Как Меркел нокаутира опозицията

Ангела Меркел е гросмайстор на политическата тактика. Една от най-успешните ѝ рецепти е да „прихваща“ чужди теми и да ги превръща в свои. Благодарение на това тя обезличи и маргинализира опозицията. Ето няколко примера.

Отказът от ядрената енергия

"Когато виждам колко много атомни централи се строят по света, си мисля, че ще е твърде жалко, ако ние се откажем от атомната енергия", заяви Ангела Меркел през 2009 година. Обаче през 2011 тя стори точно това. Под впечатлението от атомната катастрофа във Фукушима тя промени курса си радикално и обяви бърз и окончателен отказ от ядрената енергетика. Нещо, за което партията на Зелените се застъпваше от десетилетия. Оттогава насам Ангела Меркел е на мнение, че "рисковете от ядрената енергия не могат да бъдат сигурно овладени".

Край на наборната военна служба - засега!

Меркел посегна и на друга „свещена крава“ - наборната военна служба, която тя отмени през 2011 година - за ужас на консервативните кръгове в собствената ѝ партия. Много от по-младите хора в Германия тогава фаворизираха професионалната армия, което не убегна от вниманието на канцлерката. Така моделът "граждани в униформа" засега е замразен.

Семейната политика

Ангела Меркел силно раздразни много от консерваторите в ХДС и с друго свое решение, с което внесе значителни корекции в семейната политика на християндемократите. Моделът "татко носи, мама меси" беше на практика отменен - особено след масовото откриване на детски ясли за децата под три години. По този начин Меркел реагира на новите изисквания на трудовия пазар и обществото. Левицата беше тази, която поставяше искането за осигуряване на достатъчно места в детските ясли и градини, но тяхното искане беше осъществено от консервативната канцлерка.

Изненадата "брак за всички"

Темата "брак за всички" показва колко гъвкава е канцлерката в политическо отношение. Предаването на ZDF "Политбарометър" поднесе в началото на лятото един изненадващ социологически резултат. Оказа се, че 73% от германците приветстват разрешаването на еднополовите бракове. Дори в лагера на ХДС/ХСС одобрението за еднополовите бракове достигна 64 на сто. Ангела Меркел винаги е била против еднополовите бракове, но социалдемократите и свободните демократи поставиха като условие за евентуална коалиция след изборите за Бундестаг промяна в закона. Само няколко дни по-късно Ангела Меркел промени категоричното си „не“ и обяви, че депутатите трябва да гласуват по съвест. На 30 юни Бундестагът гласува с голямо мнозинство възможността за "брак за всички". Ангела Меркел впрочем гласува „против“, с което подчерта, че не е променила позицията си. По този начин тя превзе още една чужда тема в предизборната борба.

Германия все пак е имиграционна държава

Десетилетия наред понятието "имиграционна страна" беше премълчавано и избягвано. ХДС и ХСС бяха постигнали консенсус по въпроса, че Германия не бива да е имиграционна държава. Те се самозалъгваха, че чужденците в Германия са само временно живеещи "гастарбайтери". Индустрията и социолозите години наред обясняваха, че поради ниската раждаемост, Германия има спешна нужда от мигранти. Всъщност почти всеки четвърти гражданин в страната има миграционни корени. На практика Германия отдавна е миграционна страна. Сега вече и официално. Германия е втората най-предпочитана от чужденците страна, след САЩ. И в това отношение Ангела Меркел напипа пулса на времето и всъщност изпълни исканията на лявата опозиция.

"Ислямът е част от Германия"

Това твърдение не принадлежи на Ангела Меркел, но и то се радва на нейната благословия. Нейният съпартиец Кристиан Вулф го изрече през октомври 2010 година, когато беше федерален президент. Неговото становище беше силно оспорвано и в двете християндемократически партии. Меркел обаче застана зад него, отказвайки се от една от основните позиции на консерваторите и отклонявайки политиката силно на ляво.

Бежанската политика

С нея беше свързана най-голямата изненада. Ангела Меркел отвори вратите за всички бежанци и през лятото на 2015 година в Германия пристигнаха стотици хиляди. Първоначално много германци бяха въодушевени, а много от съпартийците на канцлерката бяха озадачени от настроенията в страната. Но когато властите и многото доброволни помощници вече не можеха да се справят с бежанския поток, Ангела Меркел отново промени позицията си. И досега тя отхвърля поставянето на горна граница за прием на бежанци, но междувременно е за това да бъдат репатрирани афганистанците, търсещи убежище в Германия.

Климатът също стана нейна тема

И въпросите на климата Ангела Меркел превърна в „своя“ политическа тема. Благодарение на този факт тя си спечели признание не само у дома, но и по цял свят. Особено откакто Доналд Тръмп се отказа от Парижкото климатично споразумение, Ангела Меркел минава за закрилник на природата. Социолозите твърдят, че това се харесва на германците. А консервативната канцлерка за пореден път си присвои една изконна тема на Зелените, с което ги обезличи и маргинализира.

Източник: Дойче Веле