"Жените - нежната сила на бизнеса": Дамите над 45 г. изостават в бизнеса, спрямо мъжете

Днес ще ви запознаем с поредното мнение от форума на сп. „Мениджър“ - „Жените -нежната сила на бизнеса“ относно това има ли български модел на развитие на дамите в бизнеса. По темата говори социологът Живко Георгиев от агенция "Галъп Интернешънъл":

"Винаги когато чуя български модел ми е трудно да го разпозная в реалността. Още по-трудно е да се каже дали е български, дали е уникален. Истината е, че през последните 20 години сме се докосвали много пъти около темата за жените в контекста на пазара на труда, на дискриминацията, в контекста на корпоративни култури и тяхното разнообразие в служебното развитие. Миналата година последният път, когато се докоснах до тази тема беше сред предприемачеството – когато поисках дамската и мъжката гледна точка в допитване до реализирани предприемачи. Истината е, че нямаме задълбочено изследване в България точно в този аспект.

Не бих се ангажирал, че има кристализирал български модел на жените в бизнеса засега и дали някога ще се получи. В България по нашата тема се борят три съществуащи, конкурентни модела по отношение на кариерата и възможностите на дамите да заемат предприемачески или мениджърски позиции. Жив е все още патриархално-ориенталският модел, споделян от една не малка част от мъжете. Не много по-различен, но малко по-модерен модел е средиземноморският-мачизъм от южноевропейски тип. Разбира се има и северозападен модел, който демонстрира голямо разнообразие и най-често пониква в компании, стъпили в България и налагащи нови образци.

Все още сме в цялата тази сочна културна симбиоза без да е ясен българският случай. Това, което мен ме впечатли, мислейки по тази тема,  е че женски модели на лидерство по-лесно пробиха в света на политиката. Самата политическа власт е доста по-публична, макар че и там имаше проблеми. От 90-та година насам единствените случаи, в които някаква политическа сила в предизборна ситуация ни е молила да тестваме хипотезата „Готов ли е българинът да гласува за президент жена, готов ли е българинът да гласува в община Х за дама“ се е случвало в момент, когато нямат силен кандидат-мъж. В същото време дами печелят много избори, преизбират ги и тази тенденция със сигурност ще се развива не заради еманация на мъжката част от политическото, а заради това, че вече се появяват модели, лидерски модели. Това е световна тенденция. Появиха се модели дори в ислямския свят. Сега всички тръпнем и чакаме американски президент дама, френски президент дама.

В България политиката е първото, в което се отработва дамски модел, в сферата на предприемачеството и на бизнеса все още липсва такава видимост. Моите изследователски наблюдения, сглобявани от качествени и количествени проучвания показват, че няма кой знае каква статистическа, значима разлика в изповядваната предприемаческа култура. Има еднакви ценности между мъжете предпредприемачи и дамите предприемачи. Единствено по 3 пункта се откроиха статистически разлики. Равенство, еднаквост, неразличимост, образование, чужди езици, всякакви кодове на модерност, предприемчивост не дадоха никаква разлика.

Появяват се значителни разлики в два пункта, където мъжете значително преобладават над жените и считат, че трябвада притежават тези качества или тези обсстоятелства да са им достъпни, за да са успешни предприемачи в България. Първо, много важно, е да имаш политически приятелства или връзки, социални мрежи, според мъжете. Дамите не отчитат това за толкова важно. Може би все още властовите социални мрежи в България са мъжки. Второ, мъжете много по-често от жените предприемачи смятат, че за да си успешен предпримач трябва да си мъж, което ме изненада, защото очаках жените да го кажат. Мъжете Мъжете предприемачи продължават да мислят това, докато дамите не смятат това за проблем. Жените повече от мъжете-предприемачи смятат за нужни други качества, за да си успешен предприемач. Това са лоялност, почтеност, тези критерии при мъжете са доста занижени.

Мъжете предприемачи са готови да признаят определени приимущества на управленските позиции на жените в бизнеса. Това са по-голяма отговорност, прецизност, лоялност, екипност, законопослушност. Мъжете приписват на себе си като по-големи конкурентни приимущества – склонността да поемат риск и издръжливостта на стрес, воля за победа, съзтезателност. С една дума в пазара на труда в тези високи измерения на бизнеса жената вече е абсолютно конкурентноспособна. Дори нашите вътрешнофирмени, корпоративни изследвания показват, че и в ниските етажи на бизнеса жените са напълно конкурентноспособни. Жените имат сравнително летящ старт във вертикалата на корпоративния свят. Започват да губят и мъжете взимат преднина във възрастта над 45 години нагоре. На пазара на труда това ражда проблема с по-високата дискриминация на жените в предпенсионна възраст. Това е в редовия пазар на труда. Проблемът е, че в по-късните етапи на кариерата жената започва да губи преднина пред мъжете. А към 45-50 години са висшите мениджърски статуси. Това е българската организиционна и демографска структура. Ние не сме в Афганистан, където средната възраст е 19 години, ние сме страна, където средната възраст е 40 години. В горните зони жената изпада. Има дълги периоди, в които жената е извън кариерата. Жената е доста по-вкоренена, иска не иска, в традиционните женски роли на бита, на семейството, на домакинството, на родителството.

Миналата година правих изследване във Варна сред 1200 родители – мъже и жени. Оказа се, че от тях само 8% от мъжете са ходили на родителска среща. Това, което забелязвам като проблем на българската жена - това не е проблема с дискриминация за това, че мъжкият свят на икономическата власт трудно допуска дами. По-скоро има известен проблем сред жените. От нашите изследвания за желана реализация се оказва, че засега в началото на 21 в. жените не са склонни да редуцират представите си за кариерна реализация. За тях почти толкова важна е и човешката реализация в личен план, където влизат маса други неща освен кариерата. Те сами си поставят за цел това кариерно развитие, което не заплашва баланса с личния живот.

Високите мениджърски позиции са висоти, в които личният живот страда. Компаниите, които искат да привлекат жените се мъчат да осигурят защита на този личен живот от служебния. Така че жените предпочитат да спрат някъде до подножието на бизнес висотите – там където служебният живот не отмена и не изяжда свободното време, което за тях всъщност не е изцяло свободно. Ясно е, че в него има цяла плеяда от задължения, които също трябва да бъдат свършени. Мисля, че това е проблем и поздравявам компаниите, които умело бранят личния живот на своите служители.

България не е тежък случай, нямаме кой знае какви основания да виждаме дискриминация. Жените са напълно конкурентноспособни имат лични и кадрови качества. Проблемите са организацията на корпоративния живот. Не виждам решението в квоти."