Франция въведе мерките за сигурност от Олимпийските игри върху коледните базари

Когато за първи път френската полиция съобщава на чеченския бежанец, че му е забранено да напуска североизточния град Страсбург и че трябва да се регистрира всеки ден при тях, той не смята, че си струва да оспорва заповедта.

Обяснява, че Франция е в разгара на мащабна операция по сигурността за летните олимпийски игри и не смята, че властите ще изслушат човек, определен като потенциална заплаха заради контактите му с хора, определени като „проджихадистки“.

Но когато в края на август Министерството на вътрешните работи удължава срока на заповедта, за да защити известния коледен базар, станал обект на смъртоносно нападение през 2018 г., бежанецът, известен на приятелите си като Халед, подава жалба в административния съд на града.

Състав от съдии заключи, че мерките са „непропорционални“, като в решение от 3 октомври, цитирано  от Ройтерс, се казва, че той няма криминално досие и не е разследван за никакво престъпление. Те запазиха забраната за посещение на коледния базар в Страсбург, но отмениха другите мерки. Но решението дойде твърде късно, за да може 20-годишният младеж да се запише в колежа, където трябваше да започне курс по киберсигурност през септември, според доказателствата, представени от адвоката му.

„Загубих мястото си. Тази година отиде напразно“, казва Халед пред Ройтерс, говорейки при условие, че ще бъде идентифициран с псевдонима си, защото се опасява, че академичните му и професионални стремежи ще бъдат провалени, ако стане известно, че е наблюдаван от полицията.

Смъртоносното нападение с кола на коледния базар в германския град Магдебург в петък поднови проверките в редица европейски държави на мерките за сигурност на сезонните пазари, които привличат големи тълпи.

Но широкото използване на правомощията на френското министерство на вътрешните работи, въведени с антитерористичен закон от 2017 г., за строго ограничаване на движението на лица, за които се смята, че представляват сериозна заплаха за сигурността, предизвика критики от някои юристи и правозащитници още преди нападението.

Според парламентарен доклад, публикуван на 11 декември, най-малко 547 души са били поставени под „индивидуална мярка за административен контрол и наблюдение“ за Олимпийските игри в Париж, въпреки че срещу някои от тях, като Халед, никога не са били повдигани обвинения.

Сега някои адвокати и активисти се опасяват, че по-широкото използване на тези мерки, известни с френското съкращение MICAS, може да се превърне в норма за други големи обществени събития.

Министерството на вътрешните работи, което отговаря за полицията, и местната власт в региона Бас-Рин, в който влиза Страсбург, не отговориха на въпросите за лицата, които са станали обект на нападение заради коледния базар.

Ройтерс идентифицира най-малко 12 случая въз основа на съдебни документи, интервюта с адвокати и едно от засегнатите лица. Най-малко 10 от тях нямат присъди, свързани с тероризъм, въпреки че на едно лице е било забранено да посещава пазара и преди.

През първите пет години след влизането в сила на антитерористичния закон на 1 ноември 2017 г. броят на заповедите MICAS, издадени на хора по каквато и да е причина в Бас-Рин, не е надвишавал седем за всеки 12-месечен период, според данните, предоставени от Министерството на вътрешните работи на парламента.

Според парламентарния доклад от декември и прегледа на жалбите, подадени в съда в Страсбург, съдилищата в страната са отменили или спрели изпълнението на поне 55 от тазгодишните заповеди, свързани с Олимпийските игри и коледните базари.

„Олимпийските игри бяха свободен ход на MICAS и затова сега имам впечатлението, че вътрешното министерство е сякаш неограничено за всяко събитие, което привлича стотици хиляди хора“, казва Давид Пойнсиньон, адвокат, представляващ четирима души, на които са издадени заповеди MICAS за игрите, а на двама от тях те са удължени за коледния пазар.

Той е особено загрижен за случаите, в които участват хора без присъди, свързани с тероризъм, и казва: „Това почти се е превърнало в инструмент за прогнозно правосъдие“.

Бен Саул, специален докладчик на ООН по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека, заяви, че Франция трябва да използва заповедите MICAS пестеливо, „за да се справи с реален риск от тероризъм, когато по-малко натрапчиви средства не биха били достатъчни“.

Тъй като те могат да бъдат налагани без надеждните гаранции за справедлив съдебен процес, каквито има в наказателния процес, съществува по-голям риск от злоупотреби, произвол или дискриминация“, каза той пред Ройтерс.

Министерството на вътрешните работи не направи коментар. Бившият министър на вътрешните работи Жералд Дарманин заяви през юли, че мерките се използват само за хора, които той определи като „много опасни“ и потенциално способни да извършат нападения.

По-строги закони за сигурност

Въвеждането на заповедите MICAS е част от постоянното затягане на френските закони за сигурност през последното десетилетие, тъй като правителството на президента Еманюел Макрон реагира на смъртоносните атаки и нарастващата политическа заплаха от крайната десница.

Доскоро мерките се използваха главно за наблюдение на хора, изтърпяващи присъди за лишаване от свобода.

Ройтерс не успя да получи данни за миналата година. Но бившите затворници представляват 79% от 136-те заповеди MICAS, издадени през годината, приключваща през октомври 2022 г., според данни от непубликуван доклад на Министерството на вътрешните работи, който е представен на парламента през 2023 г. и е проверен от два източника.

Източник от разузнаването, който говори при условие на анонимност, за да обсъжда въпроси, свързани със сигурността, заяви през ноември, че заповедите MICAS са се оказали ефективни по време на Олимпийските игри и властите ще предприемат същия подход без риск спрямо онези, които биха могли да се насочат към коледните пазари.

По традиция, датираща от Средновековието, много градове са домакини на празничните пазари, на които се предлагат подаръци, украса и лакомства като кренвирши и греяно вино.

Този в Страсбург е най-старият и най-големият във Франция, като миналата година е привлякъл около 3 милиона посетители.

През 2018 г. въоръжен мъж откри огън там, убивайки петима души и ранявайки 11 други. Нападателят е бил включен в списъка за наблюдение на службите за сигурност и е обещал вярност на бойната групировка „Ислямска държава“.

Заподозреният за нападението в Магдебург, при което загинаха най-малко петима души и десетки бяха ранени, е 50-годишен психиатър от Саудитска Арабия, който живее в Германия от близо две десетилетия.

Мотивът остава неясен. Разследващите проучват критиките на заподозрения към отношението към саудитските бежанци в Германия, наред с други неща. Той също така има антиислямска реторика в миналото и е изразявал подкрепа в социалната медийна платформа X за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Ръст на обжалванията

Тъй като френските власти разшириха използването на заповедите MICAS, те се сблъскват с все повече успешни съдебни жалби.

Към ноември съдиите в цялата страна са отменили или спрели изпълнението на 50 заповеди MICAS, свързани с Олимпийските игри, което представлява около 9 %, според парламентарния доклад. В доклада се казва, че това се дължи на „недостатъчни доказателства за заплаха“ в разузнавателните доклади, използвани за обосноваване на мерките.

Освен това има поне пет успешни обжалвания на мерки, издадени за коледния пазар, според данните от съда в Страсбург.

През първите пет години след въвеждането на заповедите MICAS 13 от 1203 заповеди, т.е. 1%, са били успешно обжалвани, според доклада на вътрешното министерство за 2023 г.

Никола Клаусер, юрист от Националния център за научни изследвания на Франция, който проучва делата MICAS, заяви, че увеличението може да е отчасти резултат от нарастващия брой обжалвания, но вероятно значителен фактор е разширяването на профила на лицата, срещу които са насочени мерките.

Сред тях са хора, които може да познават някого с присъда, свързана с тероризъм, или които са направили изявления за войната на Израел в Газа, описани от властите като „извинение за тероризма“, но самите те нямат криминални досиета, каза Клаусер.

В случая на Халед разузнавателните доклади, прегледани от Ройтерс, посочват, че той е прекарал известно време с лице, осъдено за връзки с група, планираща терористичен акт, и с друго лице, осъдено за „извинение за тероризма“.

Халед заяви, че това са били хора, които е познавал от квартала, в който е израснал, или от спортната зала, която е посещавал, но не е бил близък с нито един от тях.

В докладите се твърди и за връзки с други хора, описани като „проджихадистки“. Халед заяви, че това също са предимно познати от квартала. Трима от тях са били приятели за известно време, но не са обсъждали насилствен екстремизъм, казва той.

В един от случаите се твърди, че Халед е казал на свой приятел, че се подготвя „мръсен трик, който ще му достави искрено удоволствие“. Според докладите на разузнаването разговорът се е състоял в навечерието на убийството през 2020 г. на френски гимназиален учител, който показал на учениците си карикатури на пророка Мохамед по време на час по свобода на словото.

Халед отрича да е казал това. Разговорът е бил за сватба, казва той пред Ройтерс, а не за убийството на Самуел Пати.

Адвокатката му Луси Симон отхвърли предполагаемата забележка като „глупост“, като заяви, че в бележките на разузнаването не са представени никакви доказателства и срещу клиента ѝ не са повдигнати обвинения във връзка с убийството.

Министерството на вътрешните работи не направи коментар. Негови представители са заявявали по време на изслушванията по други дела, че подробностите в разузнавателните бележки са умишлено неясни, за да се защитят източниците.

Халед заяви, че е бил шокиран и притеснен, когато е научил от новинарски репортаж, че нападението е извършено от тийнейджър от чеченски произход.

„Това е общността, която ще плати“, спомня си той.

На 6 декември Министерството на вътрешните работи удължи за трети път действието на заповедта му MICAS. Той обжалва и очаква резултата, посочва Ройтерс.