Заблуди и истини за цената на тока

В спора за цената на тока по уникален начин се преплитат физика, икономика и политика. Може би затова той е пълен с безсмислени въпроси, абсурдни отговори и погрешни решения. Част от тях - в анализа на Ясен Бояджиев:

Повишават ли се сметките, ако напрежението на тока се понижи? И ще се понижат ли сметките, ако национализираме енергийните дружества? Както стана ясно тези дни, мнозина си мислят, че отговорите на тези въпроси са положителни. Самото им поставяне обаче, толкова много години след „откриването” и „опитомяването” на електричеството, говори, че за мнозина токът в контакта продължава да е магия, а цената му - „тъмна Индия”. Когато пък по веригата на (не)знанието токът „стигне” до политиката, бъркотията става пълна. Затова, за да се ориентираме в спора за тока, се налага да си отговорим и на въпросите, с които започнахме. Колкото и странни да изглеждат те.

"Конспирациите" на енергото и физическите закони

Когато постоянно ти е трудно да я плащаш, е лесно да повярваш, че сметката ти за ток не е вярна. А щом не е вярна, това означава, че някой те лъже. По тази мисловна верига се раждат куп подозрения и конспиративни теории. Например, че от енергото „надуват” сметките, като умишлено понижават напрежението на тока. Това твърдение се обсъжда напоследък съвсем сериозно не само по улиците, но и в телевизионни студия и парламентарни комисии.

Зависимостта обаче е обратната - при по-ниско напрежение консумираната мощност на тока, която се отчита от електромерите, също пада. Тогава, разбира се, за да свърши една и съща работа, на тока ще му е нужно повече време, но тази разлика по никакъв начин не може да обясни по-високите сметки. Да не говорим, че нормативно приетият стандарт допуска напрежението да варира с 10% нагоре или надолу. Тъй че отговорът на въпроса за „надуването” чрез напрежението е отрицателен и се изучава в часовете по физика в средния курс.

Търсенето на лесни обяснения поражда куп подобни, обрасли с легенди и заблуди, въпроси. Отговорите на някои от тях са очевидни. Като например, че допусканото от някои умишлено манипулиране на електромерите е пълна фантазия. Грешки при отчитането и повреди, разбира се, са възможни, но, както показват и сегашните проверки, техният процент е незначителен и в рамките на допустимото.

Да им вземем ли джиповете?

Има обаче и въпроси, чийто отговор изисква не само здрав разум, но и повече информация, която впрочем е налична и достъпна. Обяснимо е, че голяма част от тези въпроси са свързани с т. нар. ЕРП-та - просто те са най-близо и най-видими за крайния потребител. Макар че по веригата на тока има и много други участници, чийто „принос” в сметките ни е още по-голям, а за някои от тях, както ще видим, допускането, че „ни лъжат”, може да се отнася с още по-голяма сила.

Един вестник написа тези дни с големи букви на първата си страница: „Плащаме джиповете на ЕРП-тата със сметките си за ток”. Това заглавие води към въпроса: ще ни намалеят ли сметките, ако им вземем джиповете и ги оставим, включително техническите им екипи, да ходят пеша? Отговорът пак е НЕ.

Този въпрос, както и въпросът „какви са тия такси пренос в сметките”, някъде на подсъзнателно равнище се основава на допускането, че токът може да стига до дома ни по въздуха. Това, естествено, не е възможно, както не е възможно и „да премахнем посредниците” - думи, които напоследък се превърнаха в нещо като лозунг. Токът не е като доматите, по пътя му от електростанциите до къщите има незаобиколими дейности, чието отделяне, освен че е задължително според изискванията на ЕС, е и полезно - за да има повече яснота по отношение на сметките ни.

Колко, на кого и за какво плащаме?

Ето един пример: поддържането на преносната мрежа за средно и ниско напрежение, която ЕРП-та притежават, е съвсем реална услуга, която изисква реални оперативни разходи. Когато ЕРП-тата бяха държавни, делът на тези разходи в сметките за ток бе 25%. През последните 7-8 години този дял постоянно пада и сега теоретично би трябвало да е 17 процента. На практика обаче е още по-нисък. По решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) цената, на която в момента ЕРП-тата купуват енергия от държавната НЕК, е по-висока от цената, на която продават тази енергия на битовите потребители, така че на всеки мегаватчас те губят по близо 10 лева. Като се извади тази загуба от приходите им за преноса, на практика делът на ЕРП-тата в нашите сметки става 9.3%. За сравнение - за производителите на електроенергия отиват 46%, а за държавната НЕК, осигуряваща електропреноса по мрежата за високо напрежение - 10%.

При това, противно на широко разпространеното мнение, тези разходи не са произволни и безконтролни, а твърдението, че ДКЕВР „подписва фактури на око”, не е вярно. Още от 2003 година само за разходите на ЕРП-тата е въведен нов метод на регулация - чрез налагани им от ДКЕВР горна граница на възвръщаемост, тоест - таван на приходите, и показатели за ефективност. Така тези дружества са стимулирани да постигат все по-висока ефективност с все по-ниски разходи, за да имат по-голяма печалба. И те, както ще видим след малко, го правят. Данните показват, че техните разходи непрекъснато намаляват и в абсолютна стойност. Което съвсем не може да се каже за останалите участници по веригата. При тях посоченият метод не е в сила и те, поне теоретично, са заинтересовани да „надуват” фактурите си. При някои това става с мълчаливото съгласие и насърчение на ДКЕВР. От всичко това става ясно, че над половината от общо 600-те милиона лева, които потребителите трябва да платят вповече заради новите, по-високи цени на тока, отиват в държавната НЕК, която е изправена пред фалит заради глупости като АЕЦ „Белене” и Цанков камък. Затова и определената от регулатора цена за преносната услуга на НЕК е по европейски висока, а цените на останалите участници по веригата, включително на ЕРП-тата, са в пъти по-ниски от европейските.

За да „натиска” надолу крайната цена на тока, ДКЕВР орязва не само оперативните разходи, но и инвестициите на ЕРП-тата, като одобрява близо два пъти по-малко от поисканото. Което пък значително затруднява постигането на споменатите показатели за ефективност.

Така стигаме до друг популярен въпрос - за загубите, които „пак ние плащаме”. И тук действителността е по-различна от масово разпространеното мнение. Първо защото, както е известно пак от физиката, технологично загубите при преноса на електроенергия са неизбежни. И второ защото заради споменатия метод на регулация ЕРП-тата са принудени и заинтересовани да намаляват тези загуби. И те в значителна степен вече са го постигнали - от 22-24 процента при приватизацията, в момента при едно от дружествата загубите са около 14%, а при другите две - около 11%. Благодарение на това годишно на потребителите се спестяват около 150 милиона лева.

Подобно е развитието и при един друг показател за ефективност - от 2006 година, когато ДКЕВР превръща непланираните прекъсвания на тока в ценообразуващ елемент, до края на 2009 година те са намалели повече от два пъти. Следващият регулаторен преглед по този показател предстои през тази година.

Монополът, жицата и "виновниците"

Един от най-често задаваните въпроси е: ще плащаме ли по-малко за ток, ако премахнем монополистите? Отговорът пак е НЕ. Част от причините вече бяха посочени. Ето обаче коя е главната - монополите могат и трябва да бъдат регулирани и контролирани, но няма как да бъдат премахнати. Собствениците и операторите на различните преносни и разпределителни мрежи, които и да са те, винаги и навсякъде са монополисти. Това е т. нар. естествен монопол. Когато ви се разказва, че на Запад хората си избират доставчика на ток, това не означава, че има повече от една „жица” до дома им, с повече от един собственик, а че достъп да тази „жица” са получили повече от един търговец-доставчик на ток. Тази либерализация на пазара е сложен процес, който в България се бави, но според европейските изисквания най-късно до края на 2015 година ще е факт. Либерализацията при всички случаи ще е полезна. Друг е въпросът, че тя няма решително да намали разходите ни за ток. Дори обратното: на първо време може и да ги повиши.

Разбира се, ако не може да се премахне, монополистът може да се смени. Така стигаме и до зададения в началото въпрос за национализацията на ЕРП-тата. И тук обаче отговорът е категорично отрицателен. От гледна точка на сметките за ток национализацията е напълно безсмислена. Дори повече: всеки, който не е забравил държавното „енерго”, знае, че нещата може да станат и доста по-зле. Национализацията обаче, както и самото говорене за нея, са крайно вредни и опасни, защото могат окончателно да убият и без това доста рехавия инвеститорски интерес към България. Което не пречи на повечето български политици да говорят, изискват и обещават национализация, опитвайки се да възседнат протестите, като буквално ги насъскват срещу ЕРП-тата - най-лесните „виновници”, които при това са „частници” и „чужденци”.

Вместо заключение

Иначе недоверието и отчаянието на протестиращите са естествени и обясними след толкова години бедност и лъжи. Макар и да е най-евтиният в ЕС, токът в България е прекалено скъп, ако съобразим цената му с доходите и покупателната ни способност. За най-голямо съжаление обаче, каквото и да правим - колкото и сметки и коли на енергото да изгорим, колкото и хора да уволним и сменим, колкото и проверки от колкото и комисии и прокуратури да направим - сметките ни за ток няма да намалеят. А ако някой все пак успее да ги намали предизборно с малко, трябва да знаем, че после това ще ни се върне „тъпкано”.

И все пак много неща могат да се направят. Ние, потребителите, можем например да се научим да разчитаме и да следим показанията не електромерите си, за да се усетим навреме, ако някой ни лъже, а и за да контролираме потреблението си.

Политиците пък могат и са длъжни да направят много повече за енергийната ефективност на цялата ни икономика; длъжни са да насърчат всички енергийни играчи да се държат пазарно и въобще да изградят истински пазарна цена в енергетиката. И най-важното - с пазарна политика да помогнат за съживяване на икономиката, а оттам и за по-високи доходи.

И нека всички ние не забравяме, че подхлъзването по политическия популизъм, разчитащ на незнанието и на общественото напрежение, води единствено до разруха.

Анализа на Ясен Бояджиев, публикуван в "Дойче веле"