Изцяло сме ангажирани със зеления преход

Изцяло сме ангажирани със зеления преход

Използваме силните си пазарни позиции за изграждане на 2 GW мощности за производство на енергия от ВЕИ, споделя Петър Филдишев, директор търговия с природен газ в „МЕТ Енерджи Трейдинг България“.* Той притежава магистърски степени по автоматика и управление от Санкт-Петербургския университет по информационни системи, механика и оптика и по индустриален мениджмънт от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. От 1997 до 2012 г. работи в газоразпределителна компания, като последователно заема длъжностите проектант, ръководител на диспечерски център и директор продажби. От 2013 до 2016 г. е началник на оперативно управление на доставките в „Булгаргаз“ ЕАД. От 2017 г. е директор „Търговия с природен газ“ в „МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД, а година по-късно заема длъжността и прокурист в дружеството. През годините е участвал в разработката на нормативни документи за газовия сектор.

Какви значими проекти успя да реализира компанията за първите си 5 години в България?

Преди всичко това е успешната стратегия за присъствие на пазарите на газ и електрическа енергия. Целите на групата са да придобие клиентско портфолио в региона и да увеличи използваните маршрути за диверсификация на доставките. Като следствие от постигането на тези цели дойде и това, че вече сме добре разпознаван пазарен участник в България и Гърция.

Също така от огромно значение са и проектите за придобиване на 106 MW вятърни паркове, което е изцяло в синхрон с визията за развитието на групата МЕТ и нашата корпоративна стратегия. Групата открива голям инвестиционен потенциал в българския ВЕИ сектор. За нас е от ключово значение да има условия за увеличаване на тези инвестиции.

В кои видове енергия виждате ръст и спад на цените през следващите месеци?

В дългосрочен план не очакваме цените на различните видове енергия трайно да падат поради големия брой нови проекти, променящи структурата на енергийната система. В средносрочен план в условията на външна и вътрешна политическа несигурност е трудно и донякъде безполезно да се разчита на такива прогнози. Развитието на пазарите в последните месеци ясно показва това. Тук по-скоро е важно какви компенсаторни механизми за населението и индустрията ще въведе всяка от европейските държави или ЕС при намиране на общо решение. Както и дали ще бъдат въведени по начин, който да изкривява пазара. Това трябва да се случи с минимална намеса на пазарите.

Кои са клиентите ви в страната и към кои нови пазари ще насочите интереса си през 2023 г.?

Към настоящия момент клиентите ни са от почти всички сектори на индустрията и са директно присъединени към мрежата на „Булгартрансгаз“. Целим увеличение на продажбите към тези клиенти. Има един много интересен сегмент от пазара, който за момента остава почти недокоснат и нелиберализиран – това са малки и средни предприятия, присъединени към газоразпределителните мрежи. В перспектива от 1–2 години очак­ваме, че ще са налице и регулаторни условия за клиентите на газоразпределителните мрежи да получат реална възможност да упражняват правото си на избор на доставчик. А има причини тази либерализация да се окаже и добър стимул за развитието на газификацията в градовете.

Как българската икономика може да се включи в надпреварата за нови енергийни източници с фокус използването на водорода?

Водородът не се намира в свободно състояние в природата, а се произвежда от електричество. Така нареченият „зелен“ водород се произвежда от „зелена“ електрическа енергия, т.е. от ВЕИ. Така става ясно, че увеличението на дела на „зеления“ водород в енергийния микс е следствие от дела на ВЕИ. Логичният извод е, че колкото по-добри условия държавата създаде за развитие на ВЕИ сектора, толкова по-бързо внедряване на технологиите за производство и съхранение на водород можем да очакваме. Оценяваме като много добър потенциала на България в този сектор.

Как ще изглеждат енергийните нужди на Европа през следващите 10 години?

Постепенно ще расте делът на електрическата енергия, а освен това тя все по-малко ще се произвежда от изкопаеми източници. Този плавен преход може да се реализира чрез природния газ, като най-екологичен от всички изкопаеми горива. Стратегията на МЕТ е именно в тази посока – развитие на нови енергийни технологии и оптимално използване в преходния период на опита и позициите, придобити на пазара на природен газ в Европа. MET е изцяло ангажирана с енергийния преход и ще има значителен принос в това отношение благодарение на обширното си ноу-хау за енергийните пазари.

***

*MET Group е една от най-бързо развиващите се енергийни компании в Европа, на 20-о място по приходи в класацията на компаниите със седалище в Швейцария. МЕТ е активна на 22 търговски платформи, като е сред 20-те най-големи търговци на холандския газов хъб (TTF) и сред 5-те най-големи търговци на австрийския хъб (VTP). Портфолиото на групата се формира от търговия с природен газ в 27 държави. Изтъргуваните обеми през 2021 г. са 55 млрд. куб. м (около 18 пъти повече от цялото годишно потребление на България). Компанията е специализиранa и в производство и търговия с електрическа енергия; изграждане, придобиване и опериране на генериращи мощности от ВЕИ в Централна и Източна Европа. Реализираните инвестиции в България са във вятърни паркове с обща инсталирана мощност от 106 MW. Групата притежава и собствена газова централа с инсталирана мощност 794 MW.

„МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД  е създадена през 2017 г., за да представлява Групата на пазарите на природен газ и енергия в Югоизточна Европа. Дейността на МЕТБГ се фокусира върху покупката и продажбата на електроенергия и природен газ на клиенти на дребно и едро в Югоизточна Европа чрез трансгранични сделки и тясно сътрудничество с други дъщерни компании на МЕТ в региона. През 2021 г. българското дружество осигури доставките на 9,5% (319 млн. куб. м) от крайното потребление на природен газ за българската икономика. Основните клиенти са от възловите сектори металургия, храни, керамика и стъкло, хартия, строителни материали, химия, производство на електрическа енергия, газоразпределителни и топлофикационни дружества.

 Венцислав Савов. Материалът е публикуван в брой 11/2022 на списание „Мениджър“, който може да бъде намерен в дигиталната платформа ZinZin.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ