Радан Кънев: Няма желание в правителството Планът за възстановяване да бъде спасен

Въпросът не е дали има шанс да спасим парите по Плана за възстановяване и устойчивост, а дали има желание. В сегашните решения на правителството на Росен Желязков аз не виждам желание планът да бъде спасен, а виждам желание провалът му да бъде прехвърлен на някой в миналото. Типична партизанска политическа линия, изключително несериозна и безотговорна в сегашния момент. Без желание от страна на правителство, няма как парите да бъдат спасени. Това заяви пред БНР евродепутатът Радан Кънев, представител на ПП-ДБ в Европейския парламент.

"Българските правителства - от тогава управляващия кабинет на Борисов, през служебни, две краткотрайни редовни правителства до сегашния кабинет на Росен Желязков - допуснаха каскада от грешки, които водят до риска да се окажем държавата, успяла да инвестира най-малко пари по плановете за възстановяване и устойчивост от цяла Европа. Голяма част от тези грешки се дължат на политическата криза и на катастрофални популистки решения, които бяха взимани с огромно мнозинство в няколко български парламента", коментира той и недоумява защо се обвинява Кирил Петков.

Според него идеята, че може да се приеме План за възстановяване, в който няма реформи, е абсурдна. Това са пари срещу реформи, подчерта евродепутатът. 

"По отношение на декарбонизацията България постигна най-ниската цел в цяла Европа. Изключително успешно договорихме много малки ангажименти от страна на българските правителства, за да получим средствата в сектор "Енергетика". След това дойдоха предсрочни избори и целият парламент в популистки унес приеха едно решение, което блокира всякакви следващи действия в тази посока, в резултат на което бяха блокирани и по-нататъшните стъпки за инвестирането на тези пари. Това е само един от много примери за политическа безотговорност", посочи Кънев. 

Съдбата на парите по плановете за възстановяване и устойчивост, които не са използвани, не е решена, увери Кънев и обясни: "Не знаем какво ще се случи с тези пари. Предложението, което правим с колегите от българската делегация в ЕНП, е всички тези пари да бъдат в основата на бъдещия финансов пакет за обезпечаване на сигурността и отбраната. Безобразната в много отношения политика по плановете за възстановяване досега и доста несъстоятелната политика на сегашното правителство все още не означават, че тези пари са загубени за България". 

В предаването "Неделя 150" Радан Кънев коментира и срещата между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Овалния кабинет. По думите му, тя е показала, че нашата среда и представа за сигрност и за света, в който живеем, е коренно променена. 

"В продължение на 3 и повече десетилетия живеем в свят, в който имаме спокойствието, че военната суперсила на САЩ гарантира мира в Европа. Сега започваме да живеем в свят, в който тази гаранция я няма", каза той. 

Според Радан Кънев, трябва да вземем бързи решения, за да гарантираме сигурността си днес - утре - вдругиден. Това са решения, които могат да бъдат взети, категоричен е той, но добави, че те изискват Европа да бъде единна: "Тя е силна, богата, но не е единна. Трябва да впрегнем този потенциал, който имаме, в гаранции за нашата сигурност. Иначе ще загубим всичко".

Евродепутатът смята, че трябва да настояваме България да бъде част от тази политика. Тепърва ще има много срещи за европейската сигурност, като много от тях няма да са във формат, включващ 27-те страни-членки, изказа мнението си той. 

Иновациите са огромен двигател на икономическия напредък, отбеляза Кънев. По думите му държавите, които инвестират много повече в отбрана, са много напред от нас в иновациите и технологиите. 

Полша харчи над 4% от БВП за отбрана, даде пример той и добави, че полската икономика е най-силната в Източна Европа, като е превърнала отбраната в мощен двигател на индустриалното си производство и на социалната си система.

"Логиката, че ако инвестираме в сигурност и отбрана, обедняваме, се сблъсква с фактите и се превръща в откровена глупост. Държавите, които инвестират в сигурността си, не просто стават много по-привлекателни за инвестиции, но и много мощно задвижват и иновациите, и технологиите", каза Радан Кънев.

Според него, Европа трябва да подчини бюджета си, индустрията и енергетиката си на съображения за сигурност. По думите му оттук нататък предстои много тежък разговор. 

"Ние искаме Европа да вземе общ заем за това да осигури общата си сигурност. Това е спорен въпрос в европейските институции и между европейските държави. Това не е лесна тема. Искаме да създадем проблематичен дебат, от който да излезем с умно решение. Тепърва този дебат започва и ще продължи в близките седмици и месеци. Моята надежда е той да не продължи твърде дълго", посочи той.

ВЕИ секторът е много важен елемент от сигурността ни, каза още евродепутатът. Той обясни, че тази енергия не създава външни зависимости, но тя не е достатъчна. Според него възобновяемите източници ще имат своята по-голяма роля тепърва. Той отбеляза необходимостта от инвестиции за съхранение на енергия и подчерта важността на ядрената енергетика. Според Кънев "Зелената сделка" трябва да се ревизира като "Индустриална сделка". "Намираме се в изцяло нова среда за сигурност. Трябва да подчиним индустриалната си политика на новите условия", категоричен бе той.

Заявката на Тръмп, че ще започне преговори с Путин, без участието на Европа и Украйна, за съдбата на Украйна, Мюнхенската конференция и срещата на върха за изкуствения интелект бяха поредица от епохални събития, които налагат Европа и България да промени политиката си коренно, изказа мнението си Радан Кънев.

Според евродепутатът, ако сме достатъчно смели в политиката си, няма да се окажем в ситуация - Европа срещу САЩ и Русия. В момента, в който Европа покаже, че е единна, тя не е застрашена от Изток, категоричен бе той. 

"В Кремъл имперският манталитет никога не си е тръгвал. Голямата промяна е появата на имперски манталитет във Вашингтон. Това е нещо, с което не сме свикнали. Изправени сме пред огромния риск отново да гледаме на света в имперско-колониални категории. Въпросът е как реагира Европа, която най-добре познава този начин на мислене и която най-много е пострадала". 

По думите му, в тази нова ситуация няма малки и големи: "България изобщо не е малка. Ние сме на източния фронт на ЕС, в уязвима ситуация. Тя има своята огромна роля. Ако има нещо малко, то е манталитетът на хората, които я управляват".