Рязък "завой надясно" на европейските избори прогнозира ново проучване

Рязък „завой надясно“ на предстоящите избори за Европейски парламент прогнозира нов доклад на Европейския съвет за външни политики (ECBП). Изследването  се основава на скорошни проучвания на общественото мнение във всички 27 държави-членки на ЕС и е оформено от статистически модел на представянето на националните партии на предишни избори за Европейски парламент, включително проведените през 2009, 2014 и 2019 г.

Въз основа на този модел авторите, сред които са водещите политолози и социолози Саймън Хикс и д-р Кевин Кънингам, предвиждат двете основни политически групи в Европейския парламент, Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (С&Д), да продължат да губят места, както бе при последните два избора.

Центристката Обнови Европа (ОЕ) и зелената коалиция Зелени/Европейски свободен алианс (Зелени/ЕСА) също ще загубят места, докато Левицата и популистката десница, включително групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) и Идентичност и демокрация (ИД), ще излязат като големите победители от изборите с реална възможност да влязат в коалиция на мнозинството за първи път.

Очаква се ЕНП да остане най-голямата група, да запази предимството си в определянето на дневния ред и да има думата при избора на следващия председател на Европейската комисия. Въпреки това Хикс и Кънингам очакват популистките гласове, особено от радикалната десница, да участват във вземането на решения повече, отколкото когато и да било в историята на прякото избиране на представители в ЕП от 1979 г.

Крайнодесните гласове ще бъдат особено силно изразени в ключови държави членки, включително Италия, където се очаква партията „Италиански братя“ (Fratelli d'Italia) на Джорджа Мелони да увеличи броя на депутатските си места до възможния максимум от 27 евродепутати.

Във Франция, партията „Ренесанс“ (Renaissance) на Еманюел Макрон вероятно ще отстъпи значителни позиции на Националния сбор (RN) на Марин Льо Пен, като се очаква партията на Льо Пен да спечели общо 25 евродепутати.

В Австрия, радикалната дясна „Партия на свободата“ (FPÖ) е напът да удвои броя на членовете си в Европейския парламент от 3 на 6, само месеци преди решаващите национални избори.

В Германия се очаква крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) почти да удвои представителството си, потенциално достигайки общо 19 места. Тази динамика не само ще измести надясно политическия дискурс в ЕС, преди евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом по-късно тази година, но също така е вероятно да окаже влияние и потенциално да послужи като предвестник на националните избори във водещите държави членки, включително Австрия, Германия и Франция.

Важните изводи, прогнози и предупредителни сигнали

Антиевропейските популистки партии ще оглавят проучванията в девет държави-членки на ЕС и ще заемат второ или трето място в още девет страни. В доклада се отбелязва, че популистките партии с подчертан евроскептицизъм ще бъдат водещи в Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия и ще заемат второ или трето място в България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Очаква се крайнодясната група ИД да спечели повече от 30 места и с общо 98 места и да се превърне в третата политическа сила.

Балансът между ляво и дясно в Европейския парламент ще се измести драстично надясно. Статистическото моделиране на ЕСВП показва, че делът от гласовете и представителството на сегашната лявоцентристка коалиция на С&Д, Зелени/ЕСА и Левицата ще намалеят значително — с 33% от общия брой гласове в сравнение с настоящите 36%. За разлика от това размерът на коалициите вдясно се очаква да се увеличи. Основната дясноцентристка коалиция — на ЕНП, ОЕ и ЕКР — вероятно ще загуби няколко места, като ще има 48% вместо сегашните 49%. Въпреки това „популистка дясна коалиция“ — съставена от ЕНП, ЕКР и ИД — ще увеличи своя дял от местата от 43% на 49%.

Коалиция, включваща „популистката десница“, може да получи мнозинство за първи път. Коалиция от християндемократи, консерватори и радикалнодесни евродепутати ще се бори за първи път за мнозинството в Европейския парламент. Ролята на „Фидес“ (Fidesz) в Унгария (която очакваме да спечели 14 места) ще бъде решаваща, защото ако реши да се присъедини към ЕКР, вместо да участва като независима партия, ЕКР може не само да изпревари ОЕ и ИД и да бъде третата по големина група, но може, заедно с ИД, да достигне почти 25% от евродепутатите и за първи път да има повече места от ЕНП или С&Д.

Почти половината от евродепутатите ще бъдат извън „суперголямата коалиция“ на центристките групи ЕНП, С&Д и Обнови Европа (ОЕ). Местата, заемани от последните, ще свият от 60% на 54%. Този спад в представителството може да означава, че коалицията няма да има достатъчно места, за да гарантира печелившо мнозинство при ключови гласувания.

Съществува известна степен на несигурност относно политическите групи, към които в крайна сметка ще се присъединят някои партии. Общо 28 нерешили партии може да спечелят повече от 120 места през юни и въпреки че Движение „Пет звезди“ в Италия (според прогнозите ще спечели 13 места) може да избере да се присъедини или към Зелени/ЕСА, или към Левицата, десните ще се възползват най-много от разпределението на все още необвързаните партии. Прогнозираните 27 места на „Италиански братя“ и 14 на „Фидес“ ще бъдат решаващи при определянето на безпрецедентно мнозинство за десницата, ако се съюзят с ЕКР. Междувременно партия „Конфедерация“ в Полша и „Възраждане“ в България биха могли допълнително да укрепят дясната страна на пленарната зала с допълнителни 7 места, ако бъдат решени да се присъединят към ЕКР.

 Резултатите може да имат значителни последици за политическия дневен ред на ЕС и посоката на бъдещото законодателство, включително Европейската зелена сделка. Най-големите последици вероятно ще бъдат свързани с политиката в областта на околната среда. В настоящия парламент лявоцентристка коалиция (на С&Д, ОЕ, Зелени/ЕСА и Левицата) обикновено печели по въпросите на политиката в областта на околната среда, но много от тези гласувания биват печелени с много малка разлика. Със значително изместване вдясно е вероятно след юни 2024 г. да доминира коалиция срещу политиката в областта на климата. Това би подкопало значително Зелената сделка и приемането и прилагането на общи политики за постигане на целите на ЕС за нулево нетно потребление на енергия.

Резултатите може да се отразят и върху усилията на ЕС за налагане на върховенството на правото. В сегашния парламент имаше малко мнозинство в подкрепа на налагането на санкции от страна на ЕС, включително спиране на бюджетни плащания, когато се счита, че държавите членки изостават, особено в случаите на Унгария и Полша. Но след юни 2024 г. вероятно ще бъде по-трудно за центристките и лявоцентристките евродепутати (от ОЕ, С&Д, Зелени/ЕСА, Левицата и части от ЕНП) да се противопоставят на продължаващата ерозия на демокрацията, върховенството на правото и гражданските свободи в Унгария и всяка друга държава членка, която може да тръгне в тази посока.

Съществува голяма вероятност проруската партия  "Възраждане" да има представителство в предстоящия Европейски парламент. Проруската партия „Възраждане“ от България се очаква да спечели три места на изборите за Европейски парламент, което ще ѝ позволи да влезе в Европейския парламент за първи път и да получи институционална легитимност преди следващите национални избори в България. Това е последица от пет парламентарни избора в страната от началото на 2021 г. и бързото ускоряване на мобилизацията на „антисистемния“ вот, от който се облагодетелстваха някои партии, включително Възраждане.

Резултатите в Европа може да послужат за предвестник на други избори в държавите членки, включително Австрия, Германия и Франция. В Австрия евентуалният скок на подкрепата за Партията на свободата може да продължи до националните избори, които са насрочени за октомври 2024 г., докато очакваното влияние на германската „Алтернатива за Германия“ може да оформи политическия пейзаж и да зададе тона преди парламентарните избори в страната през 2025 г. Междувременно Франция е в решаващ момент. На фона на рейтинг на неодобрение от 70% за правителството на Еманюел Макрон и нарастваща подкрепа за радикалната дясна партия на Марин Льо Пен, френският президент наскоро промени кабинета си, отбелязвайки ясно изразена промяна вдясно. Този стратегически ход, заедно с резултатите от европейските избори през юни, може да зададе тона за президентските избори в страната през 2027 г.

Авторите на доклада предупреждават, че засилващото се влияние и представителство на десницата в Европейския парламент трябва да послужи като предупреждение за европейските политици относно това, което е заложено на карта за ЕС. Според тях последиците от изборите през юни може да бъдат широкообхватни — от блокиране на законодателството, необходимо за прилагане на следващата фаза на Зелената сделка, до по-твърда позиция в други области, включително миграцията, разширяването и подкрепата за Украйна. Съществува и опасност при евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом Европа да разчита на все по-малко глобално ангажиран партньор в лицето на САЩ. Това, заедно с дясноориентирана коалиция в Европейския парламент, може да увеличи склонността на антисистемните и евроскептичните партии да отхвърлят стратегическата взаимозависимост и широк набор от международни партньорства в защита на европейските интереси и ценности.

За да бъдат предотвратени или смекчени последиците от подобна промяна към политиката на популизъм, Хикс и Кънингам призовават политиците да проучат тенденциите, които движат настоящите модели на гласуване, и на свой ред да разработят наративи за необходимостта от глобална Европа в днешния напрегнат и все по-опасен геополитически климат.

„На фона на разпалващия се популизъм, който може да достигне нов връх със завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ по-късно тази година, мейнстрийм партиите трябва да се събудят и да направят ясна равносметка на исканията на избирателите, като същевременно признаят необходимостта от по-ангажирана и силна Европа на световната сцена. За тези, които искат да видят една по-глобална Европа, изборите през юни трябва да бъдат насочени към запазване и укрепване на позицията на ЕС. Кампаниите им трябва да дават на гражданите основание за оптимизъм. Те трябва да говорят за ползите от мултилатерализма. По ключови въпроси, свързани с демокрацията и върховенството на закона, трябва да изяснят, че именно те, а не онези от политическата периферия, са най-подходящи да защитават основните европейски права.“, споделя професор Саймън Хикс.

„Резултатите от нашето ново изследване показват, че съставът на Европейския парламент ще се измести значително надясно на тазгодишните избори и че това може да има значителни последици за способността на Европейската комисия и Съвета да изпълняват ангажименти в областта на околната среда и външната политика, включително следващата фаза на Европейската зелена сделка.“, коментира и д-р Кевин Кънингам.