Сега е моментът за преформатиране на икономиката
ИТ индустрията може да ускори темповете на развитие и успешно да позиционира България като конкурентоспособна световна сила, казва Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (бившата Аутсорсинг асоциация).
- След внезапният шок, причинен от пандемията, какви нови уроци трябва да учи бързо бизнесът, за да запази своята витална сила, конкурентоспособността?
- Настоящето показа как ще изглежда бъдещето. Бързина, адаптивност и смелост са качествата, които и бизнесът, и държавата трябва да демонстрират още днес. Те са задължителни за постигането на конкурентни предимства на световния пазар. Постоянно учене, гъвкавост и иновации са условията те да са устойчиви. Стилът на работа се промени. Дистанционната работа, изненадващите прекъсвания, прехвърляне на различни задачи между хора, екипи и офиси в цял свят вече са част от новото нормално. В тактически и стратегически аспект, всички трябва да сме в постоянна готовност да работим на различни скорости и без сътресения, да превключваме от един модел на работа и бизнес, към друг. Световната технологична индустрия, в това число и у нас, показаха, че това е възможно като осигуриха непрекъснатост на критичните бизнес процеси и съхраниха работните места.
- Каква е ролята на технологичния сектор за позициониране на България на картата на модерно развиващия се бизнес?
- Стратегическата роля на сектора на технологиите и бизнес услуги в България се илюстрира от наскоро създадения Глобален съвет за технологични и бизнес услуги (Global Technoloy and Business Services Council, GT&BSC), в който AIBEST e съосновател и представлява България и Балканите. Над 12 секторни асоциации, които обединяват над 10 милиона висококвалифицирани специалисти по цял свят, ще работят заедно за развитие на индустрията, която стои в центъра на дигиталната трансформация и доказа, че може да запази световната икономика. Имаме изключителна ИТ индустрия, която може да ускори темповете на развитие и успешно да позиционира България като конкурентоспособна световна икономика. Сега имаме прекрасна възможност за преформатиране на българската икономика - от икономика на ниската добавена стойност, към модерна икономика на високата добавена стойност
- През какви основни стъпки минава това преформатиране?
- Имаме нужда от три неща:
1). Ясно определени стратегически приоритети, съответстващи на визията на България за икономика, която не трябва да догонва, а да изпреварва. Фокус на стратегията трябва да бъдат иновациите, развойната дейност, продуктите и услугите с висока добавена стойност. Нужни са инициативи като въвеждане на данъчни стимули или грантове за стимулиране на иновации и създаването на знание-интензивни продукти; промени в образователната сфера, включително чрез насърчаване на участието на бизнеса в образователния процес и „обучението през целия живот“, включително на работното място; въвеждането на електронно управление и дигитализацията, особено на държавната администрация и т.н.
2). Гъвкавост – регулаторна рамка, която осигурява възможност за прилагане на адекватни мерки от всички играчи на пазара. Тя може да включва условия за по-лесно наемане и освобождаване на персонал, работа при гъвкаво и ненормирано работно време, по-малко рестрикции и ограничения, включително за наемане на чуждестранни граждани; улеснени условия за участие в търгове за МСП и стартиращи предприятия; улеснени възможности за включването на бизнес организациите (през Съвета за тристранно сътрудничество) и взимането на социално и икономически значими решения
3). Устойчивост – за да се гарантира успехът на избраните политики и стратегии, трябва да се създаде и да се поддържа високо ниво на доверие в тях. Сигналите към местния и чуждестранен бизнес трябва да са ясни, последователни и без изненади. Необходимо е задържане на нивата на социални осигуровки и осигурителните прагове, запазване на фиксиран корпоративен данък от 10% и поемане на политическа отговорност, че същите няма да се променят не с едногодишен хоризонт, а в многогодишната стратегическа рамка. Разговори в друга насока биха довели до отлив както на местни, така и на чуждестранни инвестиции.
Мобилността и работата от разстояние са отлична възможност за позициониране. Но те са и фактор, който намалява бариерите за излизане от страната. Ако тези предпоставки не бъдат изпълнени, бизнесът с висока добавена стойност, знание-интензивните отрасли – ще започне да се изнася от България. Това би забавило значително възстановяването и би стопило постигнатото до момента.
- Как мобилността може да разшири пазара на труда в България?
- Работата от разстояние ще се превърне в определящ модел, по който ще функционира цял свят вследствие на ковид-пандемията. Кейт Листър, президент на Global Workplace Analytics, например прогнозира, че до края на 2021 г. между 25 и 30% от служителите ще работят от вкъщи поне няколко дни в седмицата.
Това е модел, който ще доведе до значими промени и у нас, границите между големите бизнес центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас и останалата част на страната ще изчезнат. Искаме да премахнем ограниченията пред способните млади хора в България и по света – това е една от целите на GT&BSC. При подходяща законова и нормативна рамка, пазарът на труда може и трябва да се разшири. Тогава ще е възможно да работиш за иновативна технологична компания от комфорта на своя дом. Човек, ангажиран в нашата индустрия на знанието, може да работи еднакво успешно от София, Берлин Лондон или Хонг Конг. Въпросът е, че тези пазари не спят. Ако действат по-бързо и по-умело за привличането на квалифицираните кадри, то те ще станат големите победители в новата обстановка. Това касае цялостния регулаторен контекст, данъчната политика, усещането за справедливост и целенасочена подкрепа на тези сектори, които имат най-сериозен дял към БВП на страната. Нашето правителство наскоро заяви намерение да финансира всеки, бързо, без никаква преценка. Намирам това за контрапродуктивно. Стимули трябва да се предоставят за секторите, които могат да осигурят устойчиви конкурентни предимства в перспектива. Това са тези сектори, които създават иновации и са двигател на трансформациите на всички нива.
Нина Панова
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.