Трудни местни избори за Макрон в неделя

След социалните вълнения и критиките към управлението на кризата с коронавируса партията на Еманюел Макрон се готви за поражение на местните избори в неделя - поредния трън в петата на френския президент две години преди края на неговия мандат.

Ще гласуват ли французите? В средата на март, след няколко дни под карантина, в обстановка, изострена от страха от новия коронавирус, само 45 процента от тях го направиха. Франция бе засегната тежко от Ковид-19 и регистрира 29 731 смъртни случая от началото на епидемията, според последните данни на министерството на здравеопазването.
Това масово въздържане от гласуване в средата на март наистина не беше от полза за партията на президента "Република, напред!" (РН), изпреварена в Париж, Марсилия и Лил и принудена към съюз с десницата в Лион и Бордо, като в момента няма изгледи тя да победи на втория тур в нито един голям град.
"Проблемът е, че РН е нова партия, която няма корени по места и има проблеми с налагането си като значима сила. Освен това тя развали имиджа си чрез съюзи с левицата, но най-вече с десницата, след първия тур", посочва за АФП Жан Гариг, историк и преподавател в Университета на Орлеан. "Може би неодобрението отново ще се изрази с въздържане от гласуване, а не с вот срещу Макрон", допълва той.

Целта на партията на изборите - 10 000 места на общински съветници от общо 535 000 в цяла Франция - е показателна за малките й амбиции. Дори в Хавър, пристанищен град в Западна Франция, не е сигурна победата на премиера Едуар Филип, който при това официално не е издигнат от РН. Евентуално му поражение вероятно ще подтикне Еманюел Макрон към големи промени в правителството. Това е парадоксална ситуация в момент, когато президентът успя да парира критиките за управлението на кризата с коронавируса и премиерът го задминава с голяма разлика в социологическите проучвания.

С поглед към 2022 г.

Остава да видим доколко цялата тази суматоха около изборите, с три месеца интервал между първия и втория тур, може да окаже влияние върху останалата част от петгодишния президентски мандат на Макрон. През последните седмици няколко отцепили се депутати костваха на РН загуба на абсолютното й мнозинство в Националното събрание.
Един разгром в неделя може да отслаби още повече това отслабено мнозинство и дори да събуди амбициите на някои хора с поглед към президентските избори през 2022 г.
"Доколкото съществува концепция, че властта е твърде вертикална и в крайна сметка прекалено персонализирана, може да предположим, че президентът не иска да има партия, която да му е като воденичен камък на шията", обяснява Клое Морен - политоложка, свързана с Фондация "Жан Жорес".
На фона на социалното движение на "жълтите жилетки" през 2018-2019 г. или протестите срещу пенсионната реформа миналата зима обаче тази концепция за вертикална власт бе остро критикувана.
"Тази визия, според която партиите не служат за нищо и синдикатите може да бъдат заобиколени, е една опасна позиция, която е възможно да предизвика гняв, съизмерим с този на "жълтите жилетки", коментира Морен. Вероятно загрижен да излезе колкото се може по-бързо от тези нежелани избори, Еманюел Макрон вече е планирал да направи обръщение на 29 юни - в деня след изборите. Той ще даде първия си отговор на предложенията, формулирани от Гражданския конвент за климата - събрание на 150 граждани, избрани с жребий, за да придадат отново тежест на пряката демокрация в страната.
Еманюел Макрон от своя страна би могъл да си присвои някои мерки, в момент когато се опитва да си представи как ще изглежда Франция след коронавируса и да преодолее дълбоката икономическа криза, причинена от пандемията.
"През тази нова фаза има много надежди, за социалната държава, за придаването отново на стойност на медицинския персонал, за рестартиране на икономиката и за индустриалния суверенитет на Франция, очакванията са много и следователно има риск и разочарованията да бъдат такива", предупреждава Жан Гариг.
Френският президент освен това поде заедно с германската канцлерка Ангела Меркел инициативата за безпрецедентен механизъм за споделяне на европейския дълг, който в момента се предвижда да възлиза на 750 милиарда евро, с цел да бъде помогнато на Европейския съюз да преодолее историческата криза, предизвикана от пандемията от коронавируса. Европейските лидери планират да се срещнат лично в средата на юли в Брюксел, за да постигнат бързо споразумение за този план за възстановяване от голям мащаб. Въпросът бе обсъден за първи път миналата седмица, когато излязоха наяве разногласия помежду им.

Жозеф Шмид, Франс прес / БТА