Тръмп, Ирландия и фармацевтичните компании

Американският президент Доналд Тръмп ежедневно атакува ЕС, който според него е създаден, за да "прецака САЩ". Сред любимите му мишени е Ирландия, обвинявана, че е "превзела американските фармацевтични компании и си е присвоила приходите от данъците, които тези компании е трябвало да плащат на Вашингтон", пише италианското издание "Интернационале".

Тръмп се позовава на факта, че ниските данъчни ставки в Ирландия са привлекли американските мултинационални компании в страната, включително фармацевтичните гиганти "Пфайзер" (Pfizer), "Бостън сайънтифик" (Boston Scientific) и "Илай Лили" (Eli Lilly). Понастоящем тези компании са двигател на ирландския износ за САЩ (достигнал през 2024 г. 70 милиарда долара, което е с 34 на сто повече от 2023 г.), като плащат данъци в Дъблин за лекарствата, потребявани от американците. Миналата година същевременно вносът от САЩ е бил на стойност 22,5 милиарда долара - с 2 на сто по-малко, отколкото през 2023 година, пише БТА.

Само Китай, Мексико и Виетнам могат да се похвалят с по-големи търговски излишъци с Вашингтон от Ирландия - изключително постижение за страна с население от пет милиона и половина жители. През 2024 г. ирландският износ на лекарства за САЩ е нараснал с 42 на сто до 50 милиарда долара, което е същата стойност като автомобилите, пристигащи в страната от Мексико за една година, отбелязва "Интернационале".

Въпросът беше в центъра на срещата в Белия дом на 12 март между Тръмп и ирландския министър-председател Михол Мартин, който пристигна на посещение в САЩ по случай Деня на Свети Патрик.

В Овалния кабинет президентът на САЩ даде да се разбере, че не иска да "наказва прекомерно Ирландия" (не на последно място, защото американците от ирландски произход са важна част от неговия електорат), но е решен да върне "присвоеното" богатство, като добави, че истинската му цел е ЕС. Според Тръмп Брюксел "преследва нашите компании" и не купува американски продукти.

След това американският президент намекна за случая с "Епъл" (Apple), който беше принуден с европейско съдебно решение да довнесе 13  милиарда долара неплатени данъци на Ирландия благодарение на данъчните облекчения в Дъблин. Мартин изтъкна, че Ирландия се е борила срещу това решение и добави, че ирландски компании като "Райънеър" (Ryanair) и "ЕърКап"(AerCap) купуват повече от всеки друг самолети от американската "Боинг" (Boeing).

В края на срещата Тръмп заяви, че иска да работи с Дъблин за решаване на проблема с търговския дефицит, но междувременно потвърди, че ще реагира остро на митата, обявени от ЕС на 12 март. Засега президентът на САЩ се ограничи със заплахата за мита върху фармацевтичните продукти, които се внасят от Ирландия.

Този подход, който Тръмп използва по подразбиране в отношенията си с която и да е страна, със сигурност не е оптималното решение, тъй като същността на въпроса е свързана с американското данъчното законодателство и законодателството в областта на интелектуалната собственост, които позволяват на мултинационалните компании да прехвърлят своите патенти в страни, където плащат по-ниски данъци, отбелязва италианското издание. Някои експерти изчисляват, че при мита от 25 на сто ирландското фармацевтично производство може да се свие с 12 на сто. Факт е обаче, че понастоящем големите американски фармацевтични компании не плащат почти никакви данъци в САЩ, въпреки че получават по-голямата част от приходите си в страната.

Фармацевтичната индустрия в САЩ има огромни приходи поради факта, че в страната цените на лекарствата са високи: според някои оценки те са около три пъти по-високи, отколкото в останалата част на света. И все пак всичко това не носи постъпления на американската данъчна служба.

Компаниите са на загуба: през 2023 г. "Пфайзер" приключва баланса си в САЩ на червено с 4,4 милиарда долара, "Мерк" (Merck) - с 15,6 милиарда долара, "Джонсън енд Джонсън" (Johnson & Johnson) - с 2 милиарда долара. Сред големите американски фармацевтични компании само "Илай Лили" регистрира печалба, макар и сравнително малка: 900 милиона долара.

Подобно на всички мултинационални компании тези дружества се възползват от правилата (и вратичките) на данъчните режими, за да направят така, че печалбите им "да се появят в страни", където данъците са значително по-ниски или дори нулеви. За разлика от тях компания като датската "Ново Нордиск" (Novo Nordisk), която забогатя много благодарение на лекарството за отслабване "Оземпик" (Ozempic), плаща данъци в своята страна, швейцарските фармацевтични компании ги плащат в Швейцария, а френските - във Франция. Американските могат да изберат да ги плащат в Ирландия, Белгия, Бермудските острови, Малта или Сингапур.

Тръмп се опита да реши проблема по време на първия си мандат с данъчна реформа, наречена Закон за намаляване на данъците и създаване на работни места (Tax cuts and jobs act - Tcja), но последиците бяха катастрофални. През 2017 г. Белият дом беше намалил данъка върху печалбата на големите компании до 21 на сто  и същевременно наложи глобален минимален данък от 10,5 на сто върху печалбите, реализирани в чужбина. Въпреки това по-ниските данъци, предвидени от други страни, и редица патентни отстъпки всъщност имаха обратен ефект: още повече предприятия решиха да се преместят в страни като Ирландия.

Това доведе до появата на това, което нобеловият лауреат Пол Кругман нарече икономика на леприкона (вид гном, характерен за ирландския фолклор и митология) - икономика, чиито данни са напълно изкривени от данъчните правила. През последните години Дъблин отбеляза безпрецедентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), данъчните приходи и рекордни бюджетни излишъци, за които с 80 на сто са допринесли мултинационалните корпорации. Подобни изкривявания има и в данните за САЩ: например Ирландия е най-големият търговски партньор на щата Индиана, където е базирана "Илай Лили".

За съжаление, както пише Брад Сетсър, икономист в Съвета за международни отношения, "не изглежда Тръмп да разбира проблема и да иска да коригира данъчните си правила. Фокусът е изцяло върху митата - неговото решение на всички проблеми, включително и на тези, за които той също носи отговорност". Неговият предшественик, демократът Джо Байдън, искаше да удвои глобалния нематериален нискооблагаем доход (Gilti) от 10,5 на сто на 21 на сто. Но, както пише Блумбърг, подобно предложение едва ли ще бъде одобрено от контролирания от републиканците Конгрес.

Нещо повече, Тръмп реши да изтегли САЩ от проекта за глобален минимален данък от 15 на сто, предложен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според много експерти това щеше да бъде добро компромисно решение, но в изявление Белият дом даде да се разбере, че този проект ще "ограничи способността на САЩ да приемат гъвкавите данъчни политики, необходими за обслужване на интересите на американските компании и работници".

Неслучайно обаче ирландският журналист Финтан О'Тул пише в "Айриш таймс", че въпреки грешките, лицемерието и лудостта на Тръмп, трябва да се признае, че Ирландия "печели от една дълбоко несправедлива и неморална система. Тази несправедливост е сред причините за огорчението и отчуждението, от които Тръмп се възползва. Ирландците не са жертви на движението "Да направим Америка отново велика". Те са допринесли за неговото раждане, давайки на средностатистическия американец основателна причина да мисли, че глобализацията го ощетява".