Търсят се лидери за Европа

Европейската комисия в Брюксел похарчи малко над 700 хиляди лева за редизайн на логото си (онова на син фон със звездичките), за да го смени с ново (пак на син фон, пак със звездички). Разбира се, ще кажете вие, от неотложните проблеми, с които би трябвало да се занимава Европейската комисия, това едва ли е този, който свети на първо място, но какво да се прави. Дори и с променена визуална идентичност, ако ще и с нова щаб-квартира, дори смяна на Брюксел с друг град, Европейският съюз има нужда само от едно ново нещо и това са лидерите. А лидери в Европа няма, дойде времето на мениджърите, на технократите. Впрочем, този проблем не е нов. Макар осеяни с инфоцентрове за Европа, в които има купища агитационни материали, жителите на европейските градове трудно асоциират Европа с едно нещо. Или с няколко неща. Обща валута? Да, но това вече е ясно. Пътуване без граници? Да, в тези глобални времена това не е кой знае какво предимство. Въпросните инфоцентрове имат за цел да запълнят една празнина, която просто не съществува и това е празната зала, която иначе трябва да бъде пълна с лидери. За да уточним - лидерите са една странна порода хора и политическите лидери нямат нищо общо с бизнес лидерите. Да бъдеш лидер на една политическа партия или на една държава е едно, да бъдеш шеф на корпорация, колкото и голяма да е тя, нещо различно. Ще попитате - какво тогава трябва да притежават добрите политически лидери? Оптимизъм. Смелост. Късмет. Да обичат да рискуват. Да са визионери. Да не мислят за това, което ще се случи идната седмица, а да имат визия за идните 10 години. Да имат политически опит и онзи особен нюх, с който се управлява добре или зле една държава. Не съм виждал технократ с такива качества, а вие? Европа има отчаяна нужда от лидери, от политически лидери, които имат достатъчният бекграунд и отлично разбират какво се случва както в собствените им държави, така и по света. Няма как да открием днес достатъчно вдъхновяващи примери за лидерство на високите постове в европейските държави. Че кои са онези дами и господа, които имат собствени убеждения, отстояват ги с плам и зареждат хората около тях? Кои са онези, които имат реални политически идеи, визия за бъдещето, нищо че звучи като клише. Истинският политически лидер се разпознава от политическият лидер, който преди това е бил мениджър, по няколко основни различия. Едно от тях, както пише бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани, е вярата на мениджърите във фокус групи и изследванията. Политикът не вярва в тях, а вярва в собствените си убеждения и ги отстоява. Той на прави проучвания. Той има модел на развитие на държавата в главата си и денонощно работи за неговото осъществяване. Този модел няма как да се случи след събиране на фокус група или обобщаване на резултати от дадено изследване. “Дори тези, които не споделяха възгледите на Рейгън,” казва Джулияни, “бяха впечатлени от характера на този човек - той напусна Белият дом през 1989 година и беше същият, какъвто влезе осем години по-рано. Хората усещаха всеки път, че решенията му се основават на твърдите му убеждения, а не на съвети от политически приятели или резултати от социологически проучвания.” Скорошната мода на замяна на избрани лидери с икономически експерти в някои европейски страни е панически опит за справяне с кризата, но надали ще има дългосрочни положителни резултати. Защото една страна има нужда от смели и чаровни лидери точно в тежки времена, технократите могат да бъдат експерти, но не и лидери. Схващането, че в трудни времена трябва да дойдат експерти на мястото на политиците, не е защитимо дори в исторически план. Някои от най-коварните режими в съвременната история са предшествани от т.нар. експертни правителства. Когато решенията за бъдещето на една държава се взимат от експерти (били те математици, научни работници, инженери, физици) има огромен риск тези решения да бъдат основани на безжизнени емпирични таблици, които нямат нищо общо с визията на управлението, идеите, с нуждите на гражданите, ако щете. Сигурно в един момент всички ще искаме завръщане на истинските политически лидери, лошото е, че тяхното предлагане е ограничено, а търсенето тъй голямо. Има едно прекрасно проучване за влиянието на т.нар. “чар”. Меката сила на чара е изключително голяма и важна. Както преди време написаха във Файненшъл Таймс: “Какво бихте отговорили, ако някои ви покани за изпиете по една бира с няколко технократи?” Ще отидете ли? Аз лично - не.