Пари, нови цели, прозрачност: Най-важните въпроси на срещата на върха на ООН за климата в Баку 

Срещата на върха на ООН за климата този месец - COP29 в Баку, Азербайджан - е наречена „COP за финансиране на климата“ заради основната ѝ цел: да се постигне съгласие за това колко пари трябва да се отделят всяка година за подпомагане на развиващите се страни да се справят с разходите, свързани с климата. 

Тази дискусия може да се окаже трудна след преизбирането във вторник на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, отричащ климатичните промени, който в хода на предизборната си кампания обеща за втори път да отстрани исторически най-големия емитент на парникови газове и водещ производител на нефт и газ от историческото Парижко споразумение от 2015 г. за борба с изменението на климата, пише “Ройтерс”. 

Делегатите на COP29 ще се стремят да постигнат напредък и по други сделки, сключени на предишни срещи на върха. 

Ето някои от най-важните точки от дневния ред на срещата на върха от 11 до 22 ноември. 

Финансиране на борбата с изменението на климата 

Акронимът, който доминира на тазгодишната среща на върха, е NCQG - съкращение от New Collective Quantified Goal (Нова колективна количествена цел). 

Това се отнася до новата годишна цел за финансиране на борбата с изменението на климата, която трябва да започне да се изпълнява, когато в края на тази година изтече сегашният ангажимент за 100 млрд. Долара. 

От 2020 г. насам богатите държави само понякога са изпълнявали тази годишна цел, което води до нарастващо недоверие сред уязвимите от климатичните промени държави по света. 

Тъй като COP29 има за цел да определи много по-висока цел за следващите години, богатите държави настояват, че парите не могат да дойдат изцяло от техните бюджети. 

Вместо това те обсъждат много по-сложни усилия, които ще включват реформиране на глобалния комплекс за многостранно кредитиране по начин, който да намали финансовите рискове, свързани с климата, и да насърчи участие на повече  частен капитал. 

Не е ясно каква част от общата годишна цел ще бъде заложена от богатите държави. Не е решен и въпросът дали бързо развиващите се страни като Китай или близкоизточните петролни държави от Персийския залив също трябва да допринасят - позиция, която се отстоява от Съединените щати и Европейския съюз. 

Чрез реформиране на световната банкова система държавите се надяват да увеличат годишната сума за финансиране на борбата с изменението на климата. Агенциите на ООН изчисляват, че годишно са необходими трилиони долари, но официални представители на домакина на COP29 Азербайджан заявиха, че число в размер на „стотици милиарди“ има по-реалистичен шанс да бъде одобрено с консенсус. 

Преход към изкопаеми горива 

  Миналогодишната среща на върха COP28 в Дубай завърши с първото съгласие на страните за „отказ от изкопаеми горива в енергийните системи“. 

Оттогава насам обаче както употребата на изкопаеми горива, така и експортните продажби продължават да се увеличават в световен мащаб, а в страни като Азербайджан, Съединените щати, Намибия и Гвиана бяха одобрени нови райони за добив на нефт и газ. 

Тъй като страните и компаниите не са категорични в решимостта си да се откажат от въглищата, петрола и газа, преговарящите заявиха, че COP29 едва ли ще предостави срокове или по-силни формулировки относно изкопаемите горива, въпреки че някои страни може да настояват за спиране на издаването на разрешителни за нови въглищни централи. 

Страните ще обсъдят и напредъка в изпълнението на ангажимента си да утроят капацитета за възобновяема енергия и да удвоят енергийната ефективност като начин за намаляване на търсенето на изкопаеми горива. 

Правила за пазара на въглеродни емисии 

Правителствата са нетърпеливи да определят правилата за търговия с въглеродни кредити, спечелени чрез опазване на горите и други естествени уловители на въглерод. 

Въпреки че тези кредити са предназначени да бъдат издавани на държавите като незадължителна компенсация на техните емисии, те могат да се търгуват и на открити пазари. Бизнес лидерите очакват COP29 да определи правила за гарантиране на прозрачността и екологичната цялост на проектите, регистрирани с Кредитния механизъм на Парижкото споразумение (PACM). 

Все още предстои да се решат ключови въпроси, включително как надзорният орган на PACM ще определя стандартите, дали кредитите следва да се оценяват преди да бъдат търгувани и дали и кога кредитите могат да бъдат отменяни. 

Повишаване на прозрачността 

Азербайджан се надява, че по време на срещата на върха държавите ще представят първите си доклади за напредъка в областта на климата преди крайния срок 31 декември, но не е ясно дали ще го направят. 

Тези т.нар. двугодишни доклади за прозрачност (ДДП) имат за цел да опишат напредъка на дадена страна в постигането на нейните цели в областта на климата - и колко още трябва да се постигне, за да се определят нови цели до февруари. В момента националните ангажименти за намаляване на емисиите все още са далеч от необходимото, заяви ООН миналата седмица. 

Данните ще дадат представа и за това колко средства са необходими в момента на развиващите се страни, както за прехода на икономиките им от изкопаеми горива, така и за адаптирането им към условията на един по-топъл свят. 

Адаптацията - на фокус 

Миналата година страните се ангажираха с рамка от насоки за национални планове, които да помогнат на хората да се адаптират към климатичните смущения, като например по-топли дни, покачване на морското равнище или изсъхнали земеделски земи. 

Но в рамката за адаптация липсват подробности, като например количествени цели за измерване на напредъка или стратегии за свързване на проектите с финансирането на борбата с изменението на климата. 

Страните се надяват да определят по-конкретни цели за адаптация по време на COP29. 

Компенсации за загуби и щети 

Две години след като на срещата на върха на COP27 в Египет бе постигнато съгласие за подпомагане на бедните страни при покриване на разходите за бедствия, причинени от климата, като екстремни наводнения, бури или суша, бяха мобилизирани около 660 млн. долара чрез новосъздадения Фонд за реагиране на загуби и щети, чието седалище ще бъде във Филипините. 

Застрашените от климатичните промени страни ще призоват богатите държави да предоставят повече средства за фонда.