Новата икономика: Цената на здравето

Икономическите загуби от липсата на профилактика за инфекциозни заболявания в България не са били изследвани в дълбочина до момента, освен в някои изолирани случаи, като повечето автори се съсредоточават върху ефектите върху здравето на пациентите. Последиците от ниски нива или откази от ваксиниране обаче имат и чисто икономически ефекти, изразявани чрез по-високи разходи за здравеопазване и здравни услуги, за лекарства, социални разходи под формата на разходи за грижи за болни роднини, за социални услуги и пенсии, се казва в анализ на Института за пазарна икономика(ИПИ).

Най-големи разходи за икономиката възникват при увреждане или смърт на лице. Изследването на ИПИ представя опит за оценка на тези разходи. Използван е подходът на оценка на алтернативните разходи при различни допускания в два отделни сценария. За всеки вид разходи остойностяването се базира на данни за 2022 г., където такива са налични. За оценка на икономическата стойност на човешкия живот е използван методът на оценка на настоящата стойност на загубите на доходи от трудова дейност. Резултатите показват, че при различни епидемични сценарии и допускания загубите за българската икономиката биха варирали между 1,6 и 17,4 млрд. лева. Значителен дял – над 64% от тези загуби са свързани с вероятността от инвалидизиране, а 34% – от смърт. В този смисъл здравните разходи за лечение и грижа за пациентите са незначителни в сравнение с тези от трайни увреждания и от загубата на човешки живот. Ваксините са доказано средство за ограничаване на преждевременната смъртност от инфекциозни заболявания, те са относително евтин начин за справяне и ограничаване на епидемии и пандемии, но освен чисто здравен, прилагането им има и много силен благоприятен икономически ефект, подчертават от ИПИ.

Икономическите ефекти

Икономическите ефекти от едни ниски нива на ваксиниране са пряко свързани с вероятността от повишена заболеваемост и смъртност сред пациентите. Те се отразяват пряко върху разходите за здравеопазване, за социални трансфери и социални услуги и носят след себе си алтернативни разходи под формата на загуба на бъдеща производителност и доходи. Целта на настоящото изследване е да разгледа какви са възможните ефекти от настъпване на епидемия от инфекциозно заболяване с определени параметри и какви загуби би претърпяла българската икономика от нея. Анализът се основава на редица допускания в рамките на два сценария, които дават възможност за парична оценка на тези разходи. Направените изчисления и изводи могат да послужат при определяне на здравната политика в борбата със заразните болести и вземането на решения при избор на ефективни методи за намаляване на икономическите загуби.

Разходи за здравеопазване и за борба с инфекциозни заболявания – българският сценарий

Разходите за здравеопазване в България през последните години нарастват, за което има множество причини – както технологични, така и поради увеличение на цени и обеми медицински дейности, разходи за персонал, издръжка на лечебните заведения и много други. Пандемията от ковид-19 също води до ръст на разходите, като въвежда „нов играч“ в системата. Част от тези общи разходи представляват и разходи за ваксини – както за задължителни ваксини по ваксинационния календар, така и за допълнителни ваксини, финансирани чрез отделни национални програми на министерството на здравеопазването. Общите разходи за здравеопазване се увеличават както в номинална стойност, така и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Рязко увеличение се наблюдава след пандемията от ковид-19, като след 2019 година разходите растат с около 1,7 млрд. лева годишно. По данни на Евростат общите разходи (публични и частни) за последната година, за която има налични данни - 2021, достигат до 8,6% от БВП. Въпреки значителния дял и относително високия размер те все още са пониски от средните разходи в страните от ЕС с близо 2,3 пр. п. за 2021 г. и разликата е относително постоянна в годините.

Увеличението на общите разходи за здравеопазване в последните години несъмнено е свързано с появата на новия вирус, довел до допълнителна заболеваемост и смъртност сред населението – вируса SARS-CoV-2. Появата му е довела до допълнителен ръст на разходите, като най-голямо е то в болничната помощ, при разходите за лекарства и в разходите за ваксинопрофилактика. Профилактиката срещу заразни болести чрез ваксини е стар метод на ограничаване на тяхното разпространение и може да се счита за държавна политика в България. Разходите за здравеопазване включват и разходите за ваксини, като те не са част от осигурителния модел, а се финансират чрез специална бюджетна програма на Министерството на здравеопазването. Това обикновено се прави, когато държавата преследва специфични цели, без да се интересува от осигурителния статус на пациента или с други думи – когато е по-ефективно и разходооправдано да се вложат ресурси за пълно покритие на населението. Увеличението на разходите по програмата на министерството за профилактика на заразните болести през 2020 година е десетократно. В нея са включени разходите за ваксини срещу ковид-19. През 2021 и 2022 година разходите намаляват наполовина, но все още са пет пъти по-високи от тези през 2019 година. Ако ги съпоставим с общите разходи за здравеопазване обаче ще видим, че те представляват около 3,2% през 2021 година.

За да са ефективни ваксините, е добре да бъде постигнато определено ниво на ваксиниране на населението. То създава условия за формиране на „стаден имунитет“ (herd immunity) и силно ограничава разпространението на инфекциозните заболявания, а оттам – и на разходите за лечение на такива. За различните болести необходимото ниво на ваксиниране е различно. Въпреки доброто ваксинационно покритие с повечето задължителни ваксини на този етап, за съжаление (най-вече заради антиваксинационни настроения сред хората) това ниво не е гарантирано и вариации в годините са възможни. Това поставя под значителен риск здравето на населението и ще доведе до по-високи разходи за лечение и контрол на заразните болести в бъдеще.

Ваксинирането у нас е по-скоро екзотика

Ваксинирането по желание в България е по-скоро екзотика, независимо от повишаването на нивата на ваксиниране с някои незадължителни ваксини. Все още покритието с ваксини за някои болести като сезонен грип остава ниско, въпреки наличието на специална програма на министерството за ваксиниране на население над 65 години. Ваксинираните срещу хепатит А пък са съвсем малко.

Всяко заболяване е свързано с разходи. Те могат да са под формата на разходи за лечение и лекарства, за болничен престой, за извънболнична грижа, за медицински изделия, за транспорт до лечебно заведение и прочее. Тези разходи са преки, могат да се наблюдават и изчислят без съществени затруднения. В отделни случаи обаче са налице и непреки разходи – такива, които настъпват вследствие на заболяването, но нямат директно парично изражение, например при загуба на трудоспособност или смърт. В тези случаи говорим за алтернативни разходи – пропуснатите ползи (например доход), възникнали в резултат на реализация на рисковото събитие. Този подход често се използва за сравняване на алтернативи и вземане на решение дали да се инвестира в определен актив – в конкретния случай дали да се инвестира в закупуване на ваксини, за какъв брой ваксини и за колко и кои граждани. Настоящият материал ще изследва преките и алтернативните разходи от възникване на инфекциозно заболяване с определени характеристики в два сценария – лек и тежък, като целта е да се проследят мащабите на възможна епидемия и разходите за икономиката, които биха се реализирали в тези случаи. Когато искаме да изследваме колко би струвало на обществото ниското покритие с ваксини, това на практика означава оценка на няколко вида разходи в следните категории:

1. Разходи за болнично лечение

2. Разходи за спешна помощ и транспорт .

3. Разходи за обезщетения за общо заболяване (болнични) и за домашно лечение

4. Загуба на доход поради гледане на болен член на семейството

5. Загуба на производителност поради увреждания

6. Загуби поради преждевременна смърт.

Първите четири категории са преки разходи за системата на здравеопазване и на социално – осигурителната система. Разходите за болнично лечение (1) включват разходи на здравната система за преминалия през нея болен – за клиничната пътека (пътеки), за разходи в извънболничната помощ, разходи за лекарства, за изплатени болнични за болничния престой на пациента. За всяка отделна категория при изчисляването са използвани данни от НРД 2022-2025, експертна оценка и данните за среден размер на обезщетенията, изплатени от НОИ за 2022 г. за общо заболяване. Разходите за спешна помощ и транспорт (2) включват разхода за пациента, извършен от екипа за спешна помощ за преглед и транспортирането му до лечебно заведение за болнична помощ, като изчисляването се базира на данни от отчета на МЗ за разходите за спешна помощ по съответната бюджетна програма на министерството. Разходите за обезщетения за общо заболяване (болнични) и за домашно лечение (3) включват разходите за краткосрочни обезщетения за общо заболяване, които държавното обществено осигуряване извършва за пациента, след като той е напуснал болницата и оценка на личните му разходи за домашно лечение. Загубата на доход поради гледане на болен член на семейството (4) представлява разход, който член на семейството на болния ще направи, ако остане да го гледа вкъщи1 , като те отново се основават на изплатените от НОИ обезщетения за гледане на болен член на семейството. Оценките на алтернативните разходи при загуба на производителност поради увреждане (5) и при смърт (6) са по-сложни. Паричната оценка на загубите от намалена или загубена производителност, както и от смърт на лице се базират на концепцията за икономическа стойност на човешкия живот, стояща в основата на оценките в редица политики – например в застраховането, в транспорта и в здравеопазването. Определянето на парична стойност на човешкия живот е трудно (а в отделни случаи се счита и за неетично), но въпреки тази концепция е необходима за извършване на анализ и сравнителна оценка на две или повече интервенции. Методите да се определи стойност на човешкия живот са няколко, като най-често използван в икономическия анализ е „икономическа стойност на статистическия живот“ (value of statistical life). Този метод се основава на оценка на нетната настояща стойност на бъдещите доходи на човек за периода до смъртта му. Обикновено се използва общата нетна настояща стойност, за да се види общия ефект от загубата на едно човешко същество, но в отделни случаи може да се използва и годишната нетна настояща стойност. Подходът на общата нетна настояща стойност е избран и в настоящия анализ 2 . При оценката на загубата на производителност поради увреждане към икономическата стойност на статистическия живот е добавена и настоящата стойност на изплатените от общественото осигуряване пенсии за инвалидност. Използван е дисконтов процент от 1,3% (основния лихвен процент на БНБ към декември, 2022 г.)3 , средното ниво на доходите за 2022 г. по данни на НСИ, среден размер на пенсията за инвалидност за 2022 г., като за нивото на доходите и пенсиите е допуснат годишен ръст от 10% (сравнително консервативна оценка). На следващата таблица са представени единичните разходи (за един пациент) в случай на заболяване, увреждане и смърт от инфекциозна болест.

Разходите за един болен ще са около 5000 лева  

Изчисленията на ИПИ показват, че текущите разходи за един болен пациент биха били в размер на общо около 5 хиляди лева, като 80% от тях са свързани с болничния престой на пациента. Това са средни разходи за един пациент, като те могат значително да варират в отделните случаи. Останалите видове разходи – за транспорт, лекарства и др., са в рамките на 5-8%. Що се отнася до разходите в резултат на увреждане и смърт на пациент, изчисленията показват, че загубите за икономиката биха били между 1,4 и 2,1 млн. лв. загуба за един пациент. Обратно на очакванията загубите от инвалидизиране на пациенти4 са по-големи от тези при смърт, тъй като при тях към алтернативните разходи от загубата на бъдещ доход се добавят и разходите за бюджета от изплащане на пенсии за инвалидност до края на живота на пациента.

Трите хипотетични сценария  

За да дадем перспектива на тези изчисления, ще разгледаме два хипотетични варианта на заразни болести с определени предварително зададени характеристики. Този подход ще помогне за ориентиране в евентуалните мащаби на загуби за икономиката при различни развития на заболеваемост и смъртност, съответно и доколко ваксинирането би спестило тези загуби. И двата варианта не представят съществуващи в момента заболявания, но целта е да се покаже какви биха били ефектите при определени параметри на заболеваемост, увреждане и смъртност, уточняват от ИПИ.

Всеки сценарий представлява разгръщане на заболеваемостта в два варианта – при 10 хиляди и при 50 хиляди случая. 1) Сценарий 1 – „лек“ По-лекият сценарий се основава на следните допускания:  Степен на хоспитализация – 25% от случаите  Нужда от гледане на болен член на семейството – 15%  Получени увреждания – 5%  Смъртност – 4% При този сценарий правим допусканията, че от всички заболели пациенти една четвърт ще имат нужда от болнично лечение, 5% от всички ще получат тежки увреждания в резултат на болестта, а смъртността ще бъде в рамките на 4 на всеки 100 случая.

При този сценарий загубите за икономиката ще варират между 1,6 и 8 млрд. лв., като основните от тях ще са поради загуба на работоспособност след увреждане. Текущите разходи за здравната и осигурителната система биха били между 14 и 72 млн. лв. 2) Сценарий 2 – „тежък“ По-тежкият сценарий се основава на следните допускания:  Степен на хоспитализация – 50% от случаите  Нужда от гледане на болен член на семейството – 25%  Получени увреждания – 10%  Смъртност – 10% При този сценарий степента на хоспитализация, на получени увреждания вследствие на болестта и смъртността са значително по-тежки

При тежкия сценарий загубите за българската икономика при двата варианта на размах на епидемията биха били между 3,5 и 17,4 млрд. лв. Отново по-голямата част от тях се дължат на загуби поради причинени увреждания и смърт на пациентите. Текущите загуби за здравната и осигурителната система варират между 25,6 и 128 млн. лв.

Последствията

Икономическите загуби от липсата на ваксиниране, водещи до повишена заболеваемост, увреждания и смъртност, могат да бъдат в значителни размери, както под формата на текущи разходи, така и под формата на загуба на производителни активи (трудоспособно население). От тази гледна точка методите, предотвратяващи болест и смърт, следва да се подкрепят с най-различни средства. Ваксините са доказано ефективен метод за борба със заразните болести, което ги превръща и в ефективно икономическо оръжие за ограничаване на загубите.

Някои изводи от представения анализ:

➤ Моделирането на загубите е силно зависимо от допусканията, така че може да се направи модел за всякакъв тип пандемия и разнообразни променливи.

➤ При направените допускания загубите за българската икономика биха били между 1,6 и 17,4 млрд. лв. Те биха засегнали както текущите разходи на държавата за здравеопазване, за социални трансфери и социални услуги, така и личните разходи на населението за лечение, лекарства и спестявания.

➤ Загубите за икономиката се дължат най-вече на увреждания и смърт на пациенти. Само тези две категории са отговорни за над 98% от общите разходи. Разходите при увреждания на пациенти, които са загубили способност да се трудят, са най-тежки за икономиката, отбелязват още от ИПИ.

➤ Ако е налице смърт на деца, тези разходи се увеличават над 5 пъти.

➤ Разходите на здравната система за лечение на пациентите, за здравни услуги и за лекарства, обезщетения за заболявания и други са относително малка част. Те са между 14 и 127 млн. лв.

➤ Стойността на ваксините е несравнимо по-малка от ефекта на увреждане и смърт на пациенти. Следователно ваксините са много ефикасен от икономическа гледна точка инструмент за намаляване на загубите.