Преди да се научиш да водиш, трябва да знаеш как да следваш

Преди да се научиш да водиш, трябва да знаеш как да следваш

Без значение в коя индустрия работите, заемането на лидерски пост символизира връхна точка в професионалното, личното и кариерното развитие на всеки човек. Затова и повечето хора искат да бъдат лидери, а всички ние колективно „възхваляваме“ и „прославяме“ онези, които са стигнали до върха. А какво можем да кажем за хората, които са повярвали в тези лидери и са били до тях в най-трудните им моменти. За тези „последователи“, които са превърнали тези успешни лидери в хората, които те са днес? Тези хора почти никога не получават признанието, което заслужават.

Като започнем от факта, че човек не се ражда лидер и не става такъв за ден, и преминем през факта, че наличието на титла като „мениджър“, „директор“ или „вицепрезидент“ не е достатъчно, за да се наречете „лидер“, то може да констатираме, че подминаването с лека ръка на заслугите на „последователите“ в изграждането на лидерите е истински проблем. Превръщането на човек в истински лидер е дълъг и труден процес, в чиято основа седи умението да бъдеш добър последовател.

Ние прекарваме толкова много време в размисли и анализи за това как да станем по-добри лидери, но така и не успяваме да оценим едно от най-важните качества, от които зависи нашия успех. Ако искаме да бъдем добри лидери, първо трябва да се научим да бъдем добри последователи.

1. Способността да следваш другите е ключов компонент на лидерството

Последователите не стоят по-ниско от своите лидери, а лидерите не са по-добри и по-можещи от своите последователи. Лидерите не винаги имат достъп до информация, познания и умения, с които не разполагат техните последователи. Те не живеят в една паралелна вселена. Лидерите са човешки същества, които правят грешки, също като техните последователи.

Способността да бъдеш последовател е изключително ценна, но ако някои ви предложи да отидете на семинар за „последователи“ вие вероятно няма да отговорите по същия начин, по който бихте откликнали, ако темата на форума беше за „лидери“. Защо ли? Причината е просто – ние поставяме твърде голям акцент върху умението на хората да ръководят другите и отделяме прекалено малко внимание на онези, които са добри последователи. Ние не оценяваме подобаващо неразделната връзка между двете, въпреки че най-добрите лидери стават такива именно защото имат страхотни последователи.

Бил Гейтс, Опра Уинфри и Марти Лутър Кинг нямаше да се превърнат във великите лидери, които познаваме днес, ако трябваше да разчитат само на собствените си усилия и нямаха подкрепата на хиляди хора, които са повярвали в тяхната кауза или иновация. В този ред на мисъл, Джоан Роулинг нямаше да бъде един от най-четените автори на всички времена без лоялните почитатели на поредицата книги за Хари Потър. Няма как да бъдете добър треньор, ако не работите с талантливи и упорити атлети.

Няма големи организация, които да нe са постигнали своя успех на гърба на наемането и задържането на отлични служители. Няма велики лидери, които да не знаят как и кога да бъдат последователи.

2. Няма как да постигнете успех ако разчитате само на лидерски умения

„По същия начин, по който можем да кажем, че има ефективен и неефективен подход към това да бъдеш лидер, има и ефективен и неефективен подход към това да бъдеш последовател. Това само по себе си показва, че да бъдете последовател не е нещо, което може да ви бъде наложено отвън, а нещо, което хората сами избират да бъдат, инвестирайки усилия и време в проект, професионална роля или споделена групова цел“, казва Брайън Рук, експерт по организационното развитие.

Тази взаимозависимост между лидерите и последователите е от изключително значение. Да бъдеш последовател или да бъдеш лидер не трябва да се свързва автоматично с идеята, че единият от двамата има по-добри социални и когнитивни умения или по-висока емоционална интелигентност. Нито единият от двамата не внася нищо специално за организацията, ако неговите усилия не са координирани с тези на други. За да работи една компания ефективно, тези две страни трябва да работят в синхрон.

3. От най-добрите последователи обикновено стават и най-добрите лидери

Когато оценяват лидерския потенциал на един човек, търсете такъв, който е бил добър последовател. Когато си добър последовател, ти се научаваш как да цениш чуждото мнение, как приемаш съвети и критики от другите и развиваш емоционалната си интелигентност. Лидерите, които преди това не са били добри последователи, не проявят особен интерес към нуждите на другите и рядко търсят тяхното мнение по важни въпроси. Много по-вероятно е те да гледат на служителите си като на средства за постигането на личните им цели.

От друга страна, добрите последователи често стават и добри лидери на по-късен етап в своята кариера, защото те знаят как да се отнасят със своите служители. Те разбират до къде се простират границите на тяхното лидерство и че успехът им зависи до голяма степен от подкрепата, която получават от своя екип. Тези последователи, превърнали се в лидери, разбират, че колкото и много хора да работят за тях, те също са хора, които имат същите проблеми, недостатъци и житейски битки, както всички останали.

Добрите последователи стават добри лидери, защото те гледат на хората, които ръководят, като на равнопоставени на тях, като на партньори, които имат собствени идеи, таланти и мнения. Те ценят приноса на всеки отделен служител и ролята му в постигането на общите им крайни цели. Те не наказват хората, които задават въпроси и представят различна гледна точка от тяхната, защото знаят, че те не винаги са прави и че имат какво да научат от другите.

В крайна сметка, да бъдеш лидер не означава да очакваш останалите да се грижат за твоите нужди, а да разпознаеш способностите на своите служители и да ги насърчиш да го разгърнат пълния си потенциал, работейки в синхрон към реализирането на общите ви цел.

Терина Алън, основател и главен изпълнителен директор на Arvis Institute, за FastCompany.com

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ