Най-интересното във вестниците на 29 март, понеделник
Страсти за президента, бюджета и журналистиката - от тях прелива днешната преса.
Ако ви е липсвал импийчмънтът, тази седмица ще му се наситите. Процедурата по отстраняването на държавния глава ще се обсъжда в парламента в сряда, но медийните залагания вече вървят. Някои даже са доста озадачаващи. Анонимни социалисти са прогнозирали в "Дневник", че Георги Първанов можело сам да се оттегли от поста. Така вицепрезидентът Ангел Марин ще довърши мандата, а президентът спокойно ще се отдаде на партийно строителство по новия си ляв проект. Тези предположения са изложени под заглавие Страстна седмица за Първанов. В "Труд" бившият (син) конституционен съдия Георги Марков предвижда как ще се развие импийчмънтът: ГЕРБ ще спечели в парламента, президентът - в съда. В "24 часа" по казуса разсъждава бившият (червен) конституционен съдия Любен Корнезов: Разпнат ли Първанов, ще го направят светец.
Вторият страстен сюжет и през Страстната седмица ще останат антикризисните мерки на правителството. В "Труд" прогнозата на финансиста Андрей Пръмов звучи така: Запасете се с фенерче, суха храна и пари. Това, което ни е сполетяло, аз го разглеждам като природно бедствие. А бедствията са разрушителни, но краткотрайни, разсъждава Пръмов. В "24 часа" по темата има интервю с бизнесмена Георги Велчев, брат на бившия (царски) финансов министър Милен Велчев, статия от бившия (син) финансов министър Муравей Радев Финансова криза е пряк път към гръцки сценарий и коментар от Владимир Каролев Към еврото! Без отпускане на колана (дефицита), че страшно. В "Стандарт" посланикът на САЩ Джеймс Уорлик съветва Използвайте кризата за смели реформи. В "Новинар" адвокат Иван Тодоров пък казва Изявленията на правителството за небивала криза са мощен генератор на кризата. В "Сега" банкерът Левон Хампарцумян предупреждава Мит е, че приватизацията носи бързи пари в бюджета.
Третият страстен сюжет е между мадам В. и господин А. След като миналата седмица лидерът на ДПС Ахмед Доган написа гадно отворено писмо на журналистката Валерия Велева заради нейн коментар, за защитата й перо наточи лично главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Днес зам.-главната редакторка Светлана Джамджиева обобщава Формула за журналисти - всеки партиен лидер може да се изтъпани в национален ефир и да обвинява журналисти без грам доказателства. "И знаете ли защо? Защото самите те са си моделирали съдебна система, която им гарантира безнаказаност. Много им се иска и “медийна система”, която да им гарантира същото", пише Светлана. В коментара си за "Новинар" Иван Гарелов хвърля светлина върху случката: в "Сеизмограф" при Светла Петрова "дори Волен Сидеров по същество подкрепи Доган, като нападна така остро Валя Велева и вестник „Труд”. А после обяви, че са му искали пари всички, с които има разправии. Изглежда, че това ще е новата мода – ако те дразни някой журналист, казваш, че ти е искал пари".
Значително по-неприятни обобщения за журналистиката прави "Дневник": Да отгледаш чудовище. Апломбът тук е, че журналистиката е сътворила лошите политици. "Срутването на бариерата между политика и медии нанесе тежки поражения върху българската публичност, защото даде безконтролни възможности медийната картина на реалността да бъде представяна за самата реалност... В резултат българската публичност започна да отхвърля като чуждо тяло смислените гласове, а нейното проветряване се превърна в почти непосилна задача. Маскирана зад думите "свободна и независима преса", тази обвързаност с политическите звезди на деня роди несвободна и зависима публика, лишена от предлагане на обективност, смисъл и култура. В такава анаеробна среда днес вече всеки може да се представя за каквото си поиска и, по-важното, камерите продължават да са втренчени в едни и същи хора, които отдавна трябваше да загасят лампата, да затворят вратата след себе си и наистина да си платят "цената"… Наше право, а и задължение е да разтурим гореописаната конструкция. Защото иначе ще продължат да ни се подиграват. Чудовищата, които сами си отгледахме", пише Любослава Русева.
Всъщност спорно е какво е нанесло повече вреда на журналистиката и "българската публичност". Дали "срутването на бариерата между политика и медии", което си позволиха някои медии. Или непрекъснатото обобщение в стил "всички са маскари" - че това се е случило във всички медии, с което обичат да се правят на интересни известно число неуспели или изритани политици и симпатизиращите им интелектуалци. Няма как да се чуят "смислените гласове", ако някой непрекъснато кряска, че "смислени гласове" няма.
"МениджърНюз" ви желае смислено четене!
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.