POLITICO: Големите държави почти винаги получават контрола върху ценния единен пазар на ЕС
От 2004 г. насам контролът върху докладите на Европейската комисия за пазара на ЕС и промишлеността почти винаги е в ръцете на някои от най-големите държави: Франция, Германия, Италия или Полша, съобщава POLITICO.
Тъй като успехът на единния пазар е в основата на европейския проект, тези държави заемат централно място в законотворчеството на блока. Изключение прави ирландецът Чарли Маккрийви, който беше комисар по въпросите на единния пазар до 2010 г.
На теория комисарите трябва да представляват всички европейци, а не само собствените си страни - всяка от 27-те държави членки има право на един пост. Но всяка страна се бори ожесточено за най-добрите роли, което доказва, че дори националните столици не са убедени, че това е вярно.
„Като цяло се вижда, че по-големите държави членки, които имат повече власт, получават по-постоянно файловете, които ги интересуват“, казва Сандер Тордоар, главен икономист в Центъра за европейска реформа.
Тъй като новата група комисари се подготвя за нов петгодишен мандат, POLITICO прави преглед на предишните и настоящите портфейли на eврокомисарите, като се започне от първия екип на Жозе Мануел Барозу през 2004 г. (първата кохорта, която включва изцяло комисари от 10-те държави, присъединили се към ЕС през тази година) и се стигне до втория екип на настоящия председател на Комисията Урсула фон дер Лайен 20 години по-късно.
Нито една държава не е отговаряла повече за индустрията и единния пазар от Франция. Като се има предвид предстоящият мандат на Стефан Сежурне като ръководител на службата за просперитет и индустриална стратегия, Франция ще има пръст в пая на вътрешния пазар три от пет пъти.
Това е резултат от силата на Франция и Германия в ЕС, както и от „дългата традиция, всъщност интелектуална история, на френското мислене за промишлеността и изграждането на единен пазар“, твърди Тордоар. Най-голямата икономика в ЕС, Германия, е по-фокусирана върху търговията с останалия свят, добави той.
Франция е положила много усилия, за да получи следващата голяма индустриална роля в блока, като според сведенията е сменила първоначално номинирания за комисар Тиери Бретон със Сежурне, за да получи по-добър пост в следващата Европейска комисия.
Позицията на Париж предизвиква подозрения в други страни. „Понякога се създава усещането, че този френски фокус [върху вътрешния пазар] ... всъщност е просто прикрит начин за изграждане на собствени френски индустриални шампиони“, каза Тордоар, макар че добави, че това не е „напълно справедливо“ и че ориентираната към индустрията Франция може да играе ключова роля за повишаване на конкурентоспособността на ЕС.
Независимо от това, разочарованието е очевидно в последните политически спорове. Страните от Централна и Източна Европа зашлевиха шамар на пакет от реформи в областта на товарните превози, които нарекоха „законът Макрон“, с мотива, че те са дълбоко протекционистки. Франция също така бе подложена на обстрел заради стремежа си да създаде Съюз на капиталовите пазари на ЕС - този ход бе възприет като стратегия за укрепване на Европейския орган за ценни книжа и пазари, който се намира в Париж.
Постоянното съсредоточаване на Франция върху портфейлите на вътрешния пазар и промишлеността се откроява сред петгодишната вълна от промени в портфейлите на Европейската комисия, като се наблюдават и някои други закономерности.
Докато по-големите държави получиха подкрепа за единния пазар, търговските ресори отидоха при по-малките държави. Литва е единствената държава извън Средиземноморието, която от 2004 г. насам е получила отговорността за океаните или морското дело.
А по-слабите и по-малко видими мандати, като развитие, равенство, култура, многоезичие, научни изследвания, реакция при кризи, здравеопазване и социални въпроси, бяха възложени предимно на по-малки държави и късно присъединили се към ЕС страни, като Малта, Кипър, Словения, България, Унгария и Белгия. Все пак, по стечение на обстоятелствата, гръцката Стела Кириакидес като комисар по въпросите на здравеопазването по време на пандемията Covid-19 доказа, че при определени обстоятелства по-слабите портфейли могат да се окажат големи задачи.
През септември, когато Фон дер Лайен представи екипа си от комисари, в някои столици на ЕС имаше явно разочарование - въпреки твърдението ѝ, че това е Комисия на „равни“.
Унгарският опозиционен евродепутат Чаба Молнар възприе доклада на Оливер Вархей за здравеопазването и хуманното отношение към животните като доказателство, че страната му е изпаднала в положение с „нулево влияние“ в ЕС.
В Малта ресорът на 35-годишния държавен служител Глен Микалеф - младежта, спорта и справедливостта между поколенията - беше осмян като един от най-малко важните в Комисията.
Отговорностите на българската Екатерина Захариева - стартиращи предприятия и иновации - са „скромни... както се очакваше“ и не се различават толкова много от ресорите на българските ѝ предшественици, според евродепутата Кристиан Вигенин.
В Белгия пък коментаторите от двете страни на езиковата граница на малката държава заклеймиха политическата апатия, довела до отпадането ѝ в подреждането на Комисията, когато на Хаджа Лахбиб беше връчен разочароващ портфейл за готовност, управление при кризи и равенство. Оттогава нейният ресор беше разширен с части от задачите на Варели за управление на кризи и гарантиране на правата в областта на сексуалното и репродуктивното здраве.
Правомощията на бъдещите комисари все още могат да бъдат ограничени от начина, по който Урсула фон дер Лайен разпределя компетенциите между членовете на новия си екип.
.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.