Бизнес перспективи: Кои индустрии трябва да преживеят зеления преход?

На левия бряг на река Рейн, третият по големина завод за топене на алуминий в Европейския съюз не работи. От четирите му вретеновидни комина не се издига дим; гигантските гърнета, някога пълни до ръба с разтопена сребриста течност, отдавна са се охладили. Те няма да запалят отново.

Когато заводът Rheinwerk спря топенето през 2023 г., позовавайки се на прекомерни цени на енергията, това предизвика шокови вълни в страна, преследвана от заплахата от деиндустриализация. Спирането означаваше загуба на работни места и сложи край на 60-годишна традиция в Нойс, средно голям германски град по средата между Кьолн и холандската граница, пише POLITICO.

Но зад три тихи производствени халета фабриката сега кипи от денонощна дейност. Пещите бучат, шредерите гърмят и електрическите камиони се движат около леярната. Rheinwerk все още произвежда алуминиеви блокове с дължината на микробус.

Има само една разлика: тези метални блокове са направени от отпадъци - което ги прави по-малко енергоемки и по-устойчиви от прясно разтопените суровини, известни като първичен алуминий. „Изграждаме една пещ за рециклиране след друга“, каза Фолкер Бакс, управляващ директор на Speira, компанията, управляваща Rheinwerk. „Тук приемаме зеления преход сериозно.“ Това не беше лесно решение, но необходимо - както за печалба, така и за планета, каза Бекс. „Разбира се, съжалявахме, че не можахме да поддържаме първичното производство на алуминий тук“, добави той, „но виждаме рециклирането като нашето бъдеще“, допълва той.

Същият труден избор очаква компаниите и правителствата на целия континент: подкрепете продукти и практики, които вече не са конкурентни, или ги изоставете. Въпросът се усложнява от растящите разходи, жестоката конкуренция от Китай и задаващата се търговска война със Съединените щати. 

Компаниите трябва да решат дали да се откажат или да налеят пари в части от своя бизнес, чийто зелен преход ще струва милиарди. А правителствата трябва да решат как - и на кого - помагат. Залагат ли на ориентирани към бъдещето предприятия или запазват скърцащи индустриални обекти? Напрегнатите публични кесии на Европа няма да субсидират всичко.

Европейската комисия ще предложи първоначален отговор със своята сделка за чиста промишленост. Планът на изпълнителната власт на ЕС ще предложи много необходими мерки за намаляване на цените на енергията и стимулиране на инвестициите. Но ще заобиколи най-трудния въпрос: кои сектори и продукти може и трябва да спаси ЕС — и кои трябва да остави да умрат?

Брюксел не може да избягва вечно този въпрос. Отговорът ще определи не само как ще изглежда индустрията и пазара на труда в ЕС през следващите десетилетия, но и автономията на блока: откъде получава алуминий за своите вятърни турбини, цимент за своите сгради или стомана за своите оръжия.

„Това е нещо, което не виждам достатъчно в дискурса – преходът означава, че трябва да направите избор и тези избори трябва да бъдат стратегически и ясни“, каза Домиен Вангенехтен, който изследва европейската индустриална политика в екологичния мозъчен тръст E3G. "И не можете да спасите всички", допълва той.

Изборът пред Европа

Европа трябва да направи тези избори сега. Стремителните цени на енергията удариха дълго изпитващата затруднения производствена индустрия на континента, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Някои компании, особено в стоманодобивния сектор, казват, че необратимият спад може да бъде предотвратен само с незабавна политическа и финансова подкрепа.

Бекс припомня, че тъй като разходите за електроенергия се учетвориха през 2022 г., цената на електроенергията за производство на един метричен тон първичен алуминий внезапно достигна над 5000 евро — двойно повече от цената на метала на световния пазар. „Не е нужно да мислите много дълго дали все още си струва“, каза той.

Ценовият шок дойде във възможно най-лошия момент

За разлика от предишните индустриални трансформации, зеленият преход има краен срок благодарение на планетарната физика: колкото по-бързо спрем изпомпването на въглероден диоксид във въздуха, толкова по-малко ще бъде изменението на климата. Учените казват, че нулирането на глобалните нетни емисии до 2050 г. ще предотврати най-лошото и ЕС е закрепил тази целева дата в закон. Енергоемките производствени сектори — категория, включваща стомана, цимент, алуминий, химикали и други — представляват повече от една пета от емисиите на парникови газове в ЕС и техният преход ще бъде дълъг и скъп. Те ще трябва да променят производствените си процеси, да използват чиста енергия, да набавят повече рециклирани материали и да уловят оставащия CO2. Тъй като модернизирането на една фабрика отнема години, компаниите трябва да знаят сега в какво си струва да инвестират. Те искат сигурност относно условията, пред които ще се изправят, и каква подкрепа ще получат.

Сделката за чиста промишленост на Комисията се стреми да отговори на много от опасенията на производителите, като предлага квоти за производство в ЕС за стимулиране на търсенето и нови мерки за модернизиране на електрическите мрежи и по-ниски цени.

В същото време изпълнителната власт на ЕС избягва да избира победители и губещи в зеления преход.

И все пак трябва да се вземат спешни решения за това кои индустрии ЕС иска да запази и къде е по-евтино и по-ефективно да се разчита на внос. Бившият лидер на Европейската централна банка Марио Драги го изложи в обширния си доклад за повишаване на конкурентоспособността на блока.

„Има някои технологии, като слънчевите панели, при които чуждестранните производители са твърде далеч напред и опитите за улавяне на производство в Европа само ще забавят декарбонизацията“, каза той в реч, представяща доклада пред Европейския парламент миналата година.

Но, добави той, има други сектори, „в които не искаме да бъдем напълно зависими от чуждестранни технологии по стратегически причини и затова е ключово да запазим ноу-хауто в Европа“.

Ролята на алуминия

Къде на това разделение ще се приземи производството на първичен алуминий е открит въпрос.

Металът е във всичко - от кутии за сода и рамки на прозорци до военни самолети и ракети. Търсенето също се очаква да нарасне през следващите десетилетия, като се има предвид важността на лекия материал за щадящи климата технологии като вятърни турбини и електрически превозни средства.

ЕС призна своята стратегическа роля, добавяйки алуминия към своя списък с критични суровини. НАТО последва примера миналата година, като предупреди, че доставките на метала на алианса са изложени на „много висок риск“ от прекъсване.

И все пак производството на пресен алуминий изисква повече електричество от всеки друг промишлен метод на производство - повече от два пъти годишното потребление на енергия на средния германец за всеки тон метал. (В Rheinwerk масивен свързващ кабел позволи на фабриката да използва толкова енергия, колкото 150 000 жители на Нойс взети заедно.)

След като електрическите мрежи на ЕС бъдат напълно декарбонизирани, този процес може да работи със 100 процента зелена енергия. Плюс това, след като скъпите изкопаеми горива излязат от системата, цените на електроенергията трябва да паднат.

Производителите нямат търпение за това. Компаниите от ЕС плащат два или три пъти повече за електроенергия от техните китайски и американски съперници, а ценовият шок от 2022 г. беше последната капка за мнозина.

Speira беше само един от многото топилни заводи в Европа, които ограничиха дейността си по време на енергийната криза. В рамките на две години производството на първичен алуминий на континента намаля наполовина.

Обратно, производството в Европа на така наречения вторичен алуминий, произведен с помощта на рециклиран метал, постоянно се увеличава.

Предимствата му са очевидни: Вторичното производство изисква 95 процента по-малко енергия от първичното производство — което води до значително по-нисък въглероден отпечатък. Един тон произведен в Европа първичен алуминий отделя 6,7 тона CO2 по време на производството. Това пада до едва 0,5 тона за алуминий, произведен изцяло от претопени отпадъци. И на теория алуминият може да се рециклира безкрайно.

Това не означава, че производителите на вторичен алуминий не са изправени пред предизвикателства. Ключови купувачи на алуминий в ЕС - като производителите на автомобили - са в затруднение, което засяга краткосрочното търсене. Секторът също е изправен пред евтина конкуренция от Китай, който ускори производството на алуминий. Плюс това, президентът на САЩ Доналд Тръмп току-що обяви 25-процентни мита върху алуминия, което удари износа на компаниите от ЕС.

Но производствените разходи, особено за енергията, са основният проблем за европейската индустрия - и някои твърдят, че цената за поддържане на първичното производство просто не си струва.

Браншовите асоциации и профсъюзите обаче предупреждават да не се изоставя местното първично производство.

Засега ЕС не може да покрие търсенето си само с рециклиран алуминий, каза Роб ван Гилс, президент на Германската алуминиева асоциация. Един ден това може да е възможно, като се има предвид целият използван метал. Но докато средната кутия от газирана напитка се връща обратно в съоръжение за рециклиране в рамките на няколко месеца, материалът в рамките на прозорците или вятърните турбини няма да се превърне в скрап в продължение на десетилетия.

Инвестициите в капацитет за рециклиране „ще се изплатят с времето“, каза ван Гилс. „Но все още трябва да запазим този първичен процес в Европа, защото в противен случай ще бъдем напълно зависими от вноса.“

Това е лошо за самодостатъчността на Европа – и за планетата: Първичният алуминий, произведен извън Европа, обикновено е много по-интензивен на въглерод. Китайският алуминий отделя около два пъти повече емисии от произведения в ЕС метал.

Брюксел е изправен пред избор

Дали си струва да се запази първичното производство на алуминий в ЕС в крайна сметка е политически избор от типа, в който Брюксел е доста лош.

Правомощията на Европейската комисия  да взема стратегически решения за бъдещето на индустрията са ограничени. И дори когато изпълнителната власт на ЕС може да взема решения, тя се нуждае от подкрепата на мнозинството от националните правителства.

„Опитът да се измисли холистична визия е предизвикателство“, каза Вангенехтен. „Да се ​​опитаме да излезем с холистична визия и да накараме 27 държави-членки да я приложат и да работят заедно е още по-трудно.“

Когато Еврокомисията предложи забрана на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. - решавайки да заложи на електрически превозни средства за бъдещето - последва огромна реакция.

Производителите на автомобили, производителите на горива и страните, произвеждащи двигатели, успешно лобираха за вратичка за автомобили, работещи със синтетични горива, давайки нов живот на технологията за горене - въпреки че се очаква такива горива да бъдат оскъдни, скъпи и неефективни.

След дебата от 2035 г. Брюксел се сблъска с призиви да осигури „технологична неутралност“ във всички свои политики и да остави пазара сам да реши какво е жизнеспособно.

Но индустрията не е монолитна и Комисията е изправена пред конкурентни изисквания.