Германските гласоподаватели искат промяна заради застоя на най-голямата европейска икономика

Ларс Баумгертел иска от германските политици "да извадят чековите си книжки". 58-годишният изпълнителен директор ръководи един от последните оцелели производители в Гелзенкирхен, бивш въглищен град в индустриализираната Рурска долина.

Но неговата компания, както и много други от средната класа - тъканта от малки и средни производители, която захранва германската икономика - се задъхва от високите разходи за енергия, след като войната в Украйна прекрати доставките на евтин руски газ, предаде Ройтерс.

Най-голямата икономика се свива за втора поредна година през 2024 г., което е най-лошият ѝ резултат от две десетилетия насам. Гелзенкирхен е сред най-тежко засегнатите градове - в него е най-високото ниво на безработица в Германия, което доведе до драматично нарастване на популярността на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).

В навечерието на общите избори в неделя в страната се води дебат за това как да се съживи икономическата съдба на Германия.
Баумгертел се надява, че новото правителство ще осигури дълго отлаганите инфраструктурни инвестиции, необходими за възстановяване на енергийната система на Германия и за преминаване към по-екологична и модерна икономика. Германия е поела ангажимент до 2045 г. да стане въглеродно неутрална.

Ройтерс разговаря с осем жители на Гелзенкирхен, както и с високопоставени политици и икономисти, които заявиха, че новото правителство трябва да обмисли фундаментална промяна на строгия модел на Германия, основан на износа, включително дълговата спирачка, за да съживи икономиката.
Консерваторът Фридрих Мерц, който е фаворит за канцлер на коалиционно правителство след изборите, тихо оставя отворена вратата за реформи, заявиха за Ройтерс вътрешни лица от партията.

Официалната му позиция е, че дълговата спирачка трябва да остане в конституцията и че няма планове за реформи. Миналото лято Мерц отхвърли искането на високопоставени членове на партията му ХДС изрично да спомене реформата на дълговата спирачка в предизборния си манифест, като се позова на нейната тотемистична привлекателност за консервативните избиратели, които са склонни към строги икономии.
Високопоставени партийни лидери обаче заявиха пред Ройтерс, че Мерц е приел насаме, че промяната е неизбежна поради огромните нужди на Германия от инвестиции в икономиката и отбраната, тъй като при президента Доналд Тръмп американската ангажираност в европейската сигурност вече не е даденост.„Разбира се, след изборите ще проведем реформа“, заяви пред Ройтерс консервативен лидер на германска федерална провинция, който помоли да не бъде идентифициран предвид чувствителността на въпроса.

Гражданите искат промяна 

В Гелзенкирхен признаците на спад са видими навсякъде. Макар че градът играе голяма роля в следвоенното „икономическо чудо“ на Германия, загниването настъпва със залеза на въгледобива и тежката промишленост през 60-те години на миналия век. Населението на града намалява от 390 000 души тогава до едва 260 000 души сега, тъй като местната икономика се срива.

По официални данни сега градът е с едно от най-ниските нива на доходи на глава от населението в Германия и с най-висок процент на детска бедност.
Много от жителите вече не смятат, че икономиката работи за тях, и искат промяна.

Клаус Херцманатус, четвърто поколение миньор, е принуден да се пенсионира рано през 2000 г. на 40-годишна възраст поради затварянето на шахтите. Той с ужас наблюдава как индустриалният упадък в Гелзенкирхен се разпространява и в други части на Германия.

„Ние сме индустриална нация. Не можем да създаваме хаос в промишлеността“, каза той пред Ройтерс, изказвайки множество оплаквания за това как политиците в Берлин са подвели Германия. „Трябва да има достъпни енергийни доставки за компаниите.“
Много жители се обръщат в отчаянието си към екстремистки партии.

Някога крепост на Социалдемократическата партия (СДП), Рурската долина е свидетел на възхода на крайнодясната AfD, която сега е втората най-популярна партия в страната след ХДС, според проучванията на общественото мнение. В Гелзенкирхен партията събра 22% от гласовете на европейските избори през юни, което е най-силният ѝ резултат в Германия.

AfD разглежда въпроса за енергийните разходи като фактор, който печели гласове. Тя обвинява за това дългогодишния отказ на Германия от ядрената енергия, който започна през 2000 г. и беше подкрепен от всички основни партии.

„Ние затворихме електроцентралите тук - едни от най-безопасните атомни електроцентрали в света - за да внасяме електроенергия от атомните електроцентрали във Франция“, заяви местният представител на AfD Кристиан Луз.

Когато през април 2023 г. Германия изключи последните си три атомни електроцентрали, тя се превърна в нетен вносител на енергия от Франция, която произвежда 70% от енергията си от ядрени източници. Въпреки това вносът на френска енергия представлява само 3% от потреблението на енергия в Германия.

Когато през април 2023 г. Германия изключи последните си три атомни електроцентрали, тя се превърна в нетен вносител на енергия от Франция, която произвежда 70% от енергията си от атомни електроцентрали. Вносът на енергия от Франция обаче представлява само 3% от потреблението на енергия в Германия.

ХДС, който се очаква да оглави коалиционното правителство след изборите, остави отворена вратата за повторното отваряне на тези атомни електроцентрали. Нейният лидер Мерц определи затварянето им като „фатално решение“.

Въпреки че някои про-бизнес гласове призовават Германия да отложи целите си за нулеви нетни въглеродни емисии, политическият консенсус все още е в полза на енергиен преход, който ще запази амбициите в областта на климата и ще насърчи ново поколение зелени работни места и растеж.

Въпросът е: къде са парите за това?

По оценка на икономическия институт IW справянето със структурните предизвикателства на Германия - от енергийните нужди и задълженията по отношение на климата до закъснелите подобрения в жилищното строителство, транспорта и обучението - ще струва 600 млрд. евро само през следващото десетилетие.
С дълг от около 63% от производството през миналата година, Германия разполага с повече свобода на действие от повечето държави. За разлика от нея, държавният дълг на Съединените щати възлиза на 123% от БВП.

Особено за германската десница поддържането на дълговата спирачка се превърна в нещо свещено - досега.
Една от възможните реформи би била да се премахне ограничението на разходите, наложено на 16-те федерални провинции на Германия, чиито регионални бюджети покриват всичко - от социални жилища до екологичен преход. Спирачката е още по-строга за тях, като не позволява годишен де

Възможните реформи 

Една от възможните реформи би била да се премахне ограничението за разходите, наложено на 16-те федерални провинции на Германия, чиито регионални бюджети покриват всичко - от социални жилища до екологичен преход. За тях спирачката е още по-строга и не позволява никакъв годишен дефицит.
„Възможно е да бъде добавена дългова спирачка за федералните провинции“, заяви пред Ройтерс Матиас Миделберг, един от главните бюджетни помощници на Мерц. „Това със сигурност може да бъде коригирано.“

Според института Ifo едно малко увеличение на дефицита би могло да освободи 6,0 млрд. евро годишно - не малко, но със сигурност не е промяна за икономиката.

По-голяма крачка би била, ако левите социалдемократи и зелените поставят условие за влизането си в голяма коалиция, водена от Мерц, той да се съгласи да премахне изцяло от спирачката някои разходни пера - особено за дългосрочни инвестиции.
Мерц изключи възможността да си сътрудничи с AfD.

„Това е моментът, в който Германия трябва да инвестира, а всички останали го правят, освен Германия“, заяви пред Ройтерс Николаус Волф, директор на Института по икономическа история към Хумболтовия университет в Берлин. „Това е наистина самоубийствено“.
Обхватът на евентуалните реформи ще зависи от резултатите от изборите. Но един от източниците, близки до Мерц, заяви пред Ройтерс през ноември, че когато той казва публично, че няма планове за реформа на дълговата спирачка, това трябва да се тълкува в смисъл, че засега няма такива планове.

„Много грешки"

Някои в Гелзенкирхен казват, че грешките там отразяват по-широкото нежелание на германските лидери да се променят, тъй като развитите икономики по света постепенно преминават от индустриални към основани на знанието модели.

Докато съседният Бохум, също бивш въглищен и стоманен център, забелязва тенденцията рано и основава първия университет в Рурския регион през 1965 г., местните лидери в Гелзенкирхен решават да не последват примера му.

Равнището на безработица в Бохум от 10 % сега е с повече от 3 процентни пункта по-ниско от това в Гелзенкирхен.
„Настроението беше: „Имаме си въглища и стомана, за какво са ни тези луди академици?“, казва Карл-Мартин Обермайер, професор във Вестфалския университет за приложни науки, който градът открива едва 27 години по-късно, през 1992 г.
„Фокусирахме се единствено върху голямата промишленост, класическите въглища и стомана“, казва той пред Ройтерс. „Бяха допуснати много грешки.“

Кметът на Гелзенкирхен Карин Велге, член на управляващата в Германия Социалдемократическа партия (СДПГ), заяви, че допълнителната фискална свобода би помогнала на нейния град да извърши структурната си трансформация, по-специално да преустрои кварталите и да инвестира в образованието.
„Тук разчитаме на подкрепата на държавата“, каза тя. „Реформата на дълговата спирачка би могла също така да проправи пътя за изплащане на стари дългове, което от своя страна би ни дало възможност за инвестиции.“

Изборите няма да доведат до драматична промяна

Внимателните наблюдатели на германската икономика не очакват тези избори да доведат до драматична промяна. Два големи икономически института вече прогнозират трета година на икономическо свиване през 2025 г., което ще бъде най-дългият период на слабост в следвоенната история на Германия.
Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, заяви, че е малко вероятно следващото правителство да даде приоритет на големи дългосрочни структурни промени, не на последно място предвид настоящата несигурност в световната икономика.

Политиците биха могли да окажат по-голямо въздействие върху дългосрочните перспективи на Германия, като се съсредоточат върху бизнес средата за нови сектори на растеж, стимулиране на цифровизацията и подобряване на средата за стартиращи предприятия, каза Палмас.
„Въпреки това, макар че тези въпроси са включени в манифестите на повечето партии, ние се съмняваме, че те ще бъдат приоритет за следващото правителство“, каза Палмас.

В Гелзенкирхен бившият миньор Херцманатус казва, че е убеден, че „можем да излезем отново от тази дупка“. Някога подкрепял социалдемократите, които смятаха миньорските градове за свое сърце, той отдавна е преминал към ХДС.
На посетителите в миньорския музей, който ръководи като доброволец, той отправя обичайния миньорски поздрав в края на работния ден в шахтата - „Glueck auf“ - „късмет за изкачването“.

Същото може да се каже и за германската икономика.