5 лоши съвета за парите от нашите родители
Мъдрите хора са казали, че не е нужно да възпитаваме децата си, защото те ще правят като нас. За съжаление, моделите на поведение на моите родители са били подходящи за съвсем друга среда от настоящата, и голяма част от съветите им са неприложими за живота през 21 век. Това важи с пълна сила и за парите и личните ми финанси. Ето 5 лоши съвета от нашите родители, които е добре да заменим с по-адекватни.
-
„Учи, мама, за да не работиш“
Като малък не разбирах какво точно означава този израз, но когато разбрах, се почувствах доста объркан. Тази „мъдрост“ идва от близкото ни минало, в което завършването на висше образование е гаранция за намирането (уреждането) на служба в някоя канцелария, в която има поне още 20 души, а работа е максимум за един-двама. В противен случай, ще попаднеш в някой завод, фабрика или на полето, а там си има доста физическа работа.
България е вече член на ЕС и НАТО, има демокрация и пазарно стопанство от над 27 години, но все още има много родители, които дават този съвет на децата си. За тях, не е важно какво и къде ще учат наследниците им, а че ще станат висшисти и ще си намерят работа на топло в някой офис, а още по-добре – в държавната администрация (с малка, но сигурна заплата). При сегашната ситуация, да станеш бакалавър или магистър, е въпрос само на свободно време и малко пари. По тази причина само под 30% от завършилите работят по специалността си. Компаниите имат нужда от инженери, програмисти, бармани, готвачи, лекари и други професии, а най-много учат за икономисти, прависти и психолози.
В сегашната ситуация на пазара на труда, съвсем не е достатъчно да имаш висше образование, и това не гарантира намирането на добра работа. Напротив, все повече работодатели наемат хора с практически умения, а не с теоретични знания. Освен това, скатаването и непрекъснатото пиене на кафе в работно време, е в миналото. Сега се работи много, дори в офисите, а не само във фабриките.
Този съвет бих го заменил с „Учи и практикувай, мама, за да работиш“. Дори да сме избрали да учим висше образование, това не означава, че 4 или 5 години трябва да правим само това. Причината е ясна – ще получим знания от преди минимум 15 години, които ще трябва да приложим след няколко години. В сегашната ситуация, знанията остаряват за 6 до 12 месеца. Да не говорим, че системата в българските университети е такава, че дава минимум практически умения.
-
„Парите за наем са хвърлени на вятъра“
Всеки от нас е чувал този съвет от родителите си. „Купи си най-накрая жилище, а не хвърляй парите на вятъра. Досега да си изплатил половината кредит за апартамента“. И аз бях в това положение през 2007 година, и добре, че не послушах майчиния съвет. И така, бих попитал всички, които мислят по този начин, когато отивате на почивка на море, дали си купувате хотела или просто си наемате стая в него? Когато искате да отидете до САЩ, дали си купувате самолет или просто наемате една седалка от него за полета?
Всъщност, като длъжници по жилищен кредит с ипотека, ние не сме пълноправни собственици на нашия имот, и банката ще ни го вземе, ако закъснеем с някоя месечна вноска. Ако това се случи, ще сме хвърлили наистина много пари на вятъра. Освен това, всеки месец „отлитат“ големи суми за лихви по заема, застраховки, по-големи ремонти, данъци, като трябва да си платим дори вписването на ипотеката в полза на банката. Ако искаме да продадем жилището си и да си купим друго, ще трябва да питаме също финансовата институция и тя трябва да даде съгласието си. Дори преместването да е възможно, това е свързано с много допълнителни разходи и време, особено, ако пазарът е в застой и не се намират лесно купувачи.
Като вземем предвид всички тези фактори, нека не бързаме да слушаме нашите родители, а да преценим дали няма да се местим в близките години, дали работата ни е относително стабилна, какви са условията по жилищните кредити и как ще се променят в бъдеще, какъв е пазарът на имоти в съответния град, няма ли да е по-изгодно да живеем по-наем и да инвестираме разликата до месечната вноска по кредита, и много други.
-
„Бягай от кредитите, те са лошо нещо“
Като стана въпрос за банковите заеми, според моите родители, трябва да бягам от тях като дявол от тамян. Ако погледнем по-общо на този съвет, те са ми казвали, че не е хубаво да дължиш нещо на някой друг. Явно добре са ме възпитали по тази тема, защото като малък (а и сега донякъде) не обичах да взимам неща назаем. Обратното също е вярно – не се разделям лесно с мои вещи и избягвам да давам пари на близки и приятели.
Светът около нас обаче се променя и все по-често ще взимаме вещи под наем, вместо да си ги купуваме – от автомобили, през ръчни инструменти, до офис техника и софтуер. По отношение на кредитите също настъпват големи трансформации. Има все повече компании, които са склонни да ни дадат пари назаем при все по-добри условия. Банките също предлагат все по-гъвкави и изгодни решения, когато ни трябват пари. Ако вземем конкретната ситуация в България през 2017 година, лихвите по кредитите са на исторически най-ниските си нива и може да ползваме парите на другите, за да финансираме наши проекти, които да ни донесат много по-висока доходност.
-
„Дръж си парите в банка и живей от лихвите“
Това не е просто съвет, а една от най-старите български мечти – да имаш 1 милион лева в банка и да си живееш от лихвите. Ако преди години това е имало някакъв смисъл, то при лихви по депозитите от 0.05% на година, ние ще получаваме точно по 42 лева на месец от нашия милион. Можете ли да живеете с тези пари? Едва ли.
За всеки 100 лева, ние губим по 3 лева на година, ако държим парите си на банков депозит. Тези разходи са свързани с банковите такси и комисионни, както и с инфлацията. За съжаление, няма продукт, който да има по-висока доходност, но да има същите (или подобни) държавни гаранции. Това е и причината да има над 46 милиарда лева на домакинствата в банките.
На никой не препоръчвам да си извади всичките пари от банката и да ги вложи в някаква рискова инвестиция, защото не е сериозно и ще навреди на финансите ни. Колкото и старомодно да звучи, е добре да знаем в какво точно си влагаме парите и да повишим финансовата си култура за начало. Моите статии в Мениджър са една добра основа, върху която може да се надгражда
-
Да не се минеш (и да не настинеш)
Това е най-големият страх на всеки българин и родителите ни са го включили в системата си на възпитание. За съжаление, това много често означава да се опитваме да се правим на тарикати и да минем „тънко“, като не си платим пълната цена за получена услуга, или да търсим непрекъснато безплатни неща. Но, безплатен обяд няма, както са казали американците, както и че единственото безплатно нещо е сиренето в капана за мишки. По-склонен съм от моя опит да се съглася със задокеанските ни братя, отколкото със съветите на родителите ми.
Ние не осъзнаваме, че ако получаваме нещо без пари, все някой е платил и този, който ни дава „безплатните“ неща, защитава неговите интереси. Нещо като „Който плаща, той поръчва музиката“. „Безплатна кредитна карта към жилищния заем“, „Без такса за първата година“, „Купи 2, вземи 3“ и други примамливи предложения са просто едно малко парче сирене в големия финансов капан на продавача. Не го съжалявайте, той си е включил и „безплатните“ продукти в цената.
Съвременният полезен съвет е да търсим качествените решения и да си платим пълната цена за тях, за да имаме след това претенциите, ако нещо не е както трябва.
Има ли други не чак толкова добри съвети за парите от нашите родители?
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.