„Досиетата Uber”: Заобикаляне на закона, политически връзки и лобизъм

Хиляди изтекли файлове разкриват как американската компания за споделено пътуване Uber е лобирала високопоставени политици, лъгала полицията и е предприемала различни действия за заобикаляне правосъдието, пише Би Би Си.

Те описват подробно помощта, която Uber е получила от лидери като френският президент Еманюел Макрон и бившия еврокомисар Нели Крус.

Документите, станали известни като „Досиетата Uber” разкриват още, че бившият шеф на компанията лично е наредил да се използва специален софтуер за изключване на компютрите на компанията, който да предотврати достъпа на полицията до тях.

От Uber твърдят, че „поведението в на компанията не съответства на днешните й ценности“ и че днес тя е „различна компанията“.

„Досиетата Uber” представляват повече от 124 хил. документа, включително 83 хил. имейла и 1000 други файлове с разговори в периода 2013-2017 г.

Te изтeĸoxa в британският в. „Гардиън“ и бяxa cпoдeлeни c Meждyнapoдния ĸoнcopциyм нa paзcлeдвaщитe жypнaлиcти и peдицa мeдийни opгaнизaции, вĸлючитeлнo Би Би Си.

„Досиетата Uber” разкриват за първи път как лобистка дейност и PR в размер на 90 млн. долара на година са били използвани за набиране на приятелски настроени политици, които да помогнат в кампанията за разрушаване на таксиметровата индустрия в Европа.

Докато френските таксиметрови шофьори организираха протести по улиците срещу Uber, настоящият президент на Франция Макрон поддържаше близки отношения с противоречивият шеф на Uber Травис Каланик, обещавайки му реформи в полза на неговата фирма.

Безмилостните бизнес методи на Uber бяха широко известни, но тези документи за първи път дават ясна представа за това докъде е била готова да стигне компанията, за да постигне целите си.

Те показват как бившият еврокомисар по цифровите технологии Нели Крус преговаряла да се присъедини към Uber преди края на мандата си и как тайно е лобирала в полза на компанията, което е пoтeнциaлнo нapyшeниe нa eтичнитe пpaвилa нa EC.

В този период Uber беше не само една от най-бързо развиващите се компании в света, но и една от най-противоречивите. Фирмата бе затънала в съдебни дела, обвинения в сексуален тормоз и скандали с изтичане на данни. В крайна сметка търпението на акционерите се изчерпа и Каланик беше принуден да подаде оставка през 2017 г.

Uber твърди, че неговият заместник - Дара Хосровшахи, е бил натоварен със „задачата да преобрази“ компанията.

Огромна помощ от Макрон

Френската столица Париж беше първата локация в Европа, където стартира Uber. Компанията бе посрещната от твърда съпротива от страна на таксиметровата индустрия, която премина в бурни протести по улиците.

През август 2014 г. амбициозен бивш банкер на име Еманюел Макрон току-що беше назначен за министър на икономиката. Той гледаше на Uber като на източник на растеж и нови работни места.

През октомври същата година той е провел среща с Каланик и други ръководители и лобисти, която е поставила старт на дейността му като защитник на интересите на противоречивата фирма в правителството.

Лобистът на Uber Марк МакГан описва срещата като „грандиозна“ и „такава, каквато никога не е виждал“, става ясно от файловете.

„Еманюел“ и „Травис“ скоро са започнали да си говорят на първо име и са се срещнали поне четири пъти, както в Париж, така и на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Публично се знаеше само за срещата в Давос.

В един момент Uber писа на Макрон, че е „изключително благодарен“ за подкрепата. „Откритостта и приветствието, които получаваме, са необичайни в отношенията правителство-индустрия.“

Френските таксиметрови шофьори бяха особено разгневени от появилата се през 2014 г. услуга UbеrРор, ĸoятo пoзвoлявaшe нa нeлицeнзиpaни шoфьopи дa пpeдлaгaт пpeвoзи, нa мнoгo пo-ниcĸи цeни. Съдилищата и парламентът я забраниха, но Uber продължи да предлага услугата, докато оспорваше решението.

Макрон не е смятал, че UberPop има бъдеще в страната, но се е съгласил да работи с компанията, за да пренапише законите на Франция, уреждащи другите й услуги

„Uber ще предостави схема за регулаторна рамка за споделено пътуване. Ще свържем нашите съответни екипи, за да започнем работа по осъществимо предложение, което може да се превърне в официална рамка във Франция“, се казва в имейл от Травис Каланик до Макрон.

На 25 юни 2015 г. протестите срещу Uber прераснаха в насилие, като следващата седмица Макрон е изпратил на Каланик предложение за помощ.

„[Аз] ще събера всички следващата седмица, за да подготвим реформата и да коригираме закона“, е казал Макрон. Същия ден Uber обяви спирането на UberPop във Франция.

Степента на връзката на сегашния президент на Франция с противоречивата световна фирма, която работеше в нарушение на френското законодателство, не бе ясна досега.

Неговите функции естествено го караха да се среща и да взаимодейства с много компании, ангажирани с рязката промяна, която настъпи през тези години в сектора на услугите, която трябваше да бъде улеснена чрез премахване на административни и регулаторни пречки“, посочи говорител на Макрон в имейл.

Uber твърди, че „спирането на UberPop по никакъв начин не е било последвано от по-благоприятни разпоредби“, а нов закон, който влезе в сила през 2018 г., доведе до приемането на „по-строги разпоредби“ от Франция, които „по никакъв начин не бяха от полза за Uber“.

Еврокомисарят, превърнал се в лобист

„Досиетата Uber” също така разкриват как връзката на компанията с вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии Нели Крус, е започнала значително по-рано и е била по-дълбока, отколкото се е знаело преди, поставяйки я в очевидно нарушение на правилата за поведението на еврокомисарите.

Те разкриват, че тя е водила преговори да се присъедини към консултативния съвет на Uber още преди да напусне последния си европейски пост през ноември 2014 г.

Правилата на ЕС гласят, че еврокомисарите трябва да спазват период на „охлаждане“, който по това време е бил 18 месеца, в рамките на който започването на работа на ново място е обект на одобрение от Европейската комисия.

Като еврокомисар Крус отговаряше за дигиталната политика и конкуренцията. Тя беше кошмар за големите технологични фирми, налагайки им огромни глоби, особено на Місrоѕоft и Іntеl.

Но от всички компании, за които Крус можеше да работи след напускането си, Uber беше особено спорен избор. В родната й страна, Нидерландия, услугата за споделено пътуване UberPop също донесе правни и политически проблеми.

Шофьори на Uber бяха арестувани през октомври 2014 г., а през декември съдия в Хага забрани UberPop, заплашвайки предлагащите услугата с глоби до 100 хил. евро. През март 2015 г. офисът на Uber в Амстердам бе претърсен от нидерландската полиция.

Имейлите показват, че Крус е провеждала телефонни разговори с министри и други членове на правителството, за да ги убеди да отстъпят от акцията. По време на друго претърсване през последвалата седмица, тя отново се е свързала с нидерландски министър и по думите от „изтекъл“ имейл е тормозила шефа на нидерландската държавна служба.

Файловете показват, че компанията е искала Крус да предаде съобщения на кабинета на нидерландския министър-председател Марк Рюте.

Имейл от октомври 2015 г. гласи: „Ще направим канал за обратна връзка с Нели и началника на кабинета на премиера, за да извлечем максимално предимство, като им „дадем“ идеята за „победа“.

Тя е писала до етичния комитет на ЕК с искане за разрешение да се присъедини към консултативния съвет на Uber преди изтичането на 18-месечния период за „охлаждане“ и се е обърнала към председателят на комисията по това време Жан-Клод Юнкер.

Искането ѝ е бил отхвърлено, но документите показват, че Крус е продължила да помага неофициално на компанията.

Това показва, че Крус е била в  „явно нарушение“ на правилата, казва Алберто Алемано, професор по европейско право в в HEC Paris.

„Вие доказвате факта, че правите нещо, което не ви е позволено“, каза той пред Би Би Си. „Защото, ако тя не беше поискала  разрешение, все още може да спорите, че става въпрос за казус от сивата зона. Но сега не може да се прави подобно заключение“, добави Алемано.

Крус отрича да е изпълнявала някаква „официална или неофициална роля в Uber" преди май 2016 г., когато изтече 18-месечният период.

Тя каза, че като еврокомисар е взаимодействала с многобройни технологични компании и „винаги е била водена от това, което е смятала, че би било в полза на обществения интерес“.

Uber казва, че Крус е напуснала консултативния съвет през 2018 г. и, че оттогава компанията е въвела нови насоки, „засилващи надзора“ върху „лобирането и външните ангажименти с политиците“ в Европа.

„Дръпнете шалтера възможно най-бързо“

Ако полицията почука, Uber е разполагала с втора линия на защита - своеобразен „шалтер“ за изключване на компютрите на компанията, които да направи невъзможен достъпа на органите на реда до информация, събирана на машините.

Това е трябвало да ограничи достъпа на полицията до чувствителни фирмени данни, като например списъци с шофьори, за които компанията е смятала, че ще навредят на нейния растеж.

Изтеклите документи потвърждават информацията за шалтера, появила се в медиите в миналото, като разкриват, че Каланик лично е активирал системата поне веднъж.

„Моля, дръпнете шалтера за изключване възможно най-бързо. Достъпът трябва да бъде изключен в AMS [Амстердам]“, се казва в имейл от неговия акаунт.

Софтуерът за изключване е използван също в Канада, Белгия, Индия, Румъния и Унгария и поне три пъти във Франция.

Uber твърди, че не е имало „шалтер за изключване“, предназначен да осуети регулаторни разследвания, откакто новият главен изпълнителен директор пое поста си през 2017 г.

Говорител Каланик каза, че той никога не е разрешавал действия или програми, които биха попречили на правосъдието в която и да е страна, и всяко обвинение, че го е правил, е напълно невярно. Той каза, че Uber „използва инструменти, които защитават интелектуалната собственост и поверителността на своите клиенти“ и че „тези протоколи за безопасност не изтриват никакви данни или информация и са одобрени от правните и регулаторните отдели на Uber“.