Путин и Ердоган - "враговете", които действуват срещу Европа

Навлизането на турската армия в Сирия увеличава рязко вероятността от пряк конфликт между Русия и Турция - този път в Сирия, както по земя, така и по въздух. Залозите се вдигнаха рязко, особено след интернационализирането на конфликта и намесата на Иран, Саудитска арабия и новините за снабдяване на сирийската опозицията със средства за защита срещу самолетните набези на Русия и Асад. Битката за стратегическия град Алеппо е само видим маркер на новата ситуация.

Всъщност големите сирийски градове вече не съществуват - Хомс, Хама, Алеппо са в руини и тежко и горко на онзи, който ги владее.

Споразумението от Мюнхен не решава нищо, освен, както посочи сенатора МакКейн да удължи илюзията, че се сдържа Русия, докато тя създава нови факти на терена, които в последствие ще разкрият истината, че междувременно единственият, който се сдържал е бил Запада.

Путин изцяло и напълно разчита на страха на Обама от военно ангажиране в голям мащаб в Сирия или другаде. Той работи за историята, в която иска да завещае наследството на президент, който е измъкнал Америка от военни конфликти. И днес Путин може да си позволи почти всичко, при всички случаи достатъчно при пълзяща и хибридна ескалация на агресивните си действия.

Медведев, като по приемливото лице на Кремъл, направи няколко взаимно изключващи се заявления, както "твърди" - от арсенала на Путин, така и в типичния си двусмислен стил на "гълъб" под прикритие. Но това не е нищо повече от тактическа уловка, защото силният човек - Путин продължава да вдига залозите и нагнетява напрежение - след масовата мобилизация и новите военни активи в посока Сирия той разгърна безпрецедентна информационна и пропагандна война срещу Запада, която дори Съветският съюз не е бил в състояние нито да инициира, нито да води. 

Посланието на Медведев е типичен пример на хибридно въздействие - приспивна загриженост и отворено пространство за действие на военния театър.

Много се целите и ефектите за Кремъл - най-прекия е, че Западът е принуден да се съобразява и най-вече - никой не пита за цивилните жертви и за причинно-следствената връзка на новите бежанци. 

Медведев и Путин така си разпределят ролите още от времето, в което Путин за кратко бе премиер. Уж Медведев щеше да прави реформи и да сближава Русия със Запада, пък накрая се оказа, че поредният самовар се е превърнал пак в картечница.

Този път е почти сигурно, че нещата вървят към сблъсък между Турция и Русия в Сирия. Мисля, че е въпрос на часове или дни, защото и двете страни действат хибридно и имат интерес от ескалация. 

Путин е майстор на играта и балансирането на "ръба", но в случая той просто няма какво да губи. При всички варианти е извън Кремъл, въпросът е да остане жив. Единственият вариант е да принуди Запада да търси компромис. Последното, което го интересува е какво това ще коства на руския народ. Ако не знаете - руската икономика и финанси вече необратимо се движат към пропаст, които дори отмяната на санкциите не могат да спрат. В страната върви без всякакво съмнение истерична кампания срещу външния враг и населението на практика е готово да бъде въвлечено във война - без значение регионална или глобална. Това е единствената останала анестезия - в провинцията се въвеждат купони. Това, което най-много искаха - Съветския съюз - се върна. И всички са отново на бойна нога, като по времето на Карибската криза.

Ердоган е в аналогична позиция - Турция, точно както и Русия е заобиколена от "опоненти", въпреки обявената политика на "нулеви проблеми". Имаме и вътрешен враг - кюрдите. Турският президент предприема самостоятелни стъпки, въпреки предупрежденията на САЩ и НАТО, че гаранциите за сигурността важат само за територията на страните членки на НАТО при агресия

отвън. Член 5 не покрива действия на Турция на чужда територия. Това е важно да се разбере и у нас - ние нямаме никакво задължение като членки на НАТО към Турция и нейните въоръжени сили, ако тя се намеси в Сирия и там има военен сблъсък. 

Разбира се, при съвременните конфликти, където фронтовата линия е трудно да бъде фиксирана, е на практика невъзможно да се определи къде е линията на гаранциите на НАТО, но винаги има репер и това са националните граници - въздушни, морски и по сушата и общата санкция на НАТО и ЕС.

Ердоган премина линията на нормалността и откри много фронтове, най-страшния за него - срещу турските и сирийските кюрди. Сам влезе в капан, от който няма излизане. Но той също се бори за своето политическо и физическо оцеляване.

Никак не е сигурно, че след политическото цунами, което той предизвика и постоянните му атаки срещу висшите командири на армията, те ще изпълнят с радост нареждане за военни операции зад граница. 

Присъединяването на Саудитска Арабия към конфликта не е особен актив за Турция, най-малкото защото ще засили опасенията на Европа за ролята и значението на Саудитска Арабия за експорта на радикален ислям в Европа. 

От военна гледна точка е още по-спорен приносът на саудитските сили при операции над Сирия. Особено след доказаната условност на военните "успехи" на саудитската армия при операцията в Йемен. 

България трябва да се държи на дистанция както от Русия, така и особено от Турция - Путин и Ердоган ще продължават да се предизвикват един друг, без никаква мисъл за последствията за

регионалния и глобалния мир и сигурност.

Най-опасно, макар и неизбежно е сблъсъкът между великоруските и великотурските имперски амбиции да се изрази на наша територия като сблъсък между проруски и протурски настроени български граждани. Затова е архиважно специалните служби, медиите и политиците да вземат всички мерки за обуздаване на екстремните влияние от двете враждуващи страни, като радикално се пресекат плановете за въвличането ни в този чужд конфликт.

В Черноморския регион ще се засили рязко напрежението и противопоставянето между Русия Турция, а това неизбежно ще ни превърне във фронтова държава. Трябва обаче много внимателно да преценим обхвата и характера на нашето въздържание - то не касае участието при формирането и реализация на общи политика на ЕС и НАТО. Единствената опасност, от която трябва да се държим настрана, са опитите на Ердоган да въвлече НАТО и ЕС в свои едностранни и несъгласувани действия. Тук демаркационната линия е повече от ясна - санкцията на НАТО и ЕС.

Анти-турската карта, която русофилите разиграват у нас, е твърде опасна в контекста на самосдържането, за което говори сенатора МакКейн. Още повече, че до този момент Турция се държи коректно по темата бежанци и не форсира решения, които да ни поставят на особено изпитание. Предстои нова бежанска вълна и това, че Турция се стреми да задържи бежанците в лагери на сирийска територия, като им осигури периметър на сигурност, е напълно логично и заслужаващо подкрепа. Европа не може да се държи неадекватно спрямо бежанците от конфликта в Сирия и да смята, че е нормално Турция да ги приема и задържа на своя територия, като й се отказва финансова помощ и друго съдействие. А когато бежанците тръгнат към Европа да виним във всичко Анкара и за оправдание да подвеждаме всичко под знака ислямски радикализъм. 

Да не забравяме заветите на Стамболов за отношенията ни с Турция и идеята му за съединението на България чрез Конфедерация с Турция. Историята доказа, че руският мит за Сан Стефанска

България е бил бомба със закъснител. 

Да, Турция има много лица, но трябва винаги да правим разлика между желаното и действителното, между Ататюрк и Ердоган.  Това което можем и трябва да направим като политика се намира в рамките на нашата територия, като прекратим външното финансиране за мюсюлманското вероизповедание и го заместим с вътрешно - публично и частно. 

При всички случаи обаче трябва рязко да ускорим и усилим преговорите за разполагане на допълнителни сили на НАТО на наша територия, за ревизия и подготовка за въвеждане в действие на мобилизационните планове, ускоряване на програмите за модернизация и превъоръжаване на армията, военно обучение и т.н.

Да не се заблуждаваме, обаче, дори и като врагове, Путин и Ердоган имат обща цел - разрушаването и подчинението на Европа.