4-те конника на европейския апокалипсис*
Квартет сериозни кризи в периферията на Стария континент застрашават Европейския съюз и биха могли да върнат следвоенния обединителен проект десетилетия назад в развитието му.
Целостта, сплотеността и международната репутация на ЕС са в риск заради дълговете на Гърция, украинската криза, стремежът на Великобритания да напусне блока и средиземноморската миграция.
В случай че властите не успеят да се справят по адекватен начин с която и да е от 4-те заплахи, пречките пред „Проект Европа” ще се задълбочат.
Фалитът на Гърция и рискът от Grexit в момента са най-належащите предизвикателства за устойчивостта на идеята за „все по-сплотен съюз” от европейски държави и народи.
„Дълготрайните последици от Grexit биха повлияли на целия европейски проект. Гръцки изход от Еврозоната би поставил прецедент и допълнително би подкопал основните принципи на ЕС,” пишат Фабиан Зулиг и Янис Еманулидис в свой анализ за European Policy Centre.
Въпреки че Гърция отговаря за едва 2% от икономическото производство в Еврозоната и от населението на Европейския съюз, банкрутът след двата спасителни опита, в които партньорите от валутния съюз наляха близо 200 милиарда евро, е сериозен удар за престижа на ЕС.
Още преди резултатите от вчерашния референдум бе ясно, че атмосферата в Брюксел е изпълнена с взаимни обвинения – гърците винят Германия, почти всички останали винят Гърция, кейнсианските икономисти винят сляпата мания по строгите икономии, а европейските политици изтъкват успеха на спасителните програми в други държави от съюза.
Макар и съдбата й да е още неясна, Атина вече доказва, че основателите на еврото са заблудени да смятат, че по-нататъшно членство на Гърция в Еврозоната е немислимо.
Сега партньорите й могат да опитат да затръшнат вратата зад Гърция и да предприемат бързи мерки да сплотят останалите членове, а може би и да поправят някои от първоначалните пукнатини в замисъла на валутния съюз, въпреки че германската опозиция вероятно ще се опълчи на всички опити за въвеждане на съвместно емитиране на държавни облигации.
Следващият път, когато рецесия или трус в доходността на суверенните облигации разклати Еврозоната, пазарите ще си спомнят за гръцкия прецедент.
ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ
Като изключим последиците и загубените милиарди от европейските данъкоплатци, икономическият колапс на Гърция може да влоши и останалите 3 кризи в Европа и да дестабилизира крехката южна част на Балканския полуостров.
Напрежението в Източното Средиземноморие вече е голямо заради гражданската война в Сирия, нестихващия Израело-палестински конфликт, разделението на Кипър и споровете за офшорни газови находища. Затова има вероятност изтерзаната Гърция да се обърне за помощ към Русия. В замяна, южната ни съседка може да наложи вето върху следващата серия от санкции на Европейския съюз срещу Москва и дори да предложи достъп до военноморските си съоръжения, използвани някога от САЩ.
Атина вече се бори с вълната от иракски и сирийски бежанци, търсещи най-безопасния маршрут към проспериращото сърце на Европа – Германия и Швеция. Гладните за пари гръцки власти са повече от щастливи да изпратят новопристигналите на север. Не е трудно да си представим правителство, изхвърлено от Еврозоната, което използва бежанците като средство за упражняване на натиск върху държавите от ЕС.
Кризата с мигрантите от Ирак и Сирия доказано разделя страните-членки на съюза – Италия и другите фронтови държави обвиняват северните и източните си партньори в липса на солидарност и нежелание да приемат бежанци и да съфинансират грижата за тях.
Ако дълговата криза в Гърция не бъде разрешена след 5-годишните препирни, Европейският съюз ще изглежда слаб и разделен в очите на руския президент Владимир Путин, китайския президент Ши Джинпинг и други, които търсят начин да разширят влиянието си.
Властите в Брюксел признават, че кризата в Еврозоната е довела до ренационализация във вземането на решения по някои политики и е подкопала някои от ръководните принципи на Европейския съюз, в резултат на което позициите на съюза на световния пазар и в преговорите за климатичните промени са отслабени.
Най-лошото може би предстои.
Искането на Великобритания да обсъди условията на членството си в ЕС и да проведе референдум през 2017 година поражда риск, че съюзът може да загуби втората си най-голяма икономика, основния си финансов център и една от най-големите си военни сили.
Социологични проучвания сочат, че лагерът на желаещите страната от стане в ЕС доминира с 10%, а Дейвид Камерън не е включил никакви невъзможни изисквания в списъка с точки за обсъждане. Тези факти внасят известно спокойствие, но Брюксел все пак е под пара.
Резултатите от запитванията, проведени преди парламентарните избори на Острова, се оказаха напълно грешни. След победата, няколко евроскептични бунтари от консервативната партия подложиха крак на Камерън.
Дълъг и мъчителен икономически срив в Гърция, независимо дали тя е в, или извън Еврозоната, съпроводен от социална тревога и политически безпорадък, може да подсили позицията на онези, които смятат, че британската икономика е „прикована към мъртвец”.
Предвид враждебността, която Русия храни към Великобритания – смятана за най-лоялния съюзник на САЩ – още от времето на Студената война, Путин вероятно би се зарадвал на всяка възможност Обединеното кралство да напусне ЕС.
Такъв изход би отслабил онези европейски държави, които търсят по-категоричен отговор на руското поведение в Украйна и Грузия и би отделил доверения партньор на Вашингтон от континенталния блок, въпреки че Островът ще остане част от НАТО.
Има опасност обаче Путин да намери нови сили в борбата с Ангела Меркел, която води европейската дипломация, търсеща начин да възвърне контрола върху територията си.
Рем Кортевег от Центъра за европейски реформи сравнява квартетът от кризи с 4-те конника на Апокалипсиса.
„На европейските лидери ще е много трудно да обуздаят тези четири коня,” казва нидерландският мислител в свое есе. „Ако не може да бъде открит европейски отговор, конниците ще продължат да пораждат хаос, нестабилност и взаимни обвинения в ЕС.”
Пол Тейлър, политически и икономически кореспондент на Reuters, за Reuters.com
*Заглавието е на екипа на "Мениджър Нюз"
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.