Докога Украйна ще може да воюва с Русия след спирането на помощта от САЩ?

Американската военна помощ за Украйна е спряна след грандиозното разминаване между президента Доналд Тръмп и украинския лидер Володимир Зеленски, което поставя страната в изключително несигурна ситуация, твърдят стратези в областта на отбраната.

В понеделник анонимен служител на Белия дом и официален представител на САЩ заяви пред NBC News, че военната подкрепа е спряна, докато се извърши оценка на ситуацията, предаде CNBC.

„Президентът е категоричен, че е съсредоточен върху мира. Необходимо е партньорите ни също да бъдат ангажирани с тази цел. Спираме и преразглеждаме помощта си, за да сме сигурни, че тя допринася за намирането на решение“, потвърдиха служителите пред NBC News и други медии.

Нито Белият дом, нито Украйна са коментирали публично изявлението. Ако бъде потвърден, ходът ще бъде безпрецедентен, но не и изненадващ предвид неочаквания скандал между лидерите в Овалния кабинет миналия петък, който завърши с това, че президентът Зеленски напусна набързо Белия дом, а многомилиардната сделка за критични минерали не беше подписана.

Според отбранителни стратези, ако САЩ незабавно оттеглят цялата си военна подкрепа за Украйна, която се нуждае от непрекъснат приток на оръжие и боеприпаси, за да се бори срещу Русия след вече три години война, перспективите са несъмнено негативни.

„Това решение не е свързано с икономиката. То е продиктувано основно от мнението на Тръмп, че Русия е готова да сключи мирно споразумение и единствено Украйна е пречка“, заяви във вторник Малкълм Чалмърс, заместник-генерален директор на отбранителния мозъчен тръст RUSI, в отговор на съобщението за спиране на военната помощ от САЩ.

„Но няма доказателства, че Русия би била готова да приеме сделка и каква би била тя. Всъщност това решение ще насърчи Путин да поиска повече - включително украинска демилитаризация и неутралитет“, каза той в коментар, изпратен по електронната поща.

Чалмърс отбеляза, че „кошмарният сценарий“ в момента е САЩ и Русия да обявят скорошно споразумение, а след това да кажат на Украйна и Европа „приемайте го или го оставете“.

Това, което ще има най-голямо значение, е до каква степен Великобритания и Европа са готови да помогнат на Украйна, пренебрегвайки САЩ. Последните оценки сочат, че само 20% от общата военна техника, доставена на украинските сили, сега е от САЩ, 55% са собствено производство в Украйна, а 25% - от Европа и останалия свят, но 20% са най-смъртоносните и важни. Украйна няма да се срине - тя вече преживя спирането на помощта миналата година, но ефектът ще бъде кумулативен“, каза той.

Кремъл вече реагира на новината във вторник, като изрази надежда, че в резултат на това Украйна ще бъде насърчена да търси мирно споразумение.

„Разбира се, все още трябва да научим подробностите. Но ако това е вярно, тогава това решение наистина може да подтикне киевския режим към мирния процес, заяви прессекретарят Дмитрий Песков пред репортери във вторник.

„Обречена ли е сега Украйна?

Поставяйки въпроса дали администрацията на Тръмп може да спре незабавното изпращане на военна помощ, отбранителните стратези от базирания в Германия Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) заявиха по-рано тази седмица, че „да, поне отчасти“.

„Лошата новина е, че средствата на САЩ за военна помощ за Украйна вече са изчерпани. Добрата новина е, че стабилен поток от американско оборудване ще продължи да постъпва в Украйна по предварително обявени ангажименти - ако Тръмп го позволи“, казват Марк Ф. Канчън и Крис Х. Парк в публикуван в събота анализ, който поставя въпроса: „Обречена ли е вече Украйна?“.

„Оборудването за съкращаване на операциите все още се доставя. Администрацията на Тръмп може да нареди доставките да бъдат прекратени въпреки обявените от предишната администрация мерки“, отбелязват те.

„По-трудно би било да се спрат доставките на новопроизведени оръжия от договорите, които Украйна е подписала с отбранителната индустрия, макар и със средства, предоставени от САЩ. От правна гледна точка те принадлежат на Украйна“, отбелязват анализаторите, с уговорката, че екипът на Тръмп „може да успее да отклони доставките за американските сили“, като използва протоколи, в които се посочват „национални изисквания“. Макар че това твърдение би било пресилено, администрацията на Тръмп не се е поколебала да използва извънредни правомощия „за своите политически цели“, отбелязват те.

Заключението им е, че това, което ще се случи на бойното поле в бъдеще, зависи до голяма степен от количеството доставено оборудване.

„Изводът е: Перспективите пред Украйна са мрачни. В най-добрия случай помощта от САЩ и Европа ще продължи, което ще е достатъчно за Украйна да стабилизира фронтовата линия, да притъпи руските атаки и да спечели време за постигане на споразумение чрез преговори, като може би Русия ще е по-склонна да сключи сделка, тъй като жертвите ѝ надхвърлят 1 милион.“

„В най-лошия случай Съединените щати прекратяват доставките на оборудване. Това, което Украйна получава от европейците, други световни източници и собствената си промишленост, ще поддържа силите ѝ на терен, но с намаляващи способности. Руските атаки ще печелят все повече и повече територии; в един момент украинските линии ще се пропукат. Украйна ще трябва да приеме един неблагоприятен, дори драконовски мир“, коментират анализаторите.

Може ли Европа да се намеси в тази ситуация?

Напрежението между Вашингтон и Киев нарастваше непрекъснато след встъпването в длъжност на Тръмп през януари и още повече, когато САЩ започнаха предварителни преговори с Русия, изключвайки Украйна, за път към мир.

Тръмп вече беше заплашил да оттегли американската подкрепа за разкъсваната от война страна, ако Зеленски не подпише желаната от САЩ сделка за критично важни минерали, като му каза директно: „Или ще сключиш сделка, или ние ще се откажем“.

Европейските лидери вече набързо започнаха да обсъждат каква роля биха могли да имат в Украйна - и каква постоянна подкрепа могат да окажат на Киев - в един следвоенен сценарий, който може да бъде наложен на страната.

Изглежда, че блокът се подготвя да запълни евентуален недостиг на средства за отбрана от страна на САЩ, като във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви планове за увеличаване на разходите за отбрана, които потенциално биха могли да мобилизират до 800 млрд. евро.

„Европа е готова да увеличи значително разходите си за отбрана. Както за да отговорим на краткосрочната спешна необходимост да действаме и да подкрепим Украйна, така и за да отговорим на дългосрочната необходимост да поемем много по-голяма отговорност за нашата собствена европейска сигурност“, каза Урсула фон дер Лайен.

Но предвид очевидното изключване на Киев и Европа от ранните разговори за прекратяване на войната и липсата на гаранции за сигурност за Украйна от страна на САЩ, перспективите за ролята на Европа са неясни.

Ако САЩ спрат всички доставки на военна помощ за Украйна, този ход категорично оставя топката в полето на Европа по отношение на това как, до каква степен и дали изобщо са готови да се намесят в помощ на Украйна.

Стратезите от CSIS подчертават, че САЩ не са единственият доставчик на оборудване за Украйна.

„Според изчисленията на германския Килски институт европейската военна помощ за Украйна е сравнима с тази на САЩ и възлиза на около 1,8 млрд. долара месечно. Европейската помощ беше особено важна в края на 2023 г. и началото на 2024 г., когато Съединените щати изчерпаха средствата, докато Конгресът обсъждаше следващия пакет от помощи“, отбелязват от CSIS.

„Европейският съюз също така одобри използването на замразени руски суверенни активи за подпомагане на военните нужди на Украйна. Лошата новина е, че европейците вече доставят толкова, колкото могат, като се има предвид влошеното състояние на тяхната отбранителна индустрия. Освен това, ако Съединените щати прекратят помощта, много европейски държави вероятно също ще я намалят“, заявиха още от центъра за стратегически и международни изследвания.