Производителите на гъши дроб във Франция търсят алтернатива на принудителното угояване

Производителите на гъши дроб във Франция търсят алтернатива на принудителното угояване

"Когато внукът ми беше на четири години, ми каза "Дядо, не наранявайте гъските", споделя Марсел Мецлер, производител на "фоа гра" (специално приготвен черен дроб от угоена гъска или патица - бел.ред.) от почти 40 години в Елзас, в Североизточна Франция. Оттогава той експериментира с алтернатива на механичното принудително угояване на птиците, пише Франс прес, цитирана от БТА.  

Според Мецлер е необходимо да се намери начин гъската сама да се угоява, без да се прибягва до обичайната тръбичка, която се поставя в гушата на животното, за да вкарва смес от вода и царевица.

Въпреки че много европейски страни забраниха тази практика, Франция остава водещият производител и потребител на гъши дроб в света.

Според проучване на браншовата организация на производителите гъши дроб (CSA/Cifog) през декември близо седем от десет французи (69 на сто) са решили да се почерпят с деликатеса за празниците.

За да постигне целта си, Марсел Мецлер разчита на естествената склонност на гъските да се хранят прекомерно с наближаването на периодите на миграция.

"Давахме им нормална храна и постепенно ги свикнахме с много други неща", обяснява той.

На няколко километра от магазина му в Гюбершвир, недалеч от германската граница, ято гъски се клатушкат с издути кореми.

Плодове, царевица, напоена с мед, джинджифилов хляб и дори шпецле (вид яйчена паста - бел.ред.) - елзаските гъски и патици са се научили да се хранят сами и да го правят от шест до седем пъти на ден.

В северната част на Елзас, в Ебербах, 37-годишната Алине Майер също се е заела с подобен експеримент.

Дъщеря на фермери, тя поема семейната ферма преди две години, но не иска да продължи насилственото хранене, практика, определяна като жестока от асоциациите за защита на животните.

"Аз не ги храня насила, вероятно никога няма да го направя, не искам“, твърди тя.

Царевицата остава основната храна на нейните гъски,  но към нея се добавят плодове или хляб, потопен в мед.

"Добавяме лакомства и те ядат още повече", обяснява фермерката.

След няколко опита тази година Алине Майер успява да произведе за първи път това, което нарича "златен дроб".

Майер предлага този продукт заедно с традиционния гъши дроб и уверява, че половината от хората не правят разлика. По думите й "златният черен дроб" е "малко по-тъмен, тъй като не е толкова мазен" и с по-кремообразна текстура.

Швейцарски клиент вече е закупил първите два килограма, продадени тази година, обем, който обаче остава скромен.

"Цената обаче остава много по-висока от тази на традиционния гъши дроб, защото се прави по-трудно", признава Алине Майер.

Целта е цената да "да достигне 200 евро за килограм след няколко години" и да се произвежда само "златен дроб".

От своя страна Марсел Мецлер е продал тази година 5-6 кг черен дроб от "естествено добре отгледана гъска". Той не може да използва името "гъши дроб", което според разпоредбите означава "черен дроб от патица или гъска, специално угоявани чрез принудително хранене".

Марсел Мецлер води кампания това наименование да включва и черния дроб, произведен без насилствено хранене. Той уверява, че търсенето е налице. "Продадохме всичко за два часа", казва той в заключение. 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ