Апостол Дянков: Устойчивото развитие се нуждае от гъвкави инвестиции

Транспортният сектор и строителството са сред секторите от българската икономика, които изостават с инвестициите в устойчиво развитие. Това заяви в интервю за Мениджър Нюз Апостол Дянков, експерт в областта на устойчивото развитие на бизнеса, създаването и прилагането на климатични политики, който ще бъде един от лекторите на 16-ия Зелен и енергиен форум, организиран от списание "Мениджър". 

Ето какво още каза той в аванс по темата за устойчивото развитие на бизнеса:  

Кои бизнес сектори в България се движат най активно към устойчивост – и кои изостават?

България не е изключение от общите тенденции относно постигането на екологична устойчивост от бизнес секторите в Европа и по света. Забелязват се разнопосочни тендеции както между, така и в рамките на отделни индустрии и производства. Ключовият фактор най-често е използването на енергия и енергоемки суровини, както поради нуждата от декарбонизация и намаляване на въздействието върху климата, така и поради високите и волатилни цени на електричеството и горивата. 

Това облагодетелства компании, които могат да планират сериозни и дългосрочни капиталови разходи – например изграждането на централи на ВЕИ, капацитет за съхранение в батерии, както и подобряване на енергийната ефективност. Някои енергийни компании, добивни и преработвателни компании у нас вече са изградили мащабни собствени ВЕИ паркове и използват евтина енергия. Големите търговски вериги разработват проекти за екологосъобразно отопление и охлаждане, и подобряват сериозно ефективността на логистистичните си вериги. 

Може би най-сериозно забавяне в изпълнението на инвестиции и мерки за екологична устойчивост се забелязва в сектори транспорт и сгради. Електрифицирането на транспорта не е свързано само с купуването на повече електрически коли – нужен е електрически товарен транспорт, както и беземисионен междуградски публичен транспорт – микробуси и електробуси, и зарядни станции за тях. Най-сетне трябва развитие  и популяризиране и на пътническия жп транспорт след наблюдаваната положителна тенденция при товарните жп превози. Бъдещият Социален план за климата може да стимулира микропредприятия, работници и пътници от малки населени места да преминат към използването на електрически автобуси и влакове, където може.

По отношение на сградите и строителството, бъдещата Директива за енергийни характеристики на сградите (EPBD) и нейните амбициозни изисквания за близки до нулево енергийни сгради са предизвикателство за бранша у нас. Докато правителствените политики са парализирани от фокуса върху 100%-грантово саниране на блокове, още няма сериозна стратегия и стимули за еднофамилните жилища, масово внедряване на термопомпи или кръговото използване на нисковъглеродни материали.

Трябва да се спомене и много важната роля на финансовия сектор – сериозни инвестиции не биха били възможни без гъвкаво финансиране, дори при наличието на програми с европейски средства. Водещите банки у нас развиват някои гъвкави зелени кредитни продукти, основно насочени към малки предприятия и селскостопански производители. Има нужда и от нови застрахователни продукти, които да награждават и насърчават проактивно отношение на бизнеса за адаптиране към климатичните рискове.

Има ли примери за бизнеси, които изглеждат устойчиви, но всъщност не са – и какви са най честите заблуди около зелената трансформация?

Трябва да внимаваме с етикетирането на даден бизнес като „неустойчив“, но и да не се водим по сравнително плитки „моди“ в устойчивостта. Така например не всички „био“ храни са тотално устойчиви, въпреки ползите за здравето от неизползването на пестициди или антибиотици. Понякога да купиш „местни“ плодове извън сезона генерира повече емисии на парникови газове например от бананите, докарани с кораб през океана.

Напоследък доста внимание се обръща на устойчивостта на суровинната индустрия – тъй като за електрифицираната и дигитална икономика ще са необходими много повече редкоземни минерали, метали и др. Тук нещата са "на кантар" - да, много минни компании полагат усилия за корпоративната си устойчивост, а тези предприятия предлагат и постоянни, добре платени работни места. Но не бива да забравяме цялостните екологични ефекти по веригата, както и да мислим за реална кръгова икономика.

Радвам се да чета за нови технологии, които български и чуждестранни предприятия от този и други браншове внедряват за ефективно ползване на суровини. Най-доброто, което може да се случи е рециклирането на най-ценните ресурси като например металите за батерии – по възможност на 100%, както и намаляване на прекомерното им влагане чрез иновации. Един пример за това е налагащата се в Германия и други страни практика на т.нар. олекотяване („lighgtweighting” ). Ако намалим теглото на камионите, самолетите или строителните материали, намаляваме вложените енергия, ресурси и емисии. 

Какъв е Вашият отговор на скептиците, които твърдят, че устойчивото развитие забавя растежа?

Привържениците на устойчивото развитие често правим грешка, когато отхвърляме напълно критиките и притесненията от този тип. Отговорът е прост – да, много политики, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие имат краткосрочен ефект, който ограничава икономическия растеж. Това е така поради естеството на огромната енергийна субсидия – говоря за самата енергия, а не толкова за явните и скрити субсидии за фосилни  горива от правителствата по света. Да, когато имаме повече евтина енергия икономиката расте.

Важният въпрос, който трябва да зададем е „Какъв растеж искаме?“. Европейците живеем с  5-8 тона емисии въглероден диоксид на глава от населението, а ако се добавят всички вносни стоки и услуги, използвани в ЕС – може би малко над 10. Разбира се не всички граждани консумират еднакво. Но ако сравним това с емисиите от „американския“ начин на живот или този в някои богати близкоизточни икономики, ще открием, че живеем по-добре с 2 или 3 пъти по-малко въздействие върху климата. 

Досега това беше малко или повече неоспорима теза, но благодарение на политическите промени в САЩ, много скоро наистина ще може да дадем отговор на въпроса дали връщането към „растеж“ на база на масирано увеличаване на изкопаемите горива ще произведе ново благоденствие за хората. Моето очакване е, че това няма да се случи. 

Няма нужда дори да цитираме бъдещи щети от наводнения и урагани, покачването на морското равнище, унищожаването на хабитати или замърсяването на околната среда с микропластмаси и химикали. Те са несъмнено изключително сериозни, но не дават отговор на граждани и бизнеси, които искат по-рационални икономически политики сега.

Затова трябва да прилагаме именно такива политики –  базирани върху сериозни оценки на социалното и икономическо въздействие и реална представа как най-ефективно може да постигнем желаният ефект.

Използването на енергия е от важно значение, но иновациите – както технологичните, така и социалните, които дават нови икономически възможности за всички са още по-важни. Растежът не е самоцел.