Планът на Тръмп за Украйна: Териториални отстъпки, но НАТО извън масата за преговори

Съветниците на Доналд Тръмп публично и частно изказват предложения за прекратяване на войната в Украйна, които биха предали големи части от страната на Русия в обозримо бъдеще, сочи анализ на Ройтерс на техни изявления и интервюта с няколко души, близки до новоизбрания президент на САЩ.

Предложенията на трима ключови съветници, сред които е и бъдещият пратеник на Тръмп по въпросите на Русия и Украйна, генерал-лейтенант в оставка Кийт Келог, имат общи елементи, включително отпадане на възможността за членство на Украйна в НАТО.

Съветниците на Тръмп ще се опитат да принудят Москва и Киев да преговарят с помощта на "моркови и тояги", включително спиране на военната помощ за Киев, ако той не се съгласи да разговаря, но и увеличаване на помощта, ако руският президент Владимир Путин откаже.

По време на предизборната си кампания Тръмп многократно обеща да сложи край на почти тригодишния конфликт в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност на 20 януари, ако не и преди това, но все още не е казал как.

Анализатори и бивши служители по националната сигурност изразяват сериозни съмнения, че Тръмп може да изпълни подобно обещание поради сложността на конфликта.

Но според анализатори и бивши американски служители Тръмп може да се окаже, че Путин не желае да се ангажира, тъй като може да спечели повече, ако продължи да заграбва земя.

„Путин не бърза“, каза Юджийн Румър, бивш водещ анализатор на американското разузнаване за Русия, който сега работи в мозъчния тръст „Карнеги“ 
Според него руският лидер не показва готовност да се откаже от условията си за примирие и преговори, включително Украйна да се откаже от стремежа си към НАТО и да предаде четирите провинции, които Путин обявява за част от Русия, но не контролира напълно - искане, отхвърлено от Киев.

Взети заедно обаче, изявленията на съветниците му подсказват потенциалните контури на мирния план на Тръмп. Украинският президент Володимир Зеленски, който е изправен пред недостиг на жива сила и нарастващи териториални загуби, посочи, че може да е отворен за преговори.
Макар все още да има намерение да членува в НАТО, тази седмица той заяви, че Украйна трябва да намери дипломатически решения, за да си върне някои от окупираните територии.

Според Румър Путин вероятно ще изчака, ще заеме повече позиции и ще изчака да види какви отстъпки ще предложи Тръмп, за да го привлече на масата за преговори, ако изобщо има такива.

През май Ройтерс съобщи, че Путин е готов да спре войната с договорено прекратяване на огъня, което признава сегашните фронтови линии, но е готов да продължи да воюва, ако Киев и Западът не реагират.

Русия вече контролира цял Крим, след като едностранно го отне от Украйна през 2014 г. и оттогава е завзела около 80% от Донбас - който се състои от Донецк и Луганск - както и над 70% от Запорожие и Херсон и малки части от Николаевска и Харковска област.

Повече от един план 

Според четирима съветници, пожелали анонимност, за да опишат частните обсъждания, към миналата седмица Тръмп все още не е свикал централна работна група, която да изготви мирен план. По думите им няколко съветници по-скоро са изложили идеите си помежду си на публични форуми, а в някои случаи - и пред Тръмп.

В крайна сметка мирното споразумение вероятно ще зависи от прекия личен ангажимент между Тръмп, Путин и Зеленски, казаха съветниците. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че „не е възможно да се коментират отделни изявления, без да имаме представа за плана като цяло“.

Говорителката на Тръмп Каролин Ливит отбеляза, че Тръмп е заявил, че „ще направи необходимото, за да възстанови мира и да възстанови американската сила и възпиращо действие на световната сцена“.

Представителят на Тръмп не отговори веднага на последващ въпрос дали новоизбраният президент все още планира да разреши конфликта в рамките на един ден след встъпването си в длъжност.

Украинското правителство не отговори веднага на молбата за коментар.

Бивш служител на Тръмп, отговарящ за националната сигурност, участващ в прехода, заяви, че има три основни предложения: начертаното от Келог, едно от избрания вицепрезидент Джей Ди Ванс и друго, представено от Ричард Гренел, бившия изпълняващ длъжността шеф на разузнаването на Тръмп.

Планът на Келог, написан в съавторство с бившия служител на Съвета за национална сигурност Фред Флейц и представен на Тръмп по-рано тази година, призовава за замразяване на сегашните бойни линии.

Келог и Флейц не отговориха на молбите за коментар. Планът им беше съобщен за първи път от Ройтерс.

Тръмп би доставил повече американски оръжия на Киев само ако той се съгласи на мирни преговори. В същото време той щеше да предупреди Москва, че ще увеличи американската помощ за Украйна, ако Русия отхвърли преговорите. Членството на Украйна в НАТО ще бъде отложено. Според това предложение на Украйна ще бъдат предложени и американски гаранции за сигурност, които биха могли да включват увеличаване на доставките на оръжие след сключването на споразумение.

В интервю за британската цифрова радиостанция Times Radio през юни Себастиан Горка, един от бъдещите заместник-съветници на Тръмп по националната сигурност, заяви, че Тръмп му е казал, че ще принуди Путин да преговаря, като заплаши с безпрецедентни оръжейни доставки за Украйна, ако Путин откаже.
Горка, с когото се свързахме по телефона, нарече Ройтерс „фалшиви новинарски боклуци“ и отказа да даде повече подробности.
Ванс, който като американски сенатор се противопоставяше на помощта за Украйна, изказа отделна идея през септември.
Той заяви пред американския водещ на подкаст Шон Райън, че сделката вероятно ще включва демилитаризирана зона на съществуващите фронтови линии, която ще бъде „силно укрепена“, за да се предотвратят по-нататъшни руски набези. Предложението му би отказало на Киев членство в НАТО.

Гренел, бившият посланик на Тръмп в Германия, се застъпи за създаването на „автономни зони“ в Източна Украйна по време на кръгла маса на Блумбърг през юли, но не даде подробности. Той също така предположи, че членството на Украйна в НАТО не е в интерес на Америка
Гренел пък  все още не си е осигурил позиция в новата администрация, въпреки че все още има ухото на Тръмп по европейските въпроси, заяви пред Ройтерс високопоставен съветник по външната политика на Тръм, който каза още, че Гренел е бил един от малкото хора на срещата през септември в Ню Йорк между Тръмп и Зеленски.

Вероятна реакция 

Елементи от предложенията вероятно ще срещнат отпор от страна на Зеленски, който превърна поканата към НАТО в част от своя „План за победа“, както и от страна на европейските съюзници и някои американски законодатели, казват анализатори и бивши служители по националната сигурност.
Миналата седмица външният министър на Украйна изпрати писмо до колегите си от НАТО, в което ги призова да отправят покана за членство на срещата на външните министри във вторник.
Някои европейски съюзници изразиха готовност да увеличат помощта за Украйна, а президентът на САЩ Джо Байдън продължава да изпраща оръжия. Това може да струва на Тръмп известно влияние, за да притисне Киев на масата за преговори.

Планът „Келог“, който зависи от увеличаването на помощта за Украйна, ако Путин не седне на масата, може да срещне отпор в Конгреса, където някои от най-близките съюзници на Тръмп се противопоставят на допълнителната военна помощ за източноевропейската страна.

„Не мисля, че някой има реалистичен план за прекратяване на този проблем“, каза Румър, бивш офицер от американското разузнаване.