Можем ли да мечтаем като общност? Няколко „скандални“ идеи за България

Можем ли да мечтаем като общност? Няколко „скандални“ идеи за България

Всички обичаме истории за хора, които са имали голяма мечта, борили са се за нея и са успели.

Знаем, че животът без мечти е просто съществуване.

Същото важи и за обществата. Като личности, ние българите прекрасно знаем какво искаме от живота си. Това, което сме забравили, е как да мечтаем като общност, пише Начо Стригулев в новия брой на МЕНИДЖЪР. 

Онлайн достъпът до цялото съдържание на списанието е тук  

 


 

От Ньойския договор (1919 г.) насам не сме имали голяма национална мечта. Да, искахме “да се върнем в Европа” и това някак ни се случи с членството в ЕС. И сега какво? Чували ли сте някой политик или друга обществена личност да формулира ясна и мотивираща цел за България и българите? Членство в Шенген? Добре, но кой изобщо се вълнува от това?

Борба с корупцията и правосъдна реформа? Това не може да бъде мечта, защото е необходимост. Влизане в Еврозоната? Чудесно постижение за страната, но колко хора се чувстват окрилени от перспективата да плащат сметките си в евро след няколко години?

 

Мечтите по подразбиране трябва да бъдат без предварителни условия. За да имат шанс да станат реалност, трябва да бъдат ясно формулирани и да имат нужда от срок и план за действие.

Затова в следващите редове ще вляза в ролята на “адвокат на дявола” и ще подредя кратък списък от амбициозни цели, които бихме могли да си поставим като общност, със срокове и аргументация. Естествено тези цели изискват воля за изпълнението им, както и пари. Последното не би трябвало да е проблем за страна с ресурсите на членка на ЕС.

 

[[{"fid":"369715","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"center","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"center","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":4000,"width":6016,"class":"media-element file-default media-wysiwyg-align-center","data-delta":"1"}}]]

 

Синтезна електростанция (2050 г.)

 

Дългосрочна цел на България може да е изграждане на една от първите електростанции, произвеждащи електричество чрез ядрен синтез. Това ще осигури на страната източник на чиста и безопасна енергия и ще я превърне в “играч” в тази безспорна технология на бъдещето. България има всички предпоставки за това, включително опит в ядрената енергия, подготвени учени и инженери, както и Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Преди всичко обаче, чрез ЕС и Евратом (Европейската общност за атомна енергия), България участва в мащабния международен проект ITER, чиято цел е да постигне самоподдържащ се ядрен синтез. Реакторът ще заработи през 2035 г., а прототипът на комерсиален синтезен реактор ще стане реалност до 2044 г. Освен всичко друго злополучната “площадка в Белене” (ако все още е свободна) може най-накрая да получи предназначение, което да предизвиква позитивни асоциации.

 

Детска болница на световно ниво (2026 г.)

 

Стига да поиска България може да има една от най-добрите болници в света или поне в ЕС. Болница с модерна архитектура, с фокус върху лечебната дейност и комфорта на децата, семействата им и работещите в нея медици. Както и с най-добрата съществуваща апаратура във всички педиатрични направления. Необходими са воля, добра организация, както и провеждането на международни конкурси за архитектурен проект, строеж и оборудване на болницата без предизвестени победители. Необходимите средства не би трябвало да са проблем за страна, която не се затруднява да предплати 1,2 млрд. долара за бойни изтребители.

 

Болница на такова ниво ще бъде с наднационално и регионално значение и ще привлича добри специалисти от цял свят и може да се превърне в “ковачница за кадри”. В същото време България ще бъде споменавана с респект, включително от самите българи. Безспорно, този проект ще бъде голямо предизвикателство. Както и да бъдат измервани ползите обаче, осигуряването на отлично здравеопазване за следващите поколения е възможно най-добрата инвестиция в бъдещето.


 

[[{"fid":"369719","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"center","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"center","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2748,"width":4122,"class":"media-element file-default media-wysiwyg-align-center","data-delta":"4"}}]]

 

Космическа сила (2035 г.)

 

България може да има свои астронавти и развита космическа програма, стига да иска. Първо защото България има подготвени инженери и учени, както и Институт за космически изследвания, чийто потенциал, меко казано не се използва пълноценно. В момента съществува една българска космическа компания (EnduroSat), а няма сериозна пречка да има десетки такива.

 

Живеем в началото на нова космическа епоха, с безпрецедентно ниски разходи за изстрелване на товари в космоса, благодарение на SpaceX и тяхната ракета Falcon 9.

 

През 2014 г. Индия изпрати своя апарат Mangalyaan до Марс срещу общи разходи от 73 млн. долара, включващи изработка на апарата, изстрелване и поддръжка за периода на мисията. Случвало се е българското правителство да разпределя по-големи суми извънбюджетно между две кафета на заседание. Страната ни би могла да селектира свои астронавти и да им направи “резервация” за пилотирания кораб Crew Dragon на SpaceX. За ориентация, “билетът” за първата мисия на компанията за космически туризъм Axiom Space струва по 55 млн. долара на човек. Тази цена включва подготовка за полета, превоз до и от орбита с Crew Dragon, плюс 8 дни престой на МКС. Това са около 90 млн. лева или между 5 и 9 километра нова магистрала по публикуваните цени на "Автомагистрали" ЕАД.

 

Отделна тема е, че България може и трябва да се стреми с всички сили към пълноправно членство в Европейската космическа агенция (ESA). Това ще ни донесе участие в европейските космически проекти, както и в селекционирането на бъдещи нови попълнения в европейския астронавтски корпус. Инвестицията в космическа програма е чудесна идея за всяка страна. Като минимум, космическите технологии са бъдещето и имат сериозен дългосрочен ефект върху иновативността на икономиката и растежа на БВП. Другата причина заради която си струва да го направим, е престиж – не толкова в очите на чужденците, а в нашите собствени.


 

[[{"fid":"369718","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"center","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"center","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":2176,"width":3264,"class":"media-element file-default media-wysiwyg-align-center","data-delta":"3"}}]]

 

100% електрически транспорт (2035 г.)

 

В Европа вече започна мащабен преход към електрически сухоземен транспорт. Зад него стоят Зелената сделка, новите регулации за автомобилните емисии на ЕС и предпочитанията на потребителите. През 2020 г. броят на продадените електрически коли на Стария континент се увеличи със 137% на годишна база при намалял с 20% автомобилен пазар (по данни на EV-volumes.com). На този фон изключително полезна за бъдещето на България би била целта за електрификация на градския транспорт в големите градове (над 100 хил. души население) до 2030 г.

В комбинация с пълна забрана за закупуване на нови превозни средства на дизел и бензин от същата година с изключения за тежките камиони и специализираната техника в строителството. Черешката на тортата би била схема за субсидиране на покупката на нови коли с електрическо задвижване, която трябва да бъде въведена в първия възможен миг. България е сред последните страни в ЕС, които не предлагат такъв стимул. Всъщност единствената страна, която предлага по-малко стимули, е Литва. В комбинация със споменатите мерки българската държава трябва най-накрая да положи координирани усилия да развие своята инфраструктура за електрическо зареждане, в партньорство с бизнеса.

 

Този път имаме чудесния шанс да наваксаме, докато това все още е възможно. Ако не друго, поне ще си осигурим известно разнообразие от нашето амплоа на вечно догонващи. При това без да дискутираме очевидните ползи за чистотата на въздуха, който дишаме.

 

Това са само няколко идеи без претенции за безпрецедентна оригиналност, експертност и изчерпателност. Поставянето на високи цели може да ни помогне да си вярваме повече, а и да успяваме повече. Те създават надежда, фокусират енергията, увличат хората и в крайна сметка се превръщат в самосбъдващи се пророчества. Същото, което постига и цинизмът, но с обратен знак.

 

А може би пък сме обезверени, точно защото не си поставяме високи цели.

 

“Ако се стремиш към нищо, ще го получаваш всеки път”, казва един известен американски мотивационен лектор Зиг Зиглар. Let this sink in for a moment”, би казал Ивайло Нойзи Цветков.

 


Припомняме, че незаменимият хартиен формат на “Мениджър” е наличен във всички отворени точки на продажба – хранителни вериги, бензиностанции, малки търговски обекти, книжарници.

Онлайн новият брой е в магазина на „Мениджър“Приятно четене и не забравяйте, че единствената промяна, която си заслужава, е тази към по-добро!

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

На днешната дата, 23 ноември. Имен ден празнуват Александър, Александра, Сашо
Скуката – тайната съставка на успеха
Борисов с предложение към ПП-ДБ: Атанас Атанасов да бъде председател на НС, той - премиер
Lexus отбелязва 25 години от „December to Remember“ с носталгични реклами
Цитат на деня
Тръмп назначи бивш експерт на Сорос за министър на финансите и някогашен футболист за градоустройството
The Washington Post: Генералният секретар на НАТО предвижда да обсъди с Тръмп решение за войната в Украйна
Шефът на OpenAI Сам Алтман спечели само 76 хиляди долара за миналата година, имението му е за 27 млн.