Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Global Finance за България: Динамична икономика, но с остра нужда от реформи

България е една от най-бързо развиващите се икономики в Югоизточна Европа, но чуждестранните инвеститори искат да видят структурни реформи, преди да се върнат. Това пише за страната ни авторитетното издание Global Finance.
На пръв поглед България, една от най-бедните страни в Европейския съюз, може да не изглежда като очевидна дестинация за преки чуждестранни инвестиции, като се има предвид репутацията на нейната бавнодействаща бюрокрация, ограничената прозрачност и политическата нестабилност. А от 1985 г. насам населението е намаляло от около 9 милиона на около 6,7 милиона, подхранвайки нарастващ недостиг на квалифицирана работна ръка.
Под повърхността обаче инвестиционният терен е много по-интригуващ, пише изданието.
Динамичен растеж
Стратегическото местоположение в Югоизточна Европа на брега на Черно море, добре образованата работна сила и икономиката, напълно интегрирана с основния европейски поток, са положителните черти на българската бизнес среда. Същото важи и за плоската корпоративна данъчна ставка и данъка върху доходите от едва 10%, както и валутния борд, обвързващ курса на лева с еврото.
Тези фактори спомагат за поддържането на ниска инфлация и свързва България с еврозоната. Ако страната ни успее да поддържа инфлацията в рамките на 2,5%-3% и Европейската комисия и Европейската централна банка дадат зелена светлина по-късно тази година, тя ще се присъедини към еврозоната през 2026 г., пише още Global Finance.
"Икономическият растеж на България е един от най-добрите в региона, заедно с Хърватия, воден от вътрешното потребление и увеличението на заплатите в публичния секто. Строителството, особено в жилищния сектор в София и други градове, процъфтява. Търсенето на ипотечни кредити скочи с 30% на годишна база през януари", казва Раду Крачан, асоцииран икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
През последните години българската икоомика се пренасочи към електроника, информационни технологии, устойчива енергия и науки за здравето и живота, отбелязват още анализаторите на Global Finance. Тракия Икономическа зона край Пловдив в момента е един от най-големите индустриални клъстъри в Югоизточна Европа, привличайки около 3 милиарда евро инвестиции от компании като ABB, Schneider Electric, Ferrero, Osram и Kaufland.
"Преди финансовата криза от 2008 г. производството, туризмът и строителството привличаха мащабни чуждестранни инвестиции. Но през последните няколко години това се промени, като електрониката, разработката на софтуер, аутсорсингът и производството на автомобилните компоненти вече са основните бенефициенти. Сред водещите инвеститори в България са компании от Холандия, Австрия и Гърция.
В по-широката икономика широкомащабните инвестиции в инфраструктура и други ключови области, голяма част от тях финансирани от Европейския съюц, който е вложил около 16,3 милиарда евро в България от присъединяването си през 2007 г. Стабилният и проактивен финансов сектор дадоха тласък на модернизацията, правейки страната по-привлекателна за западните компании и банки, отбелязва изданието.
Тласък към реформи
Настоящата 2025 г. досега изглежда обнадеждаващо. На 1 януари България се присъедини към Шенгенската зона на ЕС, която гарантира свободно движение на хора в 29 държави. В началото на годината беше сформирано и коалиционно правителство, което предвещава възможен край на почти четиригодишните политически спорове, които възпрепятстваха реформите и изложиха на риск така необходимото усвояване на средства от ЕС.
Въпреки че включва проруска партия, новото правителство казва, че се е ангажирало с мерки, които включват реформиране на обществените поръчки, намаляване на бюрокрацията и корупцията и всички необходими мерки за отключване на фондовете на ЕС за възстановяване и устойчивост. Някои от средствата могат да бъдат загубени завинаги, освен ако не бъдат използвани тази година.
"България може да спечели около 5,7 милиарда евро безвъзмездни средства, които представляват около 6% от БВП, при условие че предприеме структурни реформи, за да ги отключи“, казва Кракан и уточнява, че България изостава от всички други страни от Централна и Източна Европа в усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост.
В актуализирането на своята национална стратегия за България ЕБВР изтъква три приоритета: повишаване на конкурентоспособността на частния сектор, включително малките и средни предприятия; допълнително повишаване на привлекателността на България като цел за преки чуждестранни инвестиции, повишаване на устойчивостта на финансовата система, за да стане тя по-гъвкава и способна да усвоява средства от ЕС; и подкрепа на зеления преход чрез насърчаване на използването на възобновяеми източници, повишаване на енергийната ефективност и подобряване на дългосрочната енергийна сигурност.
ЕБВР вече е инвестирала близо 4,8 милиарда евро в над 307 проекта в България и фигурира в стратегията, съчетана с обещаните правителствени реформи, което позволява повече инвестиции в бъдеще.
Зеленият преход получи тласък през февруари, когато правителството разкри своята програма за управление 2025-2029 г. Подготвен с помощта и подкрепата на международните финансови институции ЕБВР и Световната банка, планът включва стратегия за устойчиво енергийно развитие и планове за предприемане на огромни инфраструктурни инвестиции, включително нови хидро и ядрени блокове.
В момента въглищата генерират половината от електроенергията, произвеждана в България. Съществуващите усилия за намаляване на тази зависимост включват инвестиции в слънчева енергия, които се очаква да увеличат капацитета от 1 на 3 гигавата през следващите няколко години. Очакват се допълнителни инвестиции и във вятърна и водна енергия.
Инвеститорите във възобновяеми енергийни източници включват австрийската Enery, която придоби 174 MW соларен парк Караджалово в Пловдив преди пет години, и чешката Rezolv, която работи по St. George - соларен проект за 229 MW, разположен на 165 хектара близо до румънската граница.
Забавяне на чуждестранните инвестиции
Fitch Ratings дава на България положителна перспектива BBB, която, според Малгожата Кшивицка от отдела за суверенни рейтинги на агенцията, се базира на очакваното присъединяване на страната към еврозоната на 1 януари 2026 г.
"Страната има добър външен и публичен баланс с нива на общия държавен дълг, които са най-ниските в ЕС след Естония, докато валутният борд – съществуващ от 1997 г. – помага за създаването на силно евроизирана икономика. Но все още не е ясно дали добрите новини ще продължат да идват", добавя тя. По думите ѝ, съществените институционални и структурни реформи са жизненоважни за страната.
"Към днешна дата структурните реформи са били по-предпазливи и по-слаби от тези, прилагани от съседите на България, докато заплатите и разходите се покачват. Това означава, че конкурентното предимство на страната се свива, което, съчетано с ограниченото предлагане на работна ръка, създава среда, която не е толкова благоприятна за преки чуждестранни инвестиции", посочва Кшивицка.
Според Българската централна банка чуждестранните инвестиции са намалели през 2024 г. с почти 55% спрямо 2023 г. до 1,49 млрд. евро, което се равнява на едва 1,5% от БВП спрямо 3,5% през 2023 г.
Политическата нестабилност и усещането за отклонение в икономическата политика без съмнение играят роля за това, а проблемите с управлението не помагат особено. България изостава от своите съседи Румъния и Унгария в борбата корупцията, отбелязват още експертите на Fitch Ratings.
Степента на усвояване на фондовете на ЕС е един от показателите за годността на преките чуждестранни инвестици, но и по този показател страната ни изостава в сравнение с Хърватия.
„Това, че Хърватия има най-висок процент на усвояване на средствата по текущата икономическа програма за възстановяване, се дължи на силния ангажимент на правителството към програмата за реформи- Подобреният институционален капацитет гарантира, че средствата идват и се използват по ефективен и прозрачен начин“, казва Кшивицка.
Инвеститорите също очакват реформи, преди да вложат средствата си отново в България, но техният принос е от решаващо значение, ако страната иска да преодолее разликата в конвергенцията с останалите страни от ЕС, пише още Global Finance.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.