, за да можем да се чувстваме по-комфортно с дискомфорта, толкова по-лесно става. Дискомфортът може никога да не изчезне напълно, но не е толкова поразителен“.
…………….
Стефани Воза, автор на „The Five-Minute Mom’s Club: 105 Tips to Make a Mom’s Life Easier“, за FаstCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.