Дефлация продължава да дърпа назад българската икономика

Дефлационният капан, който заплашва редица страни по света, създава проблеми и за българската икономика. През по-голямата част от миналата година бяхме свидетели на спад на потребителските цени у нас. Това разбираемо доведе до дефлация за цялата 2013 г. в размер на 1,6%. Новата година започва отново с дефлация. През февруари потребителските цени у нас са намалели с 0,4% спрямо януари. Годишната инфлация за февруари 2014 г. спрямо февруари 2013 г. е минус 2,6%. Средногодишната инфлация за периода март 2013 - февруари 2014 г. спрямо периода март 2012 - февруари 2013 г. е минус 0,2%, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ).

За обикновените граждани е добра новина да падат цените на стоките и услугите, но това като цяло е лошо за икономиката. Дефлацията говори за свиване на търсенето, тъй като потребителите отлагат покупките в очакване на ново поевтиняване, което кара компаниите да задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите. Това води до намаляване на доходите и заетостта като цяло.

Понижаването на потребителските цени е пагубно за икономиките, излизащи от рецесия, понеже повишава реалната стойност на дълговете. Това предупреди неотдавна Кристин Лагард, директор на Международния валутен фонд (МВФ). „При ниво на инфлация по-ниско от целевите показатели при много централни банки ние виждаме растящ риск от дефлация, която може да окаже негативно въздействие върху възстановяването на световната икономика. Дефлацията е опасна, понеже може да доведе до намаляване на печалбите на предприятията, намаление на инвестициите и производството и да окаже негативно въздействие на БВП”, коментира Лагард.

Световната банка предупреждава в последния си доклад, че изходящите капиталови потоци от развиващите се страни, в резултат на оттеглянето на паричните стимули от Федералния резерв в САЩ, могат да доведат до низходяща крива в международната финансова система.

„Ако пазарните реакции са прибързани, развиващите се страни могат да се сблъскат със спад на инвестициите от 80% до месеци“, се посочваше в доклада.

Една след друга развиващите се икономики попадат под заплахата от отлива на капитали. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-високи ще са рисковете, тъй като инвеститорите ще започнат да се питат коя ще е следващата страна, която ще падне жертва, и да реагират превантивно. Така процесът може да се превърне в глобален дефлационен шок. Централните банки на редица страни взеха спешни мерки, за да спрат изтичането на капитали, увеличавайки лихвените проценти многократно.

У нас за месец най-силно са намалели цените на:

облекло и обувки - с 3,1%;
транспорт - с 2,3%;
жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - с 0,8%;
разнообразни стоки и услуги - с 0,4%.
здравеопазване - с 0,2%;
жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива - с 0,1%;
съобщения - с 0,1%;
развлечения и култура - с 0,1%.

През януари в сравнение с предходния месец са се увеличили цените на:

хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 0,2%;
образование - с 0,2%.

Без промяна:

алкохолни напитки и тютюневи изделия;
ресторанти и хотели.

През февруари са намалели цените на следните хранителни продукти: домати – с 9%, листни зеленчуци – с 5,1%, захар – с 4,1%, мляно месо (кайма) – с 1,6%, слънчогледово олио – с 1,3%, свинско месо – с 1,3%, месо от едър рогат добитък – с 1,1%, месо от домашни птици – с 1% и други.

През месеца са се увеличили цените на следните хранителни продукти: краставици – с 18%, зеле – с 14,5%, моркови – със 7,7%, маргарин – с 2,3%, зрял боб – с 1,8%, кафе – с 1,4% и други.

През февруари в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление при: обувки – 4,7%, газообразни горива – 4,6%, течни горива – 2,6%, дизелово гориво - с 2,4%, дрехи – 2,3%, телевизионни приемници – с 2,1%, прахове за пране – с 1,9%, готварски печки – с 1,7%,автомобилен бензин А95Н – с 1,6%, автомобилен бензин А98Н – с 0,9% и други.

Увеличили са се цените на: градинарство и цветарство – с 2,5%, електрически уреди за лична хигиена – с 0,5%, закусвални – с 0,5%, комплексни услуги за почивка и туристически пътувания – с 0,2% и други

През февруари 2014 г. е регистрирано намаление на цените на лекарските и стоматологичните услуги - съответно с 2,9 и 5,4%, а цените на лекарствата са се повишили с 0,3%.

Според европейската методология (хармонизиран индекс на потребителските цени) през февруари спрямо януари цените са намалели с 0,6%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2014 г. спрямо декември 2013 г.) е минус 0,9%, а годишната инфлация за февруари 2014 г. спрямо февруари 2013 г. е минус 2,1%. Средногодишната инфлация за периода март 2013 - февруари 2014 г. спрямо периода март 2012 - февруари 2013 г. е минус 0,3%.

Цените в малка потребителска кошница (100-те социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги, необходими на най-бедните 20% от домакинствата) остават непроменени

Цените в малката кошница за един месец са се променили по следния начин: