POLITICO: Държавните субсидии няма да спрат индустриалния залез на Европа

Работниците във фабриката за гуми Michelin, дори тези, които не бяха на смяна през този ден, бяха помолени да дойдат на среща в 9:30 сутринта.  Минути по-късно едни плачеха, други освиркваха. Няколко останаха мълчаливи. Въпреки че Michelin получи милиони евро правителствена помощ, ръководството каза, че фабриката в този малък френски град вече не може да се конкурира с азиатските си конкуренти, съобщава POLITICO.

Събраните служители ще трябва да търсят нова работа. Те бяха сред 1254-те работници, уволнени от компанията в цяла Франция. „Отне им по-малко от 10 минути“, каза Патрик Бьом, един от уволнените работници, докато се затопляше край огъня на пикета пред фабриката в края на ноември, няколко седмици след като беше съкратен.

Сцената във фабриката, собственост на Michelin - една от най-емблематичните индустриални марки на Франция - се разиграва в големи части от Западна Европа, тъй като икономиката й залита под натиска на глобалната конкуренция, цените на енергията, повишени от войната в Украйна и това, което някои политици описаха като задушаваща бюрокрация. Нещо повече, стотиците милиарди евро, похарчени след пандемията, за да поддържат фабриките отворени и работните места у дома, сега изглежда са били малко повече от много скъпо временно решение. Икономиката на Европа се свива и кърви от съкращение на работни места.

Промишленото производство в еврозоната спадна с 1,2 процента миналата година, продължавайки тенденцията, която доведе до загубата на повече от 2,3 милиона работни места в индустриалния сектор през последните 15 години, според профсъюзите.

Съдбата на работниците в Шоле, една от двете фабрики, затворени от Michelin във Франция миналата година, предлага илюстрация за проблем, който парите може би не могат да разрешат – точно когато континентът се подготвя за нов кръг от икономически сътресения, причинени от митата, които се очаква да бъдат наложени от президента на Съединените щати Доналд Тръмп.

Други френски компании като Auchan, Valeo и ArcelorMittal също съкращават стотици служители. През 2024 г. Франция регистрира най-големия брой фалити на компании за последните 15 години, установи скорошно проучване. Масовата вълна от съкращения вече се разпространи в цяла Европа, включително в индустриалния двигател на блока, Германия, където Michelin също закрива два завода, а Volkswagen съкращава 35 000 работни места. Индустриалният упадък е придружен от възход на крайната десница.

Във Франция партията Национално обединение на Марин льо Пен постигна най-доброто си представяне досега на миналогодишните парламентарни избори, давайки възможност на партията-парий да свали правителството. В Германия крайнодясната "Алтернатива за Германия", някои от чиито лидери имитират нацистки лозунги, се очаква да събере близо една пета от гласовете на изборите през февруари. 

Рискът от социални протести като този на "Жълтите жилетки", които парализираха Франция преди пет години, нараства. „Франция е на една крачка от експлозия“, каза Жил Бурдуле, крайнодесен кмет на Шоле в продължение на почти 30 години, седнал в модерния си офис в кметството. „Протестите на "Жълтите жилетки" са само "подгряване" на това, което тепърва предстои.“

„Бавна агония“

Марио Драги, бившият президент на Европейската централна банка, предупреди в своя дългоочакван доклад миналата година, че континентът е изправен пред „бавна агония“ на упадък, ако не намери начин да преоборудва икономиката. Съкратените работници в Шоле знаят от първа ръка какво означава да страдаш от бавна агония. Те отговориха на обявяването на затварянето по френска традиция, като организираха стачка и издигнаха висока стена от гуми, блокираща движението във и извън фабриката. В един ден малко след затварянето работници можеха да бъдат намерени да се топлят на дърва, докато доброволци готвеха палачинки и отпиваха кафе под звуците на някой, който свири на китара „The House of the Rising Sun“. Колите и камионите, минаващи по пътя, свиреха с клаксони в знак на солидарност и на всеки няколко минути някой спираше, за да предложи дърва за запалване.

Днес стената от гуми падна, но недоволството само нарасна. „Les Michelins“, както в Шоле наричат ​​работниците на компанията, твърдят, че съкращенията не са били необходими. Те обвиняват компанията, че иска да максимизира печалбите чрез преместване на производството в страни с по-ниски разходи за труд като Полша.

„Казаха ни, че китайците крадат работата ни, но това е пълна лъжа“, каза Жак Ру, работник на Michelin на линията.

Ру и колегите му са особено разгневени от факта, че Michelin спечели 3,6 милиарда евро печалба през 2023 г., значителна част от които отиде при акционерите под формата на дивиденти, но все още съкращава работници.

„Трябва да има санкция, която да принуди големите компании, които правят печалби, да не съкращават“, каза Ру.

След това има въпроса за щедрата финансова подкрепа, която правителството е предоставило на големия френски бизнес.

Michelin каза за  POLITICO че е получила 42 милиона евро от френската държава под формата на данъчни облекчения за научноизследователска и развойна дейност през 2023 г., което не е свързано с обещание да запази производството на гуми във Франция. Компанията каза, че никога няма да се ангажира да запази своя „индустриален отпечатък“ в конкретна страна, тъй като това би било „противоречи на самите принципи за адаптиране на една компания към нейната среда, поради стратегически, политически или икономически/конкурентоспособни причини“.

„Ние обичаме конкуренцията, но не е честно да изправяме отбор от 11 играчи срещу отбор от 22, които могат да хващат топката с ръцете си“, каза главният изпълнителен директор на Michelin Флоран Менего пред френски сенатори, които го разпитваха за съкращенията в неговата компания.

Унищожение

Тъй като Брюксел предприема усилия да направи европейската икономика по-конкурентоспособна чрез намаляване на регулациите и увеличаване на публичните разходи - нов пакет от мерки беше представен в сряда - както и облекчаване на правилата срещу субсидиите, затварянето на фабрики като тази в Шоле показва границите на този подход.

През седемте си години като президент Еманюел Макрон се опита да даде приоритет на бързо стартиращата френска индустрия, съчетавайки щедри субсидии с данъчни облекчения. Между 2020 г. и 2022 г. Франция е изразходвала приблизително 27 милиарда евро годишно за финансова подкрепа за индустриалния сектор, според скорошен доклад на Сметната палата на Франция.

Финансовите усилия по време на управлението на Макрон първоначално дадоха плод: Франция отвори повече нови фабрики, отколкото затвори, преди тенденцията да се обърне миналата година. Безработицата намаля и се стабилизира на около 7 процента. И страната стана най-привлекателната дестинация в Европа за чуждестранни инвеститори.

Всичко това е малка утеха за фабричните работници в сектори, където европейската икономика е малко вероятно да бъде в състояние да се конкурира, каквато и да е икономическата помощ.

Френският министър на промишлеността и енергетиката Марк Ферачи каза пред POLITICO, че правителството се намесва, където може, за да спре масовото напускане на работни места и ще наблюдава ангажимента на Michelin да компенсира уволнените работници и да им помогне да намерят работа. Но най-общо казано, не всяко работно място може да бъде спасено, каза Ферачи, защитавайки това, което икономистите наричат ​​творческо унищожение - позволявайки остарели, неконкурентоспособни компании да умрат, за да направят път за инвестиции в по-обещаващи сектори.

„Ако започнем да налагаме мораториум върху съкращенията, мога да ви уверя, че има цял куп инвестиционни проекти, създаващи работни места, които спират два часа след това съобщение“, добави той.

Политиката на субсидиите

Ако Европа иска да гарантира, че загубата на работни места в традиционните сектори се компенсира от растеж в нови сектори, тя трябва да пренасочи публичните средства към иновативни технологии и изследвания, каза икономистът Филип Агион – нещо, което европейските политици все още не са направили.

„В Европа доминиращите компании днес са същите тези отпреди 25 години. В САЩ не е така“, каза той.

Просто погледнете изкуствения интелект, който преди четвърт век беше част от научната фантастика.

Само няколко дни след встъпването си в длъжност, Тръмп обяви, че Вашингтон е осигурил зашеметяващия пакет от 500 милиарда евро за процъфтяващия AI сектор на страната. Франция има свой собствен план за ИИ на стойност 109 милиарда евро, докато ЕС се стреми да привлече инвестиции на стойност 200 милиарда евро в областта.

Титаните в индустрията и политиците може да се радват на подобни съобщения, но да се каже на работниците, че ще загубят работата си днес, за да направят място за по-добри утре, не е лесна продажба.

„Това е политическо послание, което е малко неприятно да се чуе“, каза френският икономист Сара Гийо, отбелязвайки, че творческото унищожение и неговите социални последици са неизменно непопулярни в краткосрочен план.

„Икономическото недоволство винаги е почвата за политическо недоволство“, каза тя.

Дори ако работниците в Michelin и други европейски фабрики наистина намерят нова работа, вълната от съкращения вероятно ще подхрани недоволството от техните правителства.

Това със сигурност е вярно във Франция, където Макрон, някога смятан за образец на добро икономическо управление, губи позиции от крайнодесни и крайнолеви опоненти, които го обвиняват, че е отговорен за това, което те описват като икономически колапс на страната и рязък бюджетен дефицит.

„Сега плащаме за ефектите от катастрофалните политики“, каза Орели Труве, председател на комисията по икономическите въпроси на Националното събрание и член на лявата партия „Непреклонена Франция“.

„Това не е творческо унищожение, това е унищожение и точка“, каза Труве, който прогнозира, че ще има повече социални вълнения през следващите месеци. Подобни критики се чуват и от крайната десница.

По време на стачката в Шоле работниците бяха съсредоточени върху това какво ще се случи след това.Ру, един от стачкуващите, показа бялата дъска с имената на работниците, които доброволно са охранявали портите на фабриката през нощта.

„Говорейки за бъдещето, целта е това да не се случва отново през следващите години“, каза той. „И това зависи от политиката, това е сигурно.“