Дигитален метод може да спре хаоса в градоустройството
Големите градове по цял свят имат сериозен проблем. Повечето от тях са твърде стари, твърде тесни, твърде шумни, твърде големи, а ресурсите им се използват твърде разточително. Инфраструктурите им са недостатъчни и това пречи на насърчаването на икономическата им конкурентоспособност. Всичко това прави днешните градове зле подготвени за бъдещето.
През 2050 г. , според прогноза на ООН, 66 процента от световното население ще живее в градове и градски агломерации. Строителната индустрия, градските проектанти и архитектите трябва да променят начина си на мислене, ако искат да вървят в крак с тези тенденции и да подготвят градовете за бъдещето.
Решение на тези предизвикателства вече съществува. То се нарича информационно моделиране на сгради (Building Information Modeling - BIM). Това е дигитален, компютъризиран метод, който чрез триизмерни модели позволява виртуално планиране още преди началото на същинския строителен проект.
BIM трябва да направи строителството по-бързо, по-сигурно, по-икономично, по-екологично и преди всичко по-добро, както и да помогне да се идентифицират и изключат грешки още по време на самото планиране. В идеалния случай всички аспекти на една сграда, включително управлението на енергията, отпадъците и противопожарната защита, в бъдеще ще се планират изцяло виртуално на компютъра, преди да започне конструирането. По този начин обработените данни могат да се използват за планиране и управление на експлоатацията и поддръжката, при това през целия жизнен цикъл на сградата.
Методиката вече отдавна се прилага при конструирането на кораби и в автомобилната индустрия. Но благодарение на революционното развитие на IT тя вече намира приложение и в строителството. Държави като САЩ, Холандия, Норвегия, Великобритания или Германия, а и ЕС като цяло, водят политика за насърчаване на BIM и искат да въведат метода като стандарт през следващите години - при строителството на сгради или проекти като тунели, както и при транспортни проекти, които се финансират с обществени средства.
„В момента започваме да разбираме планирането на сградите като цялостен процес“, казва Волфганг Хас. Програмният мениджър в отдела за BIM технологии в Siemens от много години се занимава с въпросите на енергийната ефективност в строителството, с интелигентните сгради и с BIM. „BIM ни е необходим, за да можем да вървим в крак с бъдещите предизвикателства пред градовете“, казва той. В бъдеще все повече от стария сграден фонд в градските центрове ще бъде разрушаван или модернизиран.
Строителните площадки са шумни и мръсни, причиняват всякакви възможни логистични проблеми за града и следователно струват много пари. Затова с оптимизацията на времето за строителство могат да се спестят големи суми. За Хас следващата логична стъпка е и градът да се разглежда цялостно, както и градската инфраструктура и градоустройството. А това може да се осъществи само с BIM.
Сингапур например е град, за чието оцеляване BIM играе важна роля предвид факта, че разполага със съвсем ограничено географско пространство за бъдещо градоустройство и вследствие на това трябва да планира много ефективно. Затова от инвеститори и изпълнители в града-държава още сега се изисква да подават определени данни за дадена сграда до градски сървър.
Че ролята на BIM при градоустройството на бъдещето ще привлича все по-широки кръгове, се вижда и от факта, че гиганти в събирането на данни като Google се занимават с това. Flux, spin-off на бизнес инкубатора Google X, разработи софтуер, с който архитекти и строителни проектанти чрез 3D-модели могат да обменят строително-технически данни. Тези модели на градове могат да се използват и като платформа за маркетинг, като софтуерът препоръчва на потребителя например подходящите соларни инсталации от определени производители – пазар за милиарди. И световни концерни като Disney проучват заедно с реномирани университети разработването на BIM.
Мартин Е. Фишер, професор по гражданско строителство и технологии за опазване на околната среда в Университет Станфорд в Калифорния, подчертава: „В края на краищата с по-ефективно планиране на комплексното управление на енергията или водата в тематичните си паркове компанията Disney би могла да спести много пари”. Фишер, швейцарец по рождение, се смята за един от най-важните BIM експерти в световен мащаб. Резултатите от работата му са оказали влияние върху строителни проекти в Азия, в САЩ и в Европа. „Като начало се нуждаем от обща информационна база, т.е. директен обмен на данни между мениджърите на сградите и градските служби. От друга страна е необходим обмен между самите градски служби”. Факторът „доверие”, смята Фишер, не бива да се подценява при разработването на BIM. „Много органи, които контролират определени инфраструктурни системи в града, работят независимо един от друг и много често никога не са сядали на една маса“. А BIM може да успее само чрез обмен и сътрудничество между тях. Този начин на мислене трябва да бъде приет от всички заинтересовани страни. В това отношение, според Фишер, BIM е в начален стадий.
Източник: сп. HiTech!, издание на Siemens
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.