Нужна ли е предплата

Manager News

Непознат профил на чернокож мъж в костюм се свърза преди време с мен в социалната мрежа LinkedIn с офертата да напиша обзор на английски за финансовата ситуация в България. Предлаганото заплащане беше приемливо. Проблемът бе, че първо трябваше да свърша част от работата, после да ми преведат част от парите, и така на два пъти.

Не познавах човека. Нямаше ли да ме излъже, да се разтвори във въздуха, след като му изпратя текста? Все пак реших, че мога да си позволя да рискувам и отвърнах: „Вярвам, че ако подходиш с доверие към живота, ще ти се върне добро“. И знаете ли – мъжът се оказа коректен. Плати ми всичко, за което се бяхме договорили и съм сигурен, че ако в бъдеще отново се нуждае от експерт за България, ще се обърне към мен. Или ще ме препоръча.   

А сега да сравним с друга история. Преди десет години работех като PR в голяма и авторитетна българска организация. Появи се критична ситуация с проект на една позната на шефа и изкарах от джоба си кръгла сума, за да угася пожара (трябваше много бързо да се наеме видео оператор). Опитвам се после да си получа парите обратно – къде ти, дамата заявява, че не ме е молила за нищо. Оплаквам се на началника, той мило ми се усмихва: „От небето ли падаш, не знаеш ли, че в България всичко се плаща авансово? Сам си си виновен, няма кой да ти върне парите, да ти е за урок.“

Две житейски ситуации, две противоположни поуки. Довери се – и ще ти върви в живота. Довериш ли се – ще загубиш, нужен е договор и аванс. Разбира се, добрият бизнесмен се ориентира в ситуациите, но тук става дума за нещо по-голямо от бизнес усет. Културата в обществото е това, което насърчава или възпрепятства икономическата активност. 

Дъглас Норт, един от видните представители на институционалната школа в икономиката, съветва да обръщаме специално внимание на транзакционните разходи. Между производителя и потребителя лежи пропаст и трябва да си платиш, за да преминеш на другия бряг, без да те излъжат. Само че тази такса – транзакционните разходи – има навика неусетно да набъбва, достигайки 25-40% от БВП. Такива са разходите за реклама, адвокати, съдилища, полиция и прокуратура, банки и финансово посредничество, брокери, застраховки, поддържане на регистри, одитори, счетоводители, и т.н., и т.н.

Макар тези длъжности и дейности да не създават стойност, те имат ценна функция: да гарантират изпълнението на договорите в обществото. Близко е до ума, че ако транзакционните разходи са по-ниски, икономическата система ще е по-ефективна. Колкото по-силен е социалният капитал, толкова по-ниски са тези разходи, съответно по-голяма стойност достига до адресата.

И какво се оказва в крайна сметка? Че социалният капитал в една глобална виртуална мрежа, където насреща си имаме само снимки и имена, може да е по-силен, отколкото в една влиятелна българска организация? Бизнес културата се развива и се надявам стандартите за коректност през последните години да са се повишили. Но да преминем от частното към общото – сякаш сме напипали едно от важните обяснения за по-бавното икономическо развитие на България. Докато в обществото ни цари недоверие, бизнес потенциалът не може да се разгърне. 

Така че, когато говорим за „подобряване на бизнес климата“, нека не размахваме пръст единствено към администрацията, която в крайна сметка е огледален образ на обществото, в което живеем. По-важни от данъчната и регулаторната тежест са нещата, които се възпитават през Първите Седем. Там, където са нужни високи транзакционни разходи, за да се гарантира изпълнението на бизнес ангажимент, богатството е малко. Да, БВП може да расте и малък брой фирми да отчитат високи печалби. Но това не е просперитет.

Въпросът за честността в бизнеса е толкова важен – и пренебрегван, че двама Нобелови лауреати, Джордж Акерлоф и Робърт Шилер, препоръчват икономическата теория да се пренапише от самото начало, като в центъра й се поставят не формули и криви, а реалните процеси, които протичат в умовете на хората. Икономиката се движи не от полезности или ценови сигнали, а от жизнени сили (приблизителен превод на фразата animal spirits, букв. животински дух). Доверието, усещането за честност и наказването на корумпирано и антисоциално поведение са част от силите, които определят просперитета на една страна.

Науката е категорична: хищник, който убива всичко, което се изпречи на пътя му, а не само колкото му е нужно да се нахрани, има малки еволюционни шансове. По-мъдри ли са животните от хората? Икономика, в която по подразбиране очакваш от другия да ти нанесе вреда, е неефективна, а подобно общество изключително неприятно. Доверието се изгражда бавно и губи бързо, и затова струва много скъпо.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Милиардерът Уорън Бъфет написа писмо със съвет към всички родители, „независимо от тяхното богатство“
Настъпва ли обратното броене при биткойна?
Премиум лайфстайл услуги: Новият символ на лукса
„Пазар и регулации“: Дигитализацията е ключова за развитието на енергийната инфраструктура
Бизнес перспективи: Митата на Тръмп заплашат бъдещето на „европейския Детройт“
Фандъкова: Подозираме, че се подготвя коалиция между ПП-ДБ, "Възраждане", ИТН, БСП и МЕЧ
На днешната дата, 27 ноември. Рождениците днес
Защо имейл маркетингът остава мощен инструмент в дигиталната ера