Българи правят онлайн детектор на лъжата
Университетски учени разработват система, която да отсява слуховете от достоверните новини в социалните медии, съобщи „Франс прес”. По проекта работят екипи от пет европейски университета и четири компании. Те са водени от българката Калина Бончева от Шефилдския университет. С основен принос сред фирмите е българската „Онтотекст”.
Разработваната система ще установява автоматично дали дадена информация идва от достоверен източник и дали може да бъде проверена, пише в. „Труд”. Изследователите се надяват това да помогне на правителства, спасителни служби, медии и частния сектор да реагират адекватно на призиви за помощ в социалните мрежи.
Тригодишният проект се финансира с 4,3 млн. евро от ЕС. Името му е Pheme (“Фийм”). С термина авторите обозначават мийм (meme), или разпространявана в интернет идея, която обаче е лъжлива. Това е игра на думи с Феме - старогръцката богиня на слуховете. Името преминава в прочутата латинска фраза “фама ест” (носи се слух, че...).
На пресконференция във вторник доктор Бончева обрисува проекта с конкретен пример. По време на безредиците във Великобритания през 2011 г. се разпространи слух, че виенското колело в Лондон е опожарено, а всички животни от зоологическата градина са избягали. Той се оказа лъжа, но породи паника.
“Проблемът е, че всичко се случва толкова бързо, че нямаме време да различим истината от лъжата”, казва доктор Бончева. И добави: “Това затруднява много реакцията, защото съответните служби трябва да опровергаят лъжата, за да се запази спокойствие. Целта ни е системата да помогне с това - да засича и проверява информацията в реално време.”
И други специалисти работят по подобен “детектор на лъжата” за социалните мрежи, каза пред “Труд” д-р Ирина Темникова от катарския институт за компютърни изследвания (QCRI).
“Екипът на доктор Бончева в Шефилд първи успя да създаде алгоритми за анализ на текстове в Туитър”, обясни работещата в Катар специалистка по компютърна лингвистика. “Новото при нас е, че ако досега програмите следяха поведението на потребителя в Туитър, за да решат дали той публикува лъжа или истина, ние анализираме и съдържанието на текстовете”, допълва Атанас Киряков, изпълнителен директор на “Онтотекст”.
Вижте още: Български учени откриха гена на старостта
Фирмата е натрупала богат опит като основен доставчик и анализатор на новини и информация за институции като Би Би Си, Британския музей, парламента на Великобритания и други.
На практика “ние обогатяваме текст, като закачаме всяко съобщение към бекграунд”, разказва Киряков.
Иновацията на “Онтотекст” е предоставяният “анализ на отношението” в даден туит или статус във Фейсбук. Какво означава това на практика?
“Припомнете си как една сутрин през лятото у нас се появи туит, че правителството е подало оставка - описва Киряков. - Слухът се разпространява в мрежата. Към обяд е ретуитнат от хиляда души. В 13 ч. се появяват първите туитове, изразяващи съмнение в новината. В 15 ч. тя е разобличена. Ако следите, събирате и анализирате информацията сами, ще отсеете истината в 15 ч. С наша помощ това ще стане още в 13 ч. Ще спечелите време за реакция.”
Това ще стане, защото софтуерът анализира текстовете и последващите коментари. По използваните думи, реакциите и други детайли той “разбира” дали информацията се потвърждава, опровергава, осмива или приема за истина.
“Фийм” се опитва да идентифицира четири типа информация - спекулативна, противоречива, подвеждаща и дезинформираща. После, с помощта на методи на изкуствения интелект, се моделира разпространението на четирите в социалните мрежи.
След това се използват три групи фактори, за да се удостовери истинността на информацията. Това са самата информация (лексикален, семантичен и синтактичен анализ), засичане с достоверни източници и разпространението на новината.
Потенциалните клиенти на “Фийм” са големите фирми, които са изключително чувствителни към продуктите си. “Защото трябва да се сме наясно - тук става дума за управление на репутацията - продължава Киряков. - Концерни, политици и цели правителства наемат пиари, за да пазят честта и доброто им име.”
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.