Културни кодове: Къде е щъркелът?*

Преди три десетилетия, когато жените, които сега са на 40 години, навлизат в тийнейджърска възраст, правителствата в Източна Азия имат повод за радост. Средностатистическата южнокорейка ражда 1,7 деца, което е спад от 4,5 през 1970 г. Бременността при тийнейджърите рязко намалява в целия регион. Поколенческият спад на раждаемостта е зашеметяващ успех. Но тенденцията продължи. И продължава и до днес.

Ако южнокорейските жени последват примера на по-възрастните си връстници, те ще имат средно по-малко от едно дете на жена (средно 0,7). От 2006 г. насам правителството на страната е похарчило около 270 млрд. долара, или малко над 1 % от БВП годишно, за стимулиране на раждаемостта, като например данъчни облекчения за родителите, грижи за новородените и дори спонсорирани от държавата запознанства. Когато раждаемостта започва да спада, малцина са си представяли колко трудно ще бъде да се насърчат жените да раждат повече, а не по-малко деца.

В света няма достатъчно деца. Сред икономически развитите страни само в Израел се раждат достатъчно деца, за да спре намаляването на населението; в повечето страни раждаемостта намалява. А тревогата нараства.

Почти всички богати страни, както и много страни със средни доходи, търсят начини да увеличат раждаемостта. През януари Макрон започна кампания за "демографско превъоръжаване" на Франция (оръжията му са тестове за плодовитост и отпуск по майчинство). Доналд Тръмп обещава "бейби бонуси за новия бейби бум", ако спечели изборите през ноември. Китай, отдавна известен с политиката си на "едно дете", сега предлага стимули, вариращи от родителски отпуск до данъчни облекчения, за да насърчи родителите да имат три деца. Дали тези мерки ще бъдат достатъчни, за да се предотврати демографска катастрофа?

Съществуващите мерки обикновено са в полза на богатите семейства. В Европа повечето парични стимули зависят от доходите, което изключва по-бедните слоеве от населението. В Сингапур родителите получават еднократни плащания, но само за жилищни депозити, което не засяга семействата с ниски доходи.

Още преди "превъоръжаването" на Макрон Франция отделяше големи средства за семейна политика: от началото на новото хилядолетие тя отделя 3,5-4 % от БВП годишно за помощи и данъчни облекчения. Това бяха най-значителните разходи сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), съставена предимно от богати държави. Въпреки това през 2022 г. в страната са се родили по-малко бебета, отколкото когато и да било след Втората световна война. По същия начин в Южна Корея нито едно проучване не показа нито един процент допълнителна раждаемост в резултат на похарчените милиарди долари.

Известен е един случай в най-новата история, в който изследователите са установили малко, но стабилно увеличение на раждаемостта в резултат на политиките на скандинавските страни, съчетаващи отпуск по майчинство и обезщетения за отглеждане на дете. През 80-те години на миналия век властите очаквали, че въздействието на тези мерки ще нарасне с течение на времето, докато социалните нагласи се адаптират към улесняването на живота на работещите майки. Оказа се обаче, че жените в Дания, Норвегия и Швеция, които са навлезли в детеродна възраст през 1980 г., имат по-малко деца от тези, които са започнали да раждат деца десет години по-рано. Всъщност очакванията на бъдещите майки изглежда са се променили: тъй като жените свикнаха с щедрите обезщетения, допълнителната подкрепа не се оказа достатъчна, за да стимулира раждаемостта.

Някои програми, насочени към промяна на обществените нагласи, имат и обратен ефект. В страните от ОИСР удълженият отпуск по майчинство насърчава жените да отлагат раждането на първото си дете и да имат по-малко деца през целия си живот, може би защото продължителността на отпуска по майчинство дискриминира жените на работното място. Двойките, в които мъжът ползва родителски отпуск, по-рядко имат още едно дете, може би защото някои мъже се оказват по-малко подготвени за практическото отглеждане на деца, отколкото са си представяли.

Може би по-успешни в това отношение са онези страни, в които правителствата просто отпускат пари на младите родители и им позволяват да ги харчат по свое усмотрение. Гай Ларок от Университетския колеж в Лондон и неговите съавтори са установили, че данъчните облекчения във Франция водят до по-добри резултати. Според Алма Коен от Университета в Тел Авив и колегите ѝ месечните плащания в Израел вероятно имат подобен ефект. Но подобни политики имат сравнително слабо въздействие, тъй като основните парични плащания отиват при родители, които биха имали деца и без финансовите стимули.

Гари Бекер, носител на Нобелова награда за икономика, предлага през 60-те години на миналия век децата да се разглеждат като "стока", която родителите придобиват в зависимост от "цената" - и като време, и като пари. Затова облекчаването на кариерната тежест и повишаването на семейните бюджети трябва да стимулират раждането на деца, заключава той.

Умножение и съкращение

Истинската картина на намаляването на раждаемостта обаче е по-сложна. В по-голямата си част тя не отразява промените в поведението на хората с професионална квалификация, както предполагат теориите на Бекер. Напротив, раждаемостта е намаляла, защото младите жени просто не искат да имат толкова много деца. През 1960 г. американките са имали средно 3,6 деца. През 2023 г. - 1,6. За отбелязване е, че жените на 30 и повече години раждат повече деца, докато по-младите жени раждат по-малко.

Освен това намаляването на ражданията сред младите жени е концентрирано сред тийнейджърите. Повече от половината от спада на общия коефициент на раждаемост в Америка се дължи на факта, че момичетата под 19-годишна възраст вече почти нямат деца. Около една трета от "нежеланите" раждания ще бъдат непланирани и повечето от тях ще бъдат на жени с ниски доходи. Катрин Един, социолог от Принстънския университет, която от 90-те години на миналия век интервюира бедни жени в Америка, отбелязва: "Когато започнах работа, жените, с които се запознах, имаха първите си деца на 16 или 17 години. Сега е странно, ако имаш дете преди 25-годишна възраст". По подобен начин във Великобритания жените, родени през 2000 г., имат наполовина по-малко деца под 20 години в сравнение с родените през 1990 г.

Същевременно има малко доказателства, че жените от средната класа биха искали да имат повече деца, което поне предполага, че те могат да бъдат отворени за официални молби. Днешните 24-годишни американки с колежанско образование искат средно 2,2 деца, което е приблизително същият брой като предишните поколения. Но те ще имат деца малко по-късно: първото им дете ще се появи на 30-годишна възраст, в сравнение със средно 28 години през 2000 г. Тенденциите сочат, че те няма да достигнат идеалния размер на семейството си; разликата може да е същата като при жените от предишните поколения, които не са постигнали целта средно с 0,25 деца.

Ето защо опитите да се насърчат жените от средната класа да имат повече деца едва ли ще бъдат успешни. Икономистите смятат, че тези жени са по-добри в предвиждането на бъдещето си от по-малко заможните си връстнички. Техните планове обикновено включват раждане на деца само след предвидим път, състоящ се от обучение в колеж, работа и брак, което означава, че е по-малко вероятно да реагират на промени във финансовите обстоятелства. Повечето съществуващи мерки за подпомагане на раждаемостта се опитват да направят нещо много по-сложно от просто възстановяване на предишните модели на раждаемост. Те се опитват да убедят жените да имат повече деца, отколкото всъщност искат, и то със суми, които са малки в сравнение с доходите им през целия живот.

Младите момичета и жените от работническата класа са най-перспективни за увеличаване на раждаемостта. Всъщност някои програми вече започват да се насочват изрично към тях. Джъдзян, провинция на източната граница на Китай, предлага еднократна сума за младоженците, но само ако булката е под 25 години. В Унгария подобни обезщетения се предлагат на майки, които са родили първото си дете преди 30-годишна възраст. Това е една от двете програми на Виктор Орбан за стимулиране на раждаемостта, която според икономисти от Централноевропейския университет е довела до увеличаване на броя на ражданията. Въпреки че малодетните семейства стават все по-разпространени почти навсякъде, жените, които раждат първото си дете рано, все така са склонни да имат повече деца през целия си живот. Затова им се обръща специално внимание.

Други данни сочат, че бедните жени са по-чувствителни към финансовите обстоятелства, отколкото по-богатите им връстнички. В Америка и Европа например раждаемостта сред бедните жени рязко спада след световната финансова криза от 2007-2009 г. Жените с по-високо образование са били по-склонни да се придържат към плановете си и все пак да имат деца. Това отчасти се дължи на факта, че образованите хора отлагат раждането на деца, докато не си осигурят необходимите средства за бавачки и детски градини, което ги прави по-малко зависими от публичните услуги, които бяха орязани, след като правителствата съкратиха публичните разходи.

Дори съществуващите в богатите страни политики за подкрепа на майчинството имат огромно въздействие върху жените с ниски доходи. Обществените услуги за гледане на деца често осигуряват стандартни грижи, които иначе майките не биха могли да получат. Данните на Израелското статистическо бюро показват, че в периода 1999-2005 г. детските субсидии в страната са довели до по-висока раждаемост сред жените с ниски доходи в сравнение с по-богатите им връстнички. В Норвегия и Финландия скромното увеличение на раждаемостта в резултат на паричните субсидии за раждане на дете е постигнато най-вече при жените с най-ниски доходи. За разлика от тях, когато през 2014 г. френските семейства от средната класа получиха наполовина намалени данъчни облекчения за деца, тяхната раждаемост остана непроменена.

За бедните семейства плащанията в брой означават много повече. През януари Rx Kids, организация с нестопанска цел, управлявана от група лекари, стартира една от първите американски програми за парични преводи във Флинт, Мичиган, град с трудни условия на живот. Съгласно условията на програмата всяка майка има право на 7500 долара, които се отпускат на вноски от момента на бременността до навършване на една година на детето. За средностатистическа участничка в програмата, която печели по-малко от 10 000 долара годишно, това представлява 75 % увеличение на доходите ѝ. Според Мона Хана-Атиша, която ръководи благотворителната организация, основната цел на програмата е да се бори с детската бедност, но местните власти се надяват, че тя ще повиши и раждаемостта в града.

Когато на среща на участниците в програмата за млади майки ги питат дали 7500 долара са достатъчни, за да ги насърчат да имат още едно дете, те се изсмиват в отговор. Американските семейства харчат средно 20 000 долара през първата година от живота на детето. Така че парите могат да имат значение в ситуация на крайна нужда. Според една от майките допълнителните пари могат да насърчат задържането на детето в случай на непланирана бременност. Финансовите затруднения по-често са основната причина за прекъсване на бременността сред жените с ниски доходи.

Нивото на раждаемост в Америка, Европа и Източна Азия рязко спадна и приканването жените да раждат вече не може да спре този процес. Според прогнозите, публикувани в медицинското списание Lancet, до 2050 г. повече от три четвърти от жените ще имат деца под нивото на възпроизводство. Но дори и правителствата да не успеят да повишат раждаемостта за една нощ, те няма да седят със скръстени ръце. Стратегиите за повишаване на раждаемостта само ще набират скорост.

Възможен ли нов бейби бум?

Ще започнат ли всички правителства да стимулират раждаемостта сред младите и бедните жени? Равнището на раждаемост има дългосрочно въздействие върху много фактори. Както показват примерите с отслабените икономики в Източна Азия, намаляването на населението означава по-малко иновации, работна ръка и данъчни приходи. Родителите трябва да поемат голяма част от разходите за деца, което е особено тежко за бедните. Политическите изчисления също могат да се намесят. Губил ли е някога който и да е политик популярност заради щедро раздаване на пари на избирателите?

Все пак си струва да се замислим върху някои фактори. Увеличаването на броя на децата в резултат на целенасочени политики вероятно няма да доведе до превръщането им в професионалисти, повишаващи производителността, което правителствата толкова желаят. Само 8% от децата, родени в САЩ от родители, които не са завършили колеж, ще получат бакалавърска степен, а през зрелия си живот средностатистическият гимназист увеличава държавната хазна с по-малко от една десета от нетния принос на завършилия колеж. Следователно финансовите ползи от стратегиите за насърчаване на раждаемостта при жените с ниски доходи вероятно няма да са твърде големи.

Не бива да се забравя и за моралната страна на въпроса. Стремежът на политиците  да намалят ранната бременност не е някаква приумица. Всяка година, през която една жена няма деца, увеличава очакваните ѝ доходи през целия живот. Статистически погледнато, една майка, която ражда за първи път на 30-годишна възраст, ще печели два пъти повече, отколкото ако беше родила първородното си дете на 22 години. Жените, които раждат на възраст между 15 и 19 години, имат повече икономически проблеми. По-вероятно е техните първородни деца да отпаднат от гимназията и да израснат в семейство с един родител. Във Флинт например много майки изразяват съжаление, че не са успели "да се сдобият с живот", преди да родят дете. Паричните плащания там са само за периода на бременността и няколко месеца от живота на детето. След това майката трябва да се справя с всичко сама.

Източник:The Economist

*Заглавието е на Мениджър Нюз