Банките свалят лихвите за имоти, но кандидатите са предпазливи

Възстановяването на кредитирането в България в сектора на недвижимите имоти ще бъде продължително. Банките са много предпазливи за проектите, които финансират и няма да увеличат кредитния си портфейл , защото все още нямат положително отношение за растеж. Такива са изводите на нагласите от проучването на „Барометър на недвижимите имоти 2014”, което се прави за пета поредна година от KPMG в 70 водещи банки в 11 страни на Централна и Източна Европа, четири страни от Западна Европа и Русия.

Репутацията на инвеститора и стабилният бизнес модел с качество на активите, ще са водещите показатели, от които ще зависи дали даден проект ще бъде финансиран. Това съобщи Никола Кедов, старши мениджър и ръководител сектор „Недвижими имоти” в KPMG България, по време на Конференция за инвестиционни проекти и пазар на недвижими имоти BalREc, която тази година е под надслов „Оптимизъм в сложни времена”.

Най-високи са лихвените премии при търговски и офис площи и страната ни се нарежда на трето място по този показател след Румъния и Словения. Има ръст на проектите, свързани с недвижимите имоти за ЦИЕ и България, и те ще са в унисон с инвестиционните перспективи, прогнозира Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton. Българският пазар беше стагниран и липсваха спекулативни проекти, защото само 2% от логистичните площи не бяха заети, но това се променя, защото се явяват все повече наематели. Ръстът на инвестициите досега се измерва с 26 сделки и 114 млн. евро.

Тодор Брешков, председател на борда на директорите на Фонд за недвижими имоти предупреди, че през последните години чужди инвеститори се интересуват от българския пазар, който се изчисти от спекулативни играчи. Но макроикономическата, политическата и законодателната среда се влошават и отблъскват чуждите капитали, което не е добре за страната като се има предвид, че инвеститорите винаги носят добри практики. През последните години сме прегледали над 100 проекта, но не сме инвестирали в тях, защото банките не са толкова гъвкави при финансирането им, а продавачите имат нереалистични очаквания за реализирането им. Брешков препоръча да се управлява добре риска и да има баланс между инвеститори и проекти. По думите му условията за кредитиране, които предлагат банките са по-добри от колкото през 2008 г., когато се е налагало да се искат заеми от централите на финансовите институции, за да са на пазарни нива. Лихвените нива са по-добри, отколкото преди една година, а последните шест месеца банките разглеждат по-активно проектите, защото притежават ликвидност.

Пазарът на жилища се развива по-добре от бизнеспродажбите, констатира Георги Павлов, изпълнителен директор на Адрес недвижими имоти. Той ги сравни и посочи, че за деветте месеца на тази година са извършени над 40 хиляди продажби за около 2 млрд. лева, което е два пъти повече от сделките в бизнес имоти.

Цената на квадратен метър на жилищна площ, по данни на НСИ, е 860 лева, като в различните региони варира с плюс – минус 0.7%.

Павлов прогнозира ръст на сделките и цените от 5 до 10% догодина. Според него купувачите са станали по-взискателни и 20% от тях взимат нов имот. Най-голям дял от покупките са за тристайни жилища – 30%, а сделките с цел инвестиция са 15%. Той пресметна, че за 10 години инфлацията е 52%, а със същия процент расте цената на квадратен метър на недвижимите имоти, които са поскъпнали от 633 на 868 лв. на кв. м, което означава между 4 и 5% доходност на година.

Новоотпуснатите заеми са за 620 млн. евро и този дял е много по-нисък от финансирането преди кризата, напомни Севдалина Василева, управител направление „Банкиране на дребно” в Алфа банк България. Банките финансират 60% от покупките на жилища. “Наблюдава се спад в ефективния лихвен процент и производната обща цена на новоотпуснатите кредити, както показват данните от БНБ за последните години и особено 2013-2014 г. Интересът към жилищните кредити в лева расте, като при някои банки се предлагат оферти за жилищни кредити в лева при нива на ГПР от порядъка на 5.99%, изчислени при сравними условия (превод на заплата, пакет услуги към сметката и др.).” Предложенията са с надежда, че пазарът ще се раздвижи и банките ще финансират покупките.

Два вида са клиентите за заеми – купувачи на луксозни и обикновени жилища. Първите са наясно с желанието си за локация и финансиране, затова при тях има ръст от 20% на сделките. Другите първо се интересуват какви средства ще им бъдат отпуснати и едва след това търсят имот и при тях се стига до подписване на договор за едва 20% от сключените предварителни договори.

Покупката на луксозни имоти от млади мениджъри е с тенденция на замяна на апартамент с къща на същата стойност, но с добра локация и съседи, затова изборът пада на имоти в затворените комплекси. 

Петя Стоянова