Плановете на Европа за справяне с кризата

Плановете на Европа за справяне с кризата

Министрите на финансите на Европейския съюз са притиснати от времето и трябва да взимат бързи решения. 

Лидерите на блока очакват от тях план за справянето с икономическото въздействие на кризата, предизвикана от световната пандемия от коронавируса COVID-19 до края на тази седмица. 

В тази връзка те ще проведат видеоконференция във вторник, на която се очаква да приемат пакет от мерки. 

Пред какви дилеми е изправена Европа?

Много вероятно е да бъде постигнато съгласие за пакет от мерки, който е на стойност над половин трилион евро и който лидерите е възможно да подпишат по-късно през седмицата, съобщава Bloomberg. Националните фискални мерки вече достигат 3% от БВП на ЕС, а гаранциите за ликвидност са на стойност 18% от БПВ на блока.

Европейската централна банка също започна безпрецедентни покупки на облигации като част от това, което може да се превърне в най-големия икономически спасителен пакет, който континентът е виждал в мирно време.

Какво има досега и колко е вероятно да бъде договорено

Фондът за спасяване

На последната си среща на 24 март, финансовите ръководители постигнаха „широк консенсус“ относно използването на спасителния фонд на Еврозоната, който предлага кредитни линии на стойност до 2% от продукцията на всички членове на Съюза. Тази сума може да бъде надхвърлена при влошаване на обстоятелствата.

Наличието на такива средства би трябвало да намали разходите по заемане на страните членки и ако заемите са необходими, ще бъдат на разположение в кратки срокове.

Използването на средствата от Европейския механизъм за стабилност (410 млрд. евро) също би могло да помогне на Европейската централна банка да изкупи огромни суми на държавни облигации чрез програмата си за „Открити парични транзакции“.

Основният момент са условията, приложени към тези кредитни линии, но с времето те стават все по лесни за покриване - сега държавите просто ще трябва да покажат, че парите ще бъдат използвани за справяне с въздействието от вируса. Докато повечето страни споделят едно и също мнение, страни като Австрия и Холандия твърдят, че в средносрочен план трябва да се включат някои условия за фискалното здраве на страните.

Публичната инвестиционна банка

Сред най-малко спорните плаващи предложения е създаването на общоевропейски гаранционен фонд, който да се управлява от Европейската инвестиционна банка. Фондът ще се стреми да гарантира, че здравите компании ще имат необходимата ликвидност, за да се справят с бързо развиващата се криза.

Фондът ще има 25 милиарда евро, събрани пропорционално от държавите-членки на ЕС, така че най-големите икономики като Германия ще допринесат с повече средства. Според френски меморандум, разпространен до дипломати от ЕС, такъв фонд може да мобилизира над 200 милиарда евро. Франция също така иска държавите-членки да финансират увеличение на капитала за ЕИБ - вече най-голямата многостранна финансова институция в света.

Използването на ЕИБ има широка подкрепа сред правителствата и се очаква да бъде подкрепено от министрите, въпреки че тепърва ще се определят окончателните суми.

Програмата за безработица

Европейската комисия предложи програма със заем до 100 милиарда евро за държави, изправени пред нарастваща безработица заради карантината. Според плана, известен като SURE, правителствата на ЕС ще могат да поискат финансова помощ, ако „публичните разходи внезапно се увеличат от 1 февруари 2020 г. поради приемането на национални мерки, пряко свързани със съкращаването на работните схеми“.

Планът ще позволи на ЕС да събере пари на международните пазари, подкрепени от гаранции от държавите-членки.

Фондът за спасяване

Служителите на ЕС също разглеждат допълнителна програма за кредитиране, финансирана от спасителния фонд.

Инструментът финансира спешни разходи при природни бедствия, включително пандемии и може да се използва паралелно с кредитните линии. Заемите ще бъдат достъпни за период от 12 месеца, въпреки че могат да се използват само за финансиране на спешни действия.

Общият размер на наличните средства ще бъде 80 милиарда евро, а заемите ще са до пет години, в сравнение с този на кредитните линии, които ще са до 10 години. Малко вероятно е този инструмент да бъде приет в пакета от мерки на финансовите министри.

Съвместни облигации

Единадесет държави от Еврозоната настояват за издаване на съвместен дълг за финансиране на усилията за възстановяване. Такъв инструмент би облекчил натиска върху силно задлъжнели страни като Италия и в по-малка степен Испания и Франция, и би намалил риска от обратни реакции при инвеститорите в облигации.

Държави като Германия и Холандия отдавна са против идеята за съвместни облигации. Те твърдят, че това не би решило проблема и са предпазливи, че могат да се окажат "спонсори" на по-бедния юг.

Макар и политически разделени, тези обединени дългови ценни книжа биха могли да помогнат за преодоляване на едно от най-големите препятствия пред ЕС: как да стимулираме повече финансова интеграция и споделяне на риска на целия континент. Директорът на Европейският механизъм за стабилност Клаус Реглинг предупреди, че създаването на нова институция за издаване на съвместен дълг може да отнеме до три години, така че би било по-добре да се използва съществуваща институция като Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка или самия спасителен фонд.

На този етап е малко вероятно министрите на финансите да постигнат споразумение за подкрепа на такъв инструмент.

Френският план

В опит да преодолее пропастта, създадена от пандемията, Франция предлага фонд за временно възстановяване на икономиката. Предложението ще включва „съвместната емисия на дългови инструменти, за да направи съвместна цената на кризата“.

Фондът ще съществува от пет до 10 години, ще се управлява от Европейската комисия и ще финансира програми, предназначени да подпомагат икономиката. 

Планът е тънък в подробностите си - колко пари биха били замесени и кой би ги получил? Това тепърва предстои да бъде обсъдено.

Холандският план

След като излязоха с критики заради липсата на солидарност към най-тежко засегнатите страни, холандците измислиха спешен европейски фонд за 20 милиарда евро.

Фондът вероятно ще бъде използван само за спешна помощ за справяне с пандемията, а не за други по-широки икономически мерки и ще бъде финансиран чрез двустранни вноски от държавите-членки.

Въпреки че планът ще включва директни дарения, а не заеми, той е малък в сравнение с това, което се изисква за възстановяване на европейската икономика, така че е малко вероятно той да задоволи призивите от Юга за солидарност.

Бюджетният план на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС ще бъде част от икономическия отговор на блока срещу епидемията.

Бюджетът е основният инструмент за преки фискални трансфери от по-богати към по-бедни държави-членки. Но с таван около 1% от БВП на ЕС за седемгодишния си период и насочването на по-голямата част от средствата към земеделските производители и инфраструктурни проекти, той няма силата да се бори с рецесията.

Настоящият бюджет приключва тази година, а останалите средства, които биха могли да бъдат използвани като гаранции за емитиране на нов дълг, са ограничени, казват служители. Но следващият седемгодишен план, който трябва да бъде договорен през следващите месеци, ще се съсредоточи до голяма степен върху подпомагането на блока да се възстанови от тази криза.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ